Управлението на кралица Елизабет II: Златен век или искрици от отминала епоха?

Кралица Елизабет II, която почина в четвъртък, счупи няколко рекорда като монарх и се превърна в траен символ на Великобритания, която управлява в продължение на 70 години.

По време на нейното управление страната се промени до неузнаваемост, изгуби своята империя и претърпя редица социални катаклизми, пише Ройтерс.

Някои коментатори описват нейното царуване като "златен век", подобен на нейната предшественичка Елизабет I, която управлява Англия преди 400 години по време на период на нарастваща мощ и културен разцвет

„Мисля, че Великобритания отчасти се гледа през призмата на кралицата: последователността, мъдростта, която тя показа, всичко това е очевидно в начина, по който хората гледат на Великобритания“, коментира Валери Амос, бивш политик и първата чернокожа, удостоена от монарха с древния „Орден на жартиерата“.

Други казват, че влиянието на Елизабет върху нацията е по-малко от това на нейната знаменита предшественичка, тъй като правомощията на монарха значително са намалели в сравнение с Елизабетинска епоха.

Някои критици на монарха твърдят, че тя не оставя осезаема следа, а само институция, която не е адаптирана към света на егалитарни стремежи.

И все пак наследството на Елизабет II е забележително: тя гарантира, че монархията оцелява в ерата на бързи промени.

Елизабет се възкача на трона на 25 години на 6 февруари 1952 г. след смъртта на баща си Джордж VI във време, в което Великобритания се опитва да преодолее опустошенията на Втората световна война. По това време министър-председател все още е Уинстън Чърчил.

Оттогава се изредиха доста световни президенти, министър-председатели и папи, Съветският съюз се разпадна, а Британската империя изчезна, заменена от Британска общност от 56 нации, в чието създаване Елизабет изигра важна роля.

„Нито една от другите имперски сили не е постигнала това... а във Великобритания огромни социални и икономически промени бяха извършени като цяло по мирен и консенсусен начин“, казва професор Върнън Богданор, експерт по британска конституционна история. По думите му това е забележително постижение.

Елизабет I прекарва 44 години на трона през 16-ти век, период, считан за Златния век на Англия, когато икономиката се разраства, влиянието на страната се разширява и Уилям Шекспир пише своите пиеси. Произведенията му все още се играят по целия свят и се считат за едни от най-влиятелните на всеки език.

„Някои хора изразиха надежда, че моето царуване може да отбележи нова елизабетинска епоха“, казва кралицата в коледното си обръщение към нацията през 1953 г. „Честно казано, аз не се чувствам като моята велика предшественичка от Тюдорите“, допълва тя.

Тъй като никога не е давала интервю или не е излагала личните си възгледи по политически въпроси, нейната собствена оценка за управлението ѝ - най-дългото в британската история, е трудно да бъде разбрана. Високопоставен кралски помощник коментира пред Ройтерс, че тя винаги е разглеждала наследството си като въпрос, който другите трябва да преценят.

Конституционният историк Дейвид Старки допълва, че кралицата не е смятала, че въплъщава исторически период, а просто е изпълнявала своя дълг. „Тя не е направила и не е казала нищо, което някой да запомни. Тя не би дала името си на епохата, а подозирам – ина нищо друго“, казва той.

„Казвам това не като критика, а просто като констатация на факт. Дори като вид комплимент. И подозирам, че кралицата би го приела така. Защото тя се качи на трона само с една мисъл: да запази монархията“, посочва още той.

Други историци и биографи казват, че възгледите на Старки не отговарят на това как тя е изпълнявала ролята си и се е движела в крак с времето. „В един все по-хаотичен свят тя даде усещане за стабилност“, коментира Андрю Мортън, чиято биография на принцеса Даяна от 1992 г. предизвика размирици в кралското семейство.

Решителността на кралицата да изпълнява ролята си възможно най-добре и въздържането от изразяване на възгледи, които биха могли да предизвикат обида, ѝ дават морален авторитет отвъд всички нейни позиции. „Това, което кралицата успя да направи, е... да въведе монархията в XXI век възможно най-добре“, коментира и внукът ѝ Уилям, който е престолонаследник, в документален филм от 2012 г.

„Всяка организация трябва да се вглежда в себе си, а монархията е постоянно развиваща се машина и мисля, че тя наистина иска да отразява обществото, иска да върви в крак с времето и е важно да го прави за собственото си оцеляване“, допълва той.

По конституция британският суверен има малко практически правомощия и се очаква да бъде безпартиен. Въпреки това историците казват, че Елизабет е използвала „мека“ сила и е превърнала монархията в обединяваща, фокусна точка за нацията на фона на големите обществени разделения.

Въпреки че самата тя е над политическата битка, тя все пак се срещаше с премиера на частна седмична аудиенция.

Бивши лидери посочват, че дългогодишният ѝ опит се е оказал от голяма полза и че тя им е позволявала да говорят откровено, без да се страхуват, че разговорите им някога ще бъдат оповестени публично. „Можете да бъдете напълно, напълно откровени, дори недискретни с кралицата“, казва Джон Мейджър, британският лидер от 1990 до 1997 г.

Тони Блеър, който замени Мейджър и беше министър-председател в продължение на десетилетие, коментира: „Тя оценява ситуациите и трудностите и ги описва е, без никога... да дава някаква представа за политически предпочитания или нещо подобно. Това е доста забележително“.

Някои историци казват, че на кралицата ще се гледа като на последната от рода си, монарх от времето, когато елитите са предизвиквали безспорно уважение. „Няма съмнение, че тя ще бъде един от най-великите монарси не само заради дълголетието си, но и през периода на промяна, на който е била свидетел“, казва Анна Уайтлок, професор по история на монархията в Лондонския градски университет.

Според нея Елизабет II е монарх, който е също толкова важен за Великобритания, колкото и Елизабет I, както и за мястото на Великобритания в света.