Иран учи Русия да преодолява западните санкции

Финансови подставени лица

Тук се намесва тайната иранска мрежа от подставени лица.

Самият петрол се доставя сравнително лесно и негласно, като се прехвърля от кораб на кораб в открити води и след това се смесва в чуждестранни пристанища с друг суров петрол, за да се прикрие произходът му. По-голямата трудност за Иран е да получи заплащане за продажбите, без да предизвика червени сигнали в международната финансова система, която от регулаторна гледна точка е доминирана от Съединените щати. Вместо да продава петрола директно на крайния купувач, той се продава чрез подставени лица, често на други подставени лица.

Едва миналата седмица САЩ наложиха санкции на членовете на това, което определиха като подкрепяна от Иран група за контрабанда на петрол, която Вашингтон обвини, че е насочвала пари към „Хизбула“ - базираната в Ливан терористична групировка, подкрепяна от Техеран.

„Лицата, които управляват тази незаконна мрежа, използват мрежа от фиктивни дружества и измамни тактики, включително фалшифициране на документи, за да прикрият произхода на иранския петрол, да го продават на международния пазар и да избягват санкциите", заяви Брайън Нелсън, високопоставен служител в Министерството на финансите на САЩ, участващ в разследването, в изявление, в което обяви новите санкции.

Възможността за тихо финансиране на тероризма обаче е само една от многобройните ползи, които Иран извлича от своята подземна финансова система. Най-голямото предимство е, че тя дава на пострадалата икономика на страната достъп до твърда чуждестранна валута, без нито един долар да влезе в банковата система на Иран. Въпреки че по-голямата част от средствата, генерирани чрез мрежата, остават в чужбина, местните компании могат да използват приходите, които генерират там, като обезпечение в страната.

Тайната финансова система на Иран е изградена от така наречените "къщи за обмяна на пари". Тези организации, които наброяват десетки, обикновено са регистрирани в Китай, ОАЕ и Турция. Къщите се намират под строгия надзор на режима.

Ако иранска фирма трябва да извърши чуждестранна транзакция, забранена от санкциите, местната ѝ банка може да се обърне към някоя от къщите, за да филтрира плащането през лабиринт от фиктивни компании, което прави изключително трудно проследяването на истинския произход, твърдят западни дипломати.

Димна завеса на санкциите

По-малко известен аспект на тази подземна търговия е централната роля, която играят големите западни банки. Много от транзакциите, които включват всичко - от петрол до метален скрап, са деноминирани в евро или долари. Това означава, че уреждането на сделката, последната стъпка от нея, изисква участието на европейска или американска банка, в зависимост от валутата.

Според данни на иранските обменни бюра Иран е използвал големи банки от ЕС, като германските Commerzbank и Deutsche Bank, както и американски банки, включително Citigroup, за уреждане на тези сделки. Съгласно правилата за санкции на САЩ на местните банки и на чуждестранните банки, които извършват дейност в САЩ, е забранено да извършват почти всички финансови сделки, които включват Иран.

Дипломатите заявиха, че данните от борсата показват, че незаконните приходи от ирански износ се прехвърлят през международната банкова система, но няма доказателства, че банките са знаели, че тези транзакции са част от схемата на Техеран за поддържане на приходите от петрол. Ако фиктивните компании, посочени в транзакциите, не са били изрично посочени от правителството на САЩ, банките често не успяват да открият подозрителната дейност.

Въпреки че банките имат строги изисквания за надлежна проверка, за да проследят произхода на средствата, иранците са станали майстори в прикриването на произхода на парите. Въпросните транзакции често включват една и съща група от дружества и банки, базирани в Китай, Турция, ОАЕ, Сингапур и Индия, а стойността им варира от няколко хиляди долара до милиони.

Лъвският дял от транзакциите минава през Обединените арабски емирства, казват дипломатите. Близостта на ОАЕ до Иран и леката регулаторна среда ги правят привлекателно място за бизнес на Техеран, казват те. Същите тези качества са поставили страната в полезрението на европейските служители. Очаква се в близките дни Европейската комисия да включи ОАЕ в своя списък на "високорисковите" държави по отношение на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Трудно за контрол

И все пак ръководители, близки до банките, казват, че е по-лесно да се говори, отколкото да се прави. Банките са инвестирали милиарди в усъвършенствани компютърни системи за откриване на съмнителни транзакции и са наели армии от специалисти по финансови престъпления. Въпреки това иранците често са една крачка пред тях.

"Трудно е да разберем кога с нас се злоупотребява", признава изпълнителен директор на една от банките. "Хората, които се занимават професионално с това, познават юрисдикциите, които не си сътрудничат с американските власти, така че и тук има регулаторен арбитраж."

Не е ясно до каква степен конкретните транзакции, разгледани от Politico, може да са нарушили американските санкции.

Говорителка на Министерството на финансите на САЩ не коментира конкретните банки, цитирани от Politico, но заяви, че органът отдавна следи отблизо спазването на американските санкции срещу Иран и Русия и ще продължи да го прави, включително когато става въпрос за финансови институции.

"Министерството на финансите ще продължи да се насочва към тези усилия за заобикаляне на санкциите с цел укриване и прехвърляне на пари през международната финансова система, а финансовите институции трябва да продължат да бъдат бдителни срещу подобни схеми", каза тя.

В миналото нарушаването на американските санкции е струвало изключително скъпо на европейските банки. През 2014 г. например френската BNP беше глобена с 8,9 млрд. долара за нарушаване на американските санкции срещу Иран и други държави.

ЕС отмени повечето финансови санкции срещу Иран като част от ядреното споразумение от 2015 г., което европейските сили продължават да спазват. Въпреки това в по-голямата си част европейските банки се въздържат от тях поради опасения, че ще бъдат изложени на американските санкции.

Въпреки че националните регулаторни органи в Европа отговарят за надзора на своите банки, Европейската централна банка като управител на общата валута трябва да следи за трансакциите, деноминирани в евро, които преминават през нейната система за разплащане, известна като TARGET2.

Критиците обвиняват централната банка, че си затваря очите за злоупотреби с нейната система за разплащане. "ЕЦБ прилага санкциите на ЕС, а не санкциите, наложени от юрисдикции извън ЕС. Що се отнася до санкциите на ЕС, ЕЦБ гарантира, че TARGET2 не извършва разплащания на трансакции, които попадат в обхвата на санкциите.", отговориха от ЕЦБ.

И все пак, дори ако извършването на финансови трансакции с ирански интереси не е нарушение на санкциите на ЕС, европейските разпоредби, насочени към борбата с изпирането на пари, изискват от банките да извършват задълбочени проверки на самоличността на клиентите си - стандарт, наречен "познавай своя клиент". Недостатъците на ЕС в това отношение са очевидни от години. През септември Европейският банков орган, който координира регулациите в сектора, заяви, че длъжностните лица в региона "трябва да направят повече" за борба с незаконната дейност в европейската финансова система.

Докато това не се случи, западните дипломати твърдят, че Иран ще продължи да използва финансовата инфраструктура на Европа, без да се страхува от разкриване - пример, който според тях Русия със сигурност ще последва.

„Това не е пролука в стената", каза един от служителите. „Няма стена“.