Унижението застигна Си Дзинпин няколко седмици след спечеления трети мандат

За китайските футболни фенове, които гледаха мачове от Световното футболно първенство по телевизията, първият знак, че нещо не е наред, дойде, когато разбраха, че чуват тълпите на стадиона, но не могат да ги видят на екраните си, пише Financial Times.

Тъй като националните протести срещу политиката за нулева толерантност срещу разпространението на коронавируса на президента Си Дзинпин пламнаха миналия уикенд, хората, занимаващи се с цензура в страната, решиха, че е твърде неудобно да гледат фенове да се забавляват на претъпканите стадиони в Катар, без никой да носи маска. Така след всеки гол камерите на китайската национална телевизия се фокусираха единствено върху играчите и треньорите на терена, игнорирайки ликуващите фенове, които се прегръщаха по трибуните.

Това е само едно от многото абсурдни решения наред с трите години драконовски пандемични мерки, масови тествания и центровете за задържане на заразените, които най-накрая доведоха до кипване на общественото разочарование.

Само преди шест седмици Си спечели безпрецедентен трети президентски мандат и сякаш това затвърди позицията му на най-могъщия китайски лидер след  Мао Дзедун. Но в течение на няколко дни неговата аура започна да избледнява.

На един от най-големите протести в Шанхай на 26 ноември хората призоваха Си да се оттегли. Повечето протестиращи повториха апела на един китаец, който в навечерието на 20-ия Конгрес на Китайската комунистическа партия разпъна банер, на който беше изписано „Свобода, а не блокировка“.

„Протестите накараха хората да осъзнаят, че Си не е всемогъщ“, споделя протестиращ студент от Шанхай.

Политиката Zero-Covid е само върхът на айсберга, добавя студентът. „Истинският проблем е в това, че няма ограничения относно намесата на държавата по отношение на правата на гражданите“, посочва още той, пожелавайки да запази анонимност заради страх от полицейски репресии.

По думите му „това са първите смислени протести“ в страната.

В същото време хората, които бяха принудени да останат в домовете си в големите жилищни комплекси на китайските мегаполиси заради коронавирусните огнища, сега отказват да се подчиняват на властите.

Това предвещава потенциално експлозивна зимна епидемия в страна с население от 1,4 млрд. души и с ниски нива на ваксинация сред възрастните хора. В най-лошия сценарий Китай ще преживее повторение на хаоса от вълната, който заля Хонконг през февруари – само че в мащаб 200 пъти по-голям и с далеч по-слаба здравна инфраструктура в сравнение с тази на бившата британска колония .

Zero-Covid само на документ

В началото на ноември Пекин издаде списък от 20 мерки, с което сигнализира, че облекчава ограниченията без обаче да се отказва от своята политика Zero-Covid. Непоследователното прилагане на насоките в много градове и региони първоначално разочарова онези, които се надяваха, че животът им ще се нормализира.

През последните дни властите изглежда са решили, че не могат да удържат вълната от хора, които не се подчиняват на ограниченията. Те се насочват към все по-голямо облекчаване, което може да включи домашна изолация само за заразените и за техните най-близки контактни лица – вместо да бъдат изпращани в болници и специалните коронавирусни центрове.

Новите мерки сигнализират за общо разхлабване, изтъква Ю Дзие от мозъчния тръст Chatham House. „През последните три години обаче реториката на правителството беше: „Този вирус е смъртоносен“, и ние настоявахме за блокировки, за да защитим живота си. Това наистина предизвика объркване в обществото“, добавя той.

Ноемврийските протести предизвикаха ответна полицейска реакция. Службите на реда започнаха да издирват протестиращите чрез техните телефони. Чен Уенцин, бивш министър на държавната сигурност, който сега оглавява службата за вътрешна сигурност към ККП, обеща да „пресече решително проникването и саботажните дейности на враждебните сили, както и незаконните и престъпни дейности, които нарушават обществения ред, като социалната стабилност трябва да бъде подсигурена“.

Но дори с потушаването на безредиците последните събития ще останат като маркер в съвременната китайска история и като доказателство, че така прехвалената „социална стабилност“ на страната е много по-крехка, отколкото изглежда.

„Си трябва да научи нещо от това“, изтъква Ланс Гор от Националния университет на Сингапур.

Си Дзинпин е роден в „маоистки Китай“ и посещава университет в Пекин в средата на 80-те години на миналия век – време на икономически, културен и политически кипеж, започнат от политиките на Дън Сяопин, които кулминират с масовите продемократични протести и клането на площад „Тянанмън“ през пролетта на 1989 г. „Той не е Бог. Той не може да контролира всичко. Той трябва да научи, че модерното управление включва преговори и компромис“, изтъква Гор.

Смъртта на Дзян Дзъмин, бившият президент и генерален секретар на партията, който изведе Китай от кризата след „Тянанмън“, засили усещането за значимост на събитията от последната седмица.

Унижението на Си Дзинпин започна в нощта на 25 ноември, когато стотици, а може би и хиляди протестиращи се насочиха към правителствения щаб в Урумчи, столицата на северозападния регион Синдзян, където 10 души загинаха ден по-рано при пожар в жилищна сграда. Както по улиците на Урумчи, така и в интернет, хората обвиниха контрола срещу пандемията за невъзможността на загиналите да се спасят от огнения ад и забавянето на пожарната служба - твърдения, категорично отричани от общинските служители.

Отричанията всъщност не са фактор, защото дори да продължават да важат, повечето хора просто не ги спазват.

През следващите два дни избухнаха протести в десетки градове и университетски кампуси заради жертвите на трагедията в Урумчи. В Шанхай хората се събраха покрай пътя, кръстен на столицата на Синдзян.

Най-големите и най-ожесточени безредици станаха факт на 27 ноември в Ухан, епицентъра на пандемията, където големи тълпи кръстосваха града.

„Протестиращите събориха метални бариери около магазини и жилищни комплекси“, споделя един участник, според който в протестите са взели участие десетки хиляди граждани.

Дори полицията от време на време изглеждаше съпричастна. Един полицейски служител в Пекин призова хората да се разотидат, защото събирането им може да доведе до разпространение на коронавирус, на което протестиращ отговори, че не е по-пренаселено от много съоръжения за тестване, пред които хората рутинно се редят на опашка. „Този проблем“, съгласи се уморено полицаят, „е друг проблем.“

Когато се появи предположението, че протестите са подстрекавани от „чужди сили“, участник отвърна: „Какви чужди сили, Маркс и Енгелс? Дали пожарът в Урумчи е причинен от чужди сили?“.