Иран драстично е увеличил запасите си от високообогатен уран, предупреждава МААЕ

Ядреният надзорен орган на ООН съобщава, че Иран продължава да увеличава запасите си от високообогатен уран, който е на една малка стъпка от оръжейния клас.

В последния си тримесечен доклад, разпространен до държавите членки в четвъртък, Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) посочва, че Иран е увеличил допълнително запасите си от високообогатен уран от септември насам, когато беше издаден предишният доклад на агенцията, предава Politico.

МААЕ изчислява, че към 22 октомври Иран разполага с 62,3 килограма уран, обогатен до 60 процента чистота на разпадане, което е сериозно увеличение в сравнение с 6,7-те килограма от септември.

Според експертите сегашните запаси на Иран от обогатен до 60% уран са достатъчни за една ядрена бомба, ако бъдат обогатени допълнително.

Изграждането на истинско оръжие обаче изисква допълнителни стъпки и време, както и решение на иранския режим да продължи с програмата си.

Докладът на МААЕ също така изчислява, че към 22 октомври общите запаси от обогатен уран на Иран са били 3673,7 килограма, което представяла намаление с 267,2 килограма спрямо последния тримесечен доклад от септември тази година.

Тези числа значително надвишават ограниченията, наложени от първоначалното ядрено споразумение от 2015 г. САЩ се оттеглиха от сделката през 2018 г., но останалите държави, които я подписаха - Великобритания, Франция, Германия, Русия и Китай, продължиха да я прилагат. Като реакция на оттеглянето на САЩ Иран постепенно започна да нарушава пакта от 2019 г.

Съгласно споразумението на Иран е позволено да натрупа общи запаси от уран от не повече от 300 килограма и му е позволено да го обогатява до 3,67 процента - достатъчно за мирни цели, включително медицински цели или за захранване на електроцентрали.

Иран отдавна твърди, че ядрената му програма е предназначена единствено за мирни цели.

МААЕ предупреждава в доклада си, че вече не е в състояние да оценява точно запасите на Иран от обогатен уран поради строгите ограничения, които Техеран започна да налага на инспекторите на ООН от февруари 2021 г.

Освен това през юни 2022 г. Техеран реши да премахне цялото оборудване за наблюдение — общо 27 камери, което беше инсталирано в неговите ядрени обекти, за да се наблюдава спазването от Техеран на ядреното споразумение от 2015 г.

В настоящия си доклад МААЕ също казва, че дори ако теоретично в някакъв момент в бъдещето цялото оборудване бъде преинсталирано от Иран и на инспекторите отново бъде предоставен пълен достъп, на агенцията на ООН ще ѝ отнеме „значително време“ да възстанови дейността си на терен.

„Колкото по-дълго продължава настоящата ситуация, толкова по-голяма става несигурността“, пише още в доклада, като се допълва, че тази ситуация има „вредни последици за способността на Агенцията да предостави гаранции за мирния характер на ядрената програма на Иран“.

Ерик Брюър, старши директор на базираната във Вашингтон Инициатива за ядрена заплаха, коментира, че става въпрос „основно за пропуски в знанията, свързани с производствените дейности на Иран за центрофуги“. Центрофугите са машини, които се въртят с висока скорост за обогатяване на уран.

„По същество наблюдението на производството на центрофуги в Иран укрепва увереността, че Техеран няма тайно съоръжение за обогатяване“, казва още той.

Ядрената програма на Иран се разраства бързо в момент, в който усилията за съживяване на първоначалната ядрена сделка с Техеран от 2015 г. отслабват. Непреките преговори между Иран, САЩ и други световни сили са насочени към възстановяване на първоначалното ядрено споразумение от 2015 г., което отмени много международни санкции срещу Иран в замяна на ограничения върху ядрената му програма и проверка от МААЕ. Преговорите започнаха през април 2021 г. и продължиха около 16 месеца във Виена с няколко възхода и падения, преди да се провалят в началото на септември.

Иран поиска допълнителни гаранции, че разследването от МААЕ на предишната му ядрена програма ще бъде прекратено веднъж завинаги. Това беше условие Техеран да се върне към споразумението. Западните страни отказаха това искане и настояха обсъждането му да бъде отделно от преговорите по ядрената сделка.

МААЕ търси отговори от Иран за произхода на ядрени следи, открити на три конкретни места в Иран, и иска да знае къде се намира този ядрен материал в момента. Западни служители отдавна вярват, че ядрените следи може да са знак, че Иран е осъществявал тайна програма за ядрени оръжия, която е продължила приблизително до 2003 г. В продължение на три години обаче Техеран пречи на агенцията да получи достъп.

Във втори доклад, който също е разпространен в четвъртък, МААЕ пише, че Иран все още не е предоставил обяснения за произхода и текущото местоположение на ядрените следи, които се считат за „технически достоверни“ от експертите на ядрения надзор на ООН.

В опит да разчупи леда и да придвижи разследването, генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси проведе среща с Мохамад Еслами, вицепрезидент на Иран и ръководител на Иранската организация за атомна енергия, във Виена на 26-27 септември. След тази среща на Иран му отне време до 7 ноември да изпрати делегация от висши служители във Виена за последващи разговори. Те също приключиха без резултат.

Иран се ангажира да покани висши служители на МААЕ в Техеран преди края на ноември, за да продължат разговорите.

Във втори доклад МААЕ предупреждава, че „очаква да започне да получава от Иран технически достоверни обяснения по тези въпроси“, когато експертите на агенцията се срещнат с ирански официални лица през следващите седмици в Техеран.

Високопоставен дипломат, запознат с ядреното досие на Иран, коментира пред агенцията, че длъжностни лица от Управителния съвет на МААЕ във Виена следващата седмица вероятно ще приемат резолюция, която критикува Техеран за поведението му. Все още обаче не е готов проектът на резолюцията.

Една такава резолюция ще съвпадне с други събития, които правят съживяването на ядрената сделка от 2015 г. почти невъзможно. Силите за сигурност на Иран брутално репресират протестиращи в цялата страна от седмици, което накара САЩ, ЕС и други западни страни да наложат допълнителни санкции за нарушения на човешките права.

Протестите бяха предизвикани от смъртта в полицейския арест на 22-годишната Махса Амини, задържана заради неправилно носене на хиджаб.

Иран продава и дронове на Русия, които Москва използва във войната си срещу Украйна, заради което Западът също наложи санкции на Техеран.