Така че, въпреки че честотата на общонационалните протести от 2017 г. насам представлява сериозно предизвикателство за легитимността, не изглежда Ислямската република да е на ръба на колапса. Хватката на хардлайнерите върху ключови механизми на държавата остава твърда. Пространството за умерени политически позиции се сви в резултат на арестите и натиска от страна на държавните органи. А много иранци загубиха вяра в личностите, свързани с умерения лагер, поради тяхната неспособност да осъществят реформи. Индикатори за разпадане на държавата биха били видими големи разцепления в иранския апарат за сигурност, а досега конвенционалната армия на Иран е заявявала, че ще действа в съответствие с Корпуса на гвардейците на ислямската революция в отговор на протестите. Такива индикатори биха били и масови работнически стачки в цялата страна, каквито днес липсват, пише още Геранмайе.
В момента властите не разгръщат цялата сила на иранския апарат за сигурност срещу протестиращите |
Въпреки това, като арестуват активисти и умерени гласове, иранските власти стесняват възможностите за вътрешен компромис и помирение. Затова иранското общество вероятно ще се поляризира още повече, а страната ще стане по-податлива на редовни протести. Ето защо е дори още по-важно да се гарантира, че ядрената програма на Иран ще бъде ограничена чрез споразумение, вместо да се допусне страната да се превърне в нова Северна Корея, чиито ядрени бомби и изолация са прикритие за репресиите в страната.
Досега европейските държави, Европейският съюз и САЩ направиха изявления в подкрепа на иранските протестиращи, като призоваха за поемане на отговорност за смъртта на Амини и за убитите по време на протестите. Германия привика посланика на Иран. САЩ наложиха санкции на части от иранската нравствена полиция и на видни фигури от силите за сигурност, а ЕС може да последва примера им на предстоящото заседание на Съвета по външните работи. За да намалят въздействието на прекъсването на интернет в Иран, САЩ смекчиха санкциите си, за да позволят по-широко предоставяне на технологични услуги на иранците (нещо, за което организациите за защита на правата на човека настояваха от много години). През следващите дни Европа и САЩ трябва да окажат по-силен натиск и да стимулират технологичните компании да предоставят свободен достъп на хората в Иран, за да се осигури по-добър поток от информация сред иранските протестиращи.
Освен това иранските ястреби оказват натиск върху западните правителства да накажат иранското ръководство, като се откажат от преговорите, целящи възстановяване на ядреното споразумение. Но този подход - както показаха последните 43 години - само ще възнагради и укрепи най-твърдолинейните лагери в Иран, които процъфтяват в условията на изолация и санкции.
По време на ерата на Тръмп например американската политика на „максимален натиск" постави Иран под най-тежките санкции, налагани някога, което доближи двете държави до война. Все по-сигурната атмосфера в Иран спомогна за осигуряването на благоприятна почва за укрепване на властта на твърдолинейните фракции в момент, в който скоро може да се извърши преход за ролята на върховния лидер. Малко вероятно е Ислямската република да се срине, ако Западът се откаже от преговорите по ядрената сделка и се върне към кампанията за максимален натиск. Точно обратното: изоставянето на дипломацията би било от полза единствено за твърдолинейния елит на страната. Той ще хвърли вината за икономическите проблеми на страната върху Запада, като същевременно ще използва изолацията си, за да отслаби иранското гражданско общество - както и да обедини още повече иранския народ и да го откъсне от международната общност. Протести срещу режима в Иран има и зад ирански граници. Снимка: ЕРА
Европейските правителства трябва да продължат да разобличават публично режима в Техеран и да държат Иран отговорен за изпълнението на вътрешните и международните му задължения към собствените му граждани. Същевременно те следва да продължат да развиват дипломацията, насочена към ограничаване на иранската ядрена програма. За европейските столици процъфтяващата ядрена дейност на Иран все още представлява ключов стратегически риск, на който трябва да се обърне внимание. Всъщност Западът рядко сключва сделки за контрол на въоръженията с режими, които са негови съюзници: той сключва такива сделки с тези, които смята за заплаха и които защитават изключително различни ценности.
Реалността е такава, че ядрените преговори така или иначе могат да се окажат на ръба на провала. Но ако Европа и САЩ покажат, че са изчерпали всички политически пътища, за да предложат на Иран облекчаване на санкциите в замяна на ядрени ограничения, това ще постави още по-голяма отговорност - и натиск - върху раменете на иранското ръководство. Ако избере да не поеме по политическия път, то ще трябва да обясни на младежите си защо се е отказало от възможностите, които предоставя дипломацията. При такъв сценарий може да се окаже, че поколението Z, което все повече смята, че няма какво да губи, все пак може да представлява най-голямата заплаха за иранското политическо лидерство, заключава Геранмайе.
* Поколението Z са хора, родени между 1996 и 2009 г.