Не само свръхбогатите са привилегировани в обществото

На борда на яхтата има стандартен руски магнат на име Дмитрий. Има непохватен в социално отношение човек, който е нещо в областта на технологиите. Има, в галантен опит за оригиналност, двойка търговци на оръжие в есента на живота си.

Когато бурята потапя този кораб от глупаци, захвърляйки ги на остров, господството на пътниците над екипажа започва да се преобръща. Виждате ли, богатите са боси, когато става дума за умения за оцеляване. Портиерката в тоалетната може да лови риба с харпун и да пали огън. (Бедните хора са известни с това, че посещават лагери на морските спецчасти като млади.) Тя ще стане кралицата на острова. Вижте как мъжки модел я дарява с ласки в замяна на допълнителни дажби.

„Идиотският триъгълник“ (шведска сатирична драма от 2022 г. – бел. прев.), макар и недостоен носител на Златна палма от кинофестивала в Кан, осмива супер богатите достатъчно забавно. Но ето ви нещо. И аз имам чистачка, пише главният политически колумнист на Financial Times Джанан Гънейш. И това ме поставя сред малцинството в обществото. Вечерям навън през повечето дни и с известна показност, което допълнително стеснява икономическата ми компания.

Аз съм „просто“ горната средна класа. Но моят живот е като този от късния римски упадък в сравнение с живота на хората с медианни доходи. Ако сте корпоративен адвокат (дори не и партньор във фирмата), и вие сте в тази категория. Ако изпращате децата си в частно училище или живеете в района на известно държавно, най-вероятно и вие.

Прекалено много шум се вдига за свръх богатите. И се прави от горната средна класа, която едва ли е по-близо до обикновените хора. Това важи за социалния катерач с известна способност. Важи и за ветерана от всеки децил в разпределението по доходи на домакинствата. Инфлексната точка в икономически смисъл идва много по-рано, отколкото си мислите. Нещо драматично се случва между, да речем, 30 000 паунда на година и 130 000: по-рязка промяна в качеството на живота, отколкото между второто число и милион. Първият скок влияе на това, което можете да правите. Вторият обикновено касае само това как.

Горната средна класа може да наеме жилище в хубави квартали на градове от световна класа. Богатите могат да си купят такова там. Средният човек не може да направи нито едното, нито другото. Горната средна класа може да лети до друг континент. Богатите могат да летят в бизнес класата. Средният човек трябва да планира и да пести, за да направи едно от двете. След като са преминали през едни и същи университети, горната средна класа и богатите често са от една културна порода. Дипломатът може да говори с човек, който управлява хедж фонд. Колко често някой такъв се сприятелява с недипломирана медицинска сестра? Или пък да се ожени за такава?

Обсесията по една малка висша класа изкривява обществения живот по всякакви начини. Един такъв е безкрайното объркване в политиката. Не, няма да можете да финансирате социалната държава на мечтите си, като изкопчите повече от плутократите. (Скандинавските данъци вземат много от просто заможните.) И не, наследяването на имущество за 800 000 паунда не е нормално.

Друго начин е лошото изкуство, такова, което се смята за подривно, но щади по-голямата част от публиката си. Днес винаги има картина или видео инсталация за алчността на тези, които могат да я купят. Това, че кураторът, агентът и дори екипът от предната част на аукционната къща живеят живот на чиста екзотика спрямо средното за страната, се губи в праведния поглед към единия процент от единия процент.

Тук „Идиотският триъгълник“ греши. Тъй като трябва да се изкачи толкова високо по стълбата на доходите, за да открие порочно поведение, филмът постига обратния ефект на търсения анти-елитаризъм. Това оневинява всички, които са под прага на доходите, позволяващ индивидуално отношение от банките.

Ако режисьорът Рубен Йостлунд смята, че лошото отношение към обслужващия персонал е характерно само за свръхбогатите, му предлагам да направи филм за кафенетата в Лондон. Когато горната средна класа се държи грубо, то е защото тя трябва да се опита да постави дистанция между себе си и обслужващата класа. При най-богатите разликата е твърде очевидна, за да има нужда от подчертаване. Понякога изглежда, че добрите маниери си имат цена.