В продължение на близо две години САЩ се опитваха и не успяха да договорят възобновяване на ядреното споразумение с Иран от 2015 г., но Вашингтон и неговите европейски съюзници отказват да затворят вратата за дипломацията.
Техните мотиви отразяват опасността от алтернативни подходи, непредсказуемите последици от военен удар срещу Иран и убеждението, че все още има време да се промени курсът на Техеран: дори и да се приближава към производството на ядрена бомба, страната още не е стигнала дотам, нито е усвоила технологията, пише Ройтерс.
„Мисля, че нямаме по-добър вариант от споразумението от 2015 г., за да гарантираме, че Иран няма да разработи ядрени оръжия“, каза Жозеп Борел, върховният представител на Европейския съюз (ЕС) по въпросите на външната политика, миналата седмица в Брюксел след среща на служители на ЕС.
Съгласно Съвместния всеобхватен план за действие от 2015 г. Техеран ограничи ядрената си програма в замяна на освобождаване от икономически санкции.
„Трябва да продължим да се ангажираме възможно най-много да се опитаме да съживим тази сделка“, подчерта Борел по време на срещата.
Съживяването на пакта, от който първо САЩ, а после и Иран се отказаха през 2018 г., е предизвикателство. Иран брутално потуши всеобщите протести, ирански дронове са използвани от Русия във войната с Украйна, а Техеран ускорява ядрената си програма. Всичко това повишава политическата цена за облекчаване на санкциите срещу Иран.
„Всеки ден виждате все повече и повече експерти, които казват, че това е най-лошият момент за съживяване на сделката и ние просто трябва да окажем натиск върху окаяния режим там“, казва Робърт Айнхорн, експерт по неразпространение на оръжия в мозъчния тръст Brookings Institution.
„Има някакво примирение, дори сред силните привърженици на възраждането на споразумението. Техните сърца биха искали да платят политическата цена за възраждането, но главите им казват, че ще бъде наистина трудно“, добавя той.
През 2018 г. бившият президент на САЩ Доналд Тръмп се отказа от споразумението и възобнови санкциите на САЩ срещу Иран, което накара Техеран да възобнови забранената преди това ядрена дейност. Това съживи опасенията на САЩ, Европа и Израел, че Иран може да се стреми да създаде атомна бомба. Иран отрича подобна амбиция.
Сега Иран обогатява уран до 60%, включително във Фордо – място, защитено под планина, което затруднява унищожаването му чрез бомбардировки.
Получаването на делящ се материал се смята за най-голямата пречка пред създаването на ядрено оръжие, но има и други, по-специално техническото предизвикателство при проектирането на бомба. Оценка на американското разузнаване, оповестена в края на 2007 г., посочва с голяма увереност, че Иран работи за разработването на ядрени оръжия до есента на 2003 г.
Според дипломати Иран вече обогатява уран до 90%, което е червена линия.
Американските политици станаха по-враждебни към сключването на сделка поради безмилостното потушаване на протестите след смъртта на 22-годишната Махса Амини, арестувана от моралната полиция заради неправилно носене на хиджаб.
Администрацията на президента на САЩ Джо Байдън засили санкциите срещу Иран през последните месеци. Той се насочи към китайски субекти, които улесняват продажбите на ирански суров петрол, както и към ирански служители заради нарушения на човешките права.
Въпреки че преговорите са в застой, Енрике Мора, европейският дипломат, който координира ядрените преговори, „продължава да разговаря с всички страни“, според високопоставен служител на администрацията на Байдън, който говори при условие за анонимност.
„Ще продължим с натиска, като същевременно държим вратата отворена за връщане към дипломацията“, каза специалният пратеник на САЩ за Иран Робърт Мали пред репортери в Париж миналия месец. По думите му, ако Иран премине към нов етап от ядрената си програма, очевидно отговорът ще бъде различен.
Иран свързва възобновяването на сделката с приключването на разследванията от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) на уранови следи в три обекта. САЩ и съюзниците им не са съгласни с това условие.
Западни дипломати коментират, че не вярват, че има някакво непосредствено обмисляне на военни действия срещу Иран. Те предполагат, че евентуален удар може просто да засили желанието на Иран да се сдобие с ядрени оръжия и да си отмъсти.
Друг дипломат казва, че според него е практически невъзможно Израел да бомбардира Иран без подкрепата на Запада.
Дори ако ядреното споразумение от 2015 г. не може да бъде възкресено, високопоставеният служител на администрацията на Байдън посочва, че може да са възможни и други дипломатически решения.