Как украинската стратегия заобикаля тромавата руска армия? 

Повече от осем месеца след началото на войната в Украйна нейната нова стратегия съчетава класически военни операции с опортюнизъм на бойното поле, за да се възползва от некомпетентността на руските сили, като така променя хода на битката, пише в свой анализ The Wall Street Journal. 

Командната структура на Украйна насърчава младшите офицери да вземат решения на бойното поле в момента - правомощия, които те използват, за да се възползват от възможностите и от слабостите на противника.

За разлика от тях руснаците са забавени от структурата на вземане на решения от съветската епоха, при която заповедите се разпространяват по веригата на командването от Москва, а войниците на фронтовата линия не проявяват голяма инициатива.

За няколко седмици Украйна прогони руските сили от хиляди квадратни километри в Харковския регион в североизточната част на страната. Сега силите ѝ напредват на юг към окупирания Херсон, регионалната столица.

Вместо да се включи пряко в размирни артилерийски престрелки и танкови сражения, които Русия предпочита, Украйна се опитва да обгради руските сили и да прекъсне линиите на снабдяване. Тя ефективно интегрира оборудването от съветската епоха с прецизни западни артилерийски и ракетни системи с голям обсег, за да лиши врага си от гориво, боеприпаси и други доставки.

Построеният от Русия мост към Крим, който е от решаващо значение за снабдяването на руските сили на полуострова, беше сериозно повреден при експлозия в началото на октомври, за която Москва обвини Украйна. Руският президент Владимир Путин заяви, че ще отвърне на удара, часове след като силите му изстреляха стотици  ракети, поразяващи цивилни граждани и енергийна инфраструктура в Киев и други градове.

Тогава Русия отрече да е насочвала ракети срещу цивилни граждани и жилищна инфраструктура. Кримският мост е частично разрушен. Снимка: EPA/MAXAR TECHNOLOGIES

В следващите седмици обаче Москва призна, че целта на руските военни са именно обектите от енергийната инфраструктура. Бившият президент Дмитрий Медведев дори написа в своя канал в Telegram, че ако Украйна приеме исканията на Русия, ракетните удари ще бъдат преустановени. 

В отговор на неуспехите на бойното поле Путин предприе политически рисковано военно привличане на стотици хиляди цивилни. Инициативата засега приключи, но по всичко личи, че Москва се подготвя за дълга кампания. 

Засега Русия запазва голяма част от завоеванията си от първите дни на войната и макар че никой не знае как ще приключи конфликтът, западни военни историци твърдят, че успехите на Украйна на бойното поле ще се изучават дълго. Те посочват паралели с класическите военни стратегии, използвани в големите конфликти през миналия век.

Украинските настъпления в източната и южната част на страната изглеждаха като отделни операции, но в ретроспекция изглеждат като част от координиран план. „Виждам ги като част от едно цяло", казва Филипс О'Брайън, професор по стратегически изследвания в университета St. Andrews в Шотландия.

Още през август Украйна намекна за плана си да атакува Херсон в южната част на страната. В отговор Русия подсили южния си фронт с хиляди по-опитни войници.

Решението на Москва отразява икономическото значение на региона, който контролира достъпа и водоснабдяването на окупирания от Русия Крим. Но преместването на войските ѝ там означаваше изчерпване на силите ѝ на изток. Харковска област остана с един-единствен отбранителен слой, обслужван до голяма степен от слабо ефективни войски от контролираните от Русия сепаратистки анклави в близост.

И така през септември украинските сили се възползваха от тази отслабена отбрана, като предприеха изненадващо настъпление в Харков. След като украинските сили успяха да пробият "дупка" в линията, те си върнаха хиляди квадратни километри територия, а руснаците предприеха хаотично отстъпление. Нападението донесе победа, която повиши бойния дух, както и авторитета на Украйна сред западните ѝ съюзници.

Атаката в Харков стана възможна благодарение на операцията в Херсон, казва О'Брайън.

Военните историци твърдят, че разгромът на руските сили на Харковския фронт с изключително мобилни сили - известен като маневрена война - напомня за класическите примери на тази стратегия през XX век.

Франсоа Хайсбур, съветник по отбраната в базираната в Париж Foundation for Strategic Research, сравнява операцията с преминаването на река Маас от германския генерал Хайнц Гудериан в Белгия срещу френските сили през май 1940 г. Този ход спомага за отварянето на останалата част от Белгия и Северна Франция за бързото настъпление на германските войски.

Хайсбур напомня и за изненадващото преминаване на израелския генерал-майор Ариел Шарон през Суецкия канал по време на войната от Йом Кипур през 1973 г., което решително променя хода на войната срещу Египет и други арабски държави в полза на Израел.

Докато украинските сили се придвижват бързо към Харков, Херсонският фронт се придвижва бавно. Изправени пред по-големи и по-ефективни сили, отколкото в Харков, украинските войски в продължение на седмици отслабваха руската съпротива, като нанасяха удари по складове за снабдяване и маршрути през мостове над река Днепър, отрязвайки хиляди руски войски в Херсон и околностите му. Сега руските сили сякаш се изтеглят, макар че украинското разузнаване да предупреждава, че най-опитните бойци всъщност остават на своите позиции.

Украински военни завземат руско бронирано транспортно средство. Снимка" EPA/George Ivanchenko

След като през август си осигуриха плацдарм на източния бряг на река Инхулец, през октомври украинските войски започнаха да настъпват по западния бряг на Днепър, заплашвайки с обсадно движение руските сили и принуждавайки ги да отстъпят.

Ловкост, въоръжение

Мик Райън, военен стратег и пенсиониран генерал-майор от австралийската армия, казва, че Украйна е подредила кампаниите си с голям ефект.

Той описва украинската стратегия като стратегия на корозията, която намалява физическия, моралния и интелектуалния капацитет на руските сили да се бият.

Според Райън Украйна е използвала „индиректен подход", който за първи път е очертан от британския военен стратег от 20-ти век Базил Лидъл Харт. Този подход се стреми да промени баланса на силите, „като изчерпва силите на противника, отслабвайки го с убождания, вместо да рискува с удари". Подходът се възползва от изненадата и бързото придвижване.

„Руснаците искат да се изтощават, да се сблъскват масово с формации - там те са свикнали да имат предимство", казва Джон Спенсър, ръководител на отдела за изследване на градските войни в Madison Policy Forum. „Но украинците няма да им дадат това“. 

Олексий Данилов, секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна, казва, че въвеждането от Запада на модела за командване и управление, базиран на НАТО, осигурява на Украйна конкурентно предимство. „Младшият командващ офицер има възможност да взема решения в зависимост от ситуацията и поема отговорност за себе си, за войниците си и за територията", казва той.

Елиът Коен, военен историк и стратег от Center for Strategic and International Studies във Вашингтон, твърди, че и руснаците „са способни да вземат важни решения, но далеч не бих ги нарекъл гъвкава армия".

Особено не и в сравнение с украинците, казва той: „Когато видят възможности, те ще се възползват от тях, а във войната винаги има възможности“. 

Съвременните военни средства, които са от решаващо значение за Украйна, включват прецизна артилерия и ракетни установки с голям обсег, предоставени от САЩ и други съюзници. Заедно със споделената западна разузнавателна информация и безпилотните самолети, които помагат на украинските сили да виждат отвъд хоризонта, модерните оръжия, включително HIMARS, позволиха на Украйна да поразява линии за снабдяване, противовъздушна отбрана и военни бази далеч зад вражеските линии.

Бързината и мобилността на западните военни превозни средства, включително бойните машини на пехотата и другите бронирани транспортни средства, дадоха на украинските сили предимство при пробива на руските отбранителни линии, бързото разширяване на контрола и създаването на страх сред вражеските войски.

„Без високата мобилност нямаше да можем да превъзхождаме руснаците по отношение на маневрите", казва Николай Белясков, научен сътрудник в базирания в Киев „Национален институт за стратегически изследвания“, подкрепян от правителството мозъчен тръст.

Две стъпки назад

Руските неуспехи също така помогнаха да се отвори пътят за напредването на Украйна в Харковска област. Когато миналия месец украинските командоси се промъкнаха зад вражеските линии, те са смаяни, че намират руските войски толкова неподготвени.

В края на август екипи с дронове и отряди на специалните сили се промъкнаха през горите и покрай дърветата, за да търсят слаби места. Те са изненадани от това колко спокойни изглеждат руските войници, които почти не са търсели прикритие от въздушното наблюдение. В селата на фронтовата линия е имало само няколко бронирани машини.

Разузнавателните екипи нанесоха артилерийски удари с помощта на Starlink - американска сателитна система, осигуряваща достъп до интернет - по складове за боеприпаси, превозни средства и персонал. Служителите от разузнаването използваха радио прихвaщане и други видове наблюдение, за да локализират вражеските позиции. Операторите на безпилотни самолети са предлагали на артилеристите набор от цели и понякога директно са нанасяли удари. Парашутистите и другите щурмови части са се разпръсквали из селата, като комуникирали по криптирани радио линии.

Руските военни често са нямали интернет или мобилен сигнал, а сигналите на радиостанциите достигали само на няколко километра.

Руските сили са изкопали малко окопи около позиции в Харковска област, което е позволило на украинските сили бързо да се придвижат към окупираните градове. В много случаи само противопехотните мини за забавяли напредването на украинците, включително тези, които те сами са поставили по време на отстъплението си пет месеца по-рано.

В рамките на няколко дни украинските сили напреднаха с около 70 километра, изтласквайки хиляди руски войници от североизточната част на Харков. Те избегнаха уличните боеве в градските центрове, включително градовете Балаклия и Шевченково, като превзеха селата около тях и след това обградиха руснаците в малки джобове, принуждавайки ги да се изтеглят. 

Много руснаци бягат, оставяйки след себе си оборудване, както и своите мъртви и ранени. За разлика от руснаците, Украйна не бомбардира градовете, избягвайки враждебността на жителите, чиято лоялност може да е смесена.

Украинските войски напреднаха до река Оскил, прекъсвайки основните руски снабдителни линии от север. Изюм, най-големият град в района, беше почти обкръжен. Силите натискаха от юг, за да блокират последния път за излизане.

До 10 септември руснаците се оттеглиха, като понякога използваха цивилни автомобили, за да избягат. Руските военни препускаха през полетата с бронирани машини, които затъваха, принуждавайки ги да се оттеглят пеша. Москва заяви, че прегрупира силите си в Донецка област и нарече прибързаното изтегляне „организирана операция“. 

Руснаците оставиха стотици танкове, гаубици и бойни машини. Много от тях са в движение, а украинците могат да ги използват срещу бившите им собственици.

„Нямахме превъзходство във въздуха, нямахме превъзходство в огневата мощ, просто имахме подходящите условия и използвахме по-ниската концентрация на руските войски, липсата на резерви и географията им", казва Белясков.