Русия се провали в опитите да асимилира населението на Херсон

За девет месеца окупация жителите на Херсон, или поне тези, които са останали в града, не изглеждат подвластни на опитите на Русия да ги асимилира, пише в репортаж от освободения вече град The New York Times. Изданието коментира, че опирайки се на думите на руския президент Владимир Путин, че украинска нация няма, Москва се опитва да заличи украинската идентичност.

В Херсон например говоренето на украински език е можело да коства присъда в затвора, в училищата е преподавано по руски програми, а на децата е казвано, че са руснаци. Издавани са руски вестници и е излъчвана програмата единствено на местна проруска телевизия. На много места в града има плакати с надписи "Мы вместе с Россией" ("Ние сме заедно с Русия"), които днес хората премахват.

Преди да напуснат града, руските военни от своя страна взривиха телевизионната кула, за да забави връщането на украинските телевизионни канали, допълва още NYT.

За гражданите на Херсон начинът, по който влизат войските в града, също е много показателен, разказва още NYT. Когато украинците се появяват, дулата на техните оръжия са насочени нагоре, а на руските военни - към хората. "Нашите са освободители", категорични са херсонците. Те подкрепят и бавното напредване на военните, които обстрелваха активно линиите за снабдяване на руснаците и техните позиции. Макар че така освобождаването отнема месеци, градът беше опазен от разрушения и това получи подкрепата на местните жители.

Изданието разказва за точни удари на украинските военни по руски бази и командни центрове в града, при които няма засегнати съседни сгради и цивилни жертви. Д-р Иван Терпак, семеен лекар в болница, заяви, че ударът си е струвал риска за пациентите и медицинския персонал и е бил необходим за прогонването на руснаците. "Те нямаше да си тръгнат, ако не стреляхме по тях", каза той.

Американското издание посочва, че войната в Украйна реално прави точно обратното на идеите на Путин - нацията бързо се обедини и започна да се позиционира отделно от Русия в културно отношение. Много от рускоезичното население в Украйна започна да говори само на украински език, премахват се паметници, включително и на Екатерина Велика в Одеса, в Киев е забранено изучаването на руски език в училищата и т.н.

Още преди десетилетие Украйна започна процес по декомунизация, забранявайки имена на улици и градове, свързани със съветската епоха. Днес обаче вече се преименуват дори и улици, носещи имената на на руския поет Александър Пушкин. Според жителите на Херсон бруталността на руските войници е отчуждила украинците и е довело до неуспеха на опитите за културна асимилация.

В града са съгласни с коментара на украинския президент Володимир Зеленски - могат без ток, без газ, на студено, но без руснаците.

Изненадващо при напускането си руските военни са взели останките на княз Григорий Потьомкин - основател на Черноморския флот, пише още NYT. Криптата реално е един истински културен символ на връзката между двете страни, но вече е извън катедралата "Св. Екатерина" в града. Вероятно следващите поколения дори няма да знаят кой е княз Потьомкин, посочват свещениците в храма.