Намалените газови доставки от Русия ще струват на Молдова над 1 млрд. долара тази зима

Намалените доставки от Русия и въздушните удари в Украйна ще струват на Молдова над 1 млрд. долара тази зима, за да покрие допълнителните разходи за енергия, показва проектодокумент. Сумата съставлява 8% от БВП на една от най-бедните икономики в Европа, пише Bloomberg.

В проекта от 19 страници, който ще бъде връчен на чуждестранни дипломати и лидери преди конференцията за подкрепа на Молдова в Париж на 21 ноември, се говори за трайна кампания на Москва и местни „криминални групи“ да свалят прозападното правителство на страната, разположена между Украйна и Румъния, чрез подклаждане на сътресения.

Според документа разходите възлизат на 1,1 млрд. евро, а Молдова ще се нуждае от около 450 млн. евро чуждестранна помощ, за да запълни дупката в бюджета си, да предпази потребителите и да покрие нуждите на страната по време на отоплителния сезон. Документът призовава също за военна помощ в подкрепа на скромната ѝ отбрана, след като руски ракети започнаха да навлизат във въздушното пространство на Молдова.

Документът, видян от Bloomberg, очертава мрачно икономическо положение, включително седемкратно увеличение на цените на газа, четири пъти по-високи цени на тока и инфлация от 34%. Средните реални доходи са намалели с 12 на сто през първото тримесечие на 2022 г., още преди последната енергийна криза, става ясно от документа.

В интервю външният министър Нику Попеску определя очакванията за разходите като „неокончателни“ изчисления на правителството заради продължаващите руски действия и непредсказуемите цени на енергията на европейските пазари.

Към ноември бомбардирането от Русия на енергийната инфраструктура на Украйна и намаляването наполовина на износа на природен газ към Молдова са елиминирали потоци от предишни източници на страната на вносна електрическа енергия. Вносът от Румъния съставлява около 80% от настоящото потребление на Молдова, а останалата част се произвежда в страната.

Ролята на Русия

„Това са преднамерено планирани действия“, целящи да дестабилизират Молдова, казва Попеску. Той допълва, че те „са насочени и целят да отслабят енергийната сигурност на Молдова, но заедно с това и цялото функциониране на молдовската икономика и политическа система“.

Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова опроверга твърденията, че Русия използва енергията като оръжие, наричайки ги „абсурдни“ и заяви, че поведението на газовия гигант „Газпром“ е „чисто търговско“ и че компанията е предоставила на Молдова преференциални условия. Тя обвини правителството в Кишинев, че се опитва да отвлече вниманието на гражданите си от икономическите проблеми на страната.

Във вторник правителството поиска от съдилищата в Молдова да обявят за противоконституционна опозиционната политическа партия „Шор“, кръстена на лидера ѝ Илан Шор, който сега живее в Израел. Партията провежда ежеседмични антиправителствени протести и обещава да възстанови отношенията и да предоговори цените на газа с Русия.

Молдовци се присъединяват към украинците

Настоящото правителство, избрано с убедително мнозинство миналата година, не изглежда застрашено от сваляне и не му предстоят нови избори в идните години. То обаче изостава от опозиционните партии в обществени допитвания заради ръста на разходите за живот.

Правителството запазва осветлението и отоплението, като намалява потреблението и си осигурява енергия от съседна Румъния, но на над три пъти по-висока цена от плащаната само преди няколко седмици. Някои компании трябваше да затворят.

Попеску казва, че ако на Русия бъде позволено да изпълни целите си, нарасналите сътресения може да станат причина молдовци, 1 млн. от които имат паспорти на страна членка на ЕС, да се присъединят към вероятна вълна от украински бежанци, бягащи от минусовите температури тази зима. Самата Молдова е приела 95 хил. украински бежанци и от началото на войната се превръща в значим транзитен маршрут за украинското зърно, горива и друга търговия с Европа.

Нови усилия за дестабилизиране може да възобновят и напрежението с проруската сепаратистка област Приднестровие в Молдова, която води война с Кишинев през 1992 г. и приема захранвани предимно с газ електроцентрали, които осигуряваха 70% от молдовския внос на електрическа енергия до миналия месец.

Вратата остава отворена

Той беше спрян този месец заради ограничените притоци от „Газпром“ към Молдова, включително Приднестровието. Доставките на „Газпром“ са само 51% от договорените обеми за ноември, казва молдовският вицепремиер Андрей Спину.

“Газпром“ обвини Украйна за намалените доставки, след като страна затвори ключов граничен пункт за транзита на газ, тъй като Киев вече не може да го контролира под окупацията на Русия. Украински ръководители твърдят, че няма такава пречка, защото останалата част от транзитната мрежа оперира под капацитета си.

Заради вече известната висока енергийна зависимост на бившата съветска страна Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) предостави 300 млн. евро на Молдова, за да купи газ за хранилището си това лято.

„Работим по този инструмент от ноември м. г.“, казва Анжела Сакс, която ръководи представителството на ЕБВР в Молдова. Фондът беше създаден, именно за да предпазва от риска „Газпром“ да спре доставките, допълва тя. „Нашите пари се използват само за осигуряване на газ от алтернативни пазари“, отбелязва Сакс.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен трябва да посети Молдова късно в сряда.