Японските компании искат да изградят вериги на доставки, които да не зависят от Китай, на фона на нарастващия конфликт между Пекин и Вашингтон, който се очаква драстично да увеличи разходите за всякакъв вид продукти. Но готови ли са компаниите от третата по големина икономика в света да реализират своя план Zero China?
През изминалото лято Honda Motor започна свръхсекретен проект - мащабен план за преструктуриране на производството на леки автомобили и мотоциклети с възможно най-малко части, произведени в Китай, пише Nikkei Asia Review.
Компаниите в Япония ще трябва да изберат дали да продължат да правят бизнес в Китай в случай на извънредна ситуация в Тайван. Ръководителите вече ще трябва да имат предвид занапред този фактор.
Китай носи повече от 30% от глобалните продажби на Honda и политиката на компанията да превърне страната в опора на своите приходи няма да се промени в бъдеще. Въпреки че автомобилният производител няма намерение да напуска Китай в скоро време, той е изправен пред същите рискове като други компании.
Honda се стреми да направи бърза оценка на разходите за доставка на части от други страни и региони, включително Югоизточна Азия, докато частите, които сега се произвеждат в Китай, занапред ще бъдат доставяни в страната. Говорител на Honda сподели пред Nikkei, че компанията търси различни варианти за хеджиране на рисковете във веригата си на доставки.
Ако 80% от вноса на Япония от Китай – на стойност около 1,4 трлн. йени (9,4 млрд. долара), включително суровини и части – бъде прекъснат за два месеца, Япония няма да може да произвежда широка гама от продукти, например домакински уреди, автомобили, смоли, дрехи и хранителни продукти. Продукция на стойност около 53 трлн. йени (360 млрд. долара) ще изчезне, според оценки на професор Ясуюки Тодо и колегите му от университета „Васеда“, които използват суперкомпютъра „Фугаку“ за своите изчисления. Това ще доведе до загуба на около 10% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Япония.
След края на Студената война глобализмът включи бившите страни от комунистическия блок в пазарите и увеличи икономическата взаимозависимост. Япония има особено силни връзки с Китай. Поднебесната империя представлява 26% от общия внос на Япония към 2020 г., повече от този на САЩ (19%) и Германия (11%).
Цените на продуктите също ще се повишат. Според Owls Consulting Group, базирана в Токио фирма за изследване на веригите на доставки, ако вносът от Китай на 80 основни продукта, включително домакински уреди и автомобили, секне, разходите по изграждането и доставката им ще се увеличат с 13,7 трлн. йени годишно. Това е 70% от общата нетна печалба на производителите, листнати на Токийската фондова борса.
Ако увеличенията на разходите се прехвърлят върху крайната цена на продуктите, средната цена на персонален компютър ще се повиши с 50%, а на смартфон с 20%. Инфлацията в момента расте поради украинската криза и други фактори, но мащабът на увеличението на цените би бил много по-сериозен.
Държавите по света все повече изключват Китай от своите вериги на доставки. През май администрацията на президента на САЩ Джо Байдън създаде Индо-Тихоокеанската икономическа рамка (IPEF) с 14 държави в нея, включително Япония, САЩ и Индия. Предполага се, че при непредвидени обстоятелства страните ще споделят информация за жизненоважни продукти и ще обменят запаси като част от своя отговор на кризата.
Американски компании като Apple, които се разраснаха чрез обособяване на развойни центрове в САЩ и производствени обекти в Китай, също се насочват към намаляване на зависимостта си от Китай.
Пазарът също е станал особено чувствителен към китайския риск. С помощта на QUICK FactSet е възможно да се класифицират приблизително 13 000 компании в света по дял на продажбите в Китай и да се сравнят техните средни цени на акциите в момента с тези в края на 2009 г. Цените на акциите на компании, където делът на продажбите им в Китай варира от под 50% до 75%, в момента са с около 10% по-ниски, отколкото в края на 2009 г.
По време на Студената война веригите на доставки на Изтока и Запада не са свързани, което заличава нуждата Западът да разчита на Съветския съюз или Китай. Сега компаниите са тясно свързани с Китай, както по отношение на доставката на суровини, така и при сглобяването на продуктите.