„Никога повече война" - забравеното послание на Горбачов

Управлението на Горбачов се характеризираше с неговия земен и открит стил. Той общуваше с гражданите на улицата, насърчаваше откровените дискусии на заседанията на Политбюро и насърчаваше добре образовани членове на кабинета и помощници от по-младото поколение.

Периодът, който определя политическото му наследство, започва през 1985 г. с перестройката, замислена като начин за съживяване на социалистическата икономическа и политическа система чрез повишаване на ниската производителност на труда и недоброто качество на стоките в страната и насърчаване на по-добра трудова етика.

„Вярвам, че перестройката започна в момент, когато беше необходима и когато страната беше узряла за нея", казва Горбачов в реч в Харвардския университет през 2002 г. „Не само обективните условия бяха налице, но и субективните условия бяха налице. Перестройката не можеше да започне заради инициативата отдолу. Тя не можеше да започне извън партийната система“. 

Неговата политика на гласност предлага на гражданите по-големи свободи, включително им позволява да казват това, което искат, без да се страхуват от наказание. Той насърчи различните мнения и по-голямата откровеност в държавните дела, освободи политическите затворници и позволи публикуването на някога класифицирана информация за престъпленията от епохата на Сталин.

„Ние, включително и аз, казвахме, че перестройката е продължение на Октомврийската", пише той през 1988 г., визирайки Болшевишката революция от 1917 г. „Илюзията, споделяна от мен и от повечето хора, се състоеше в това, че мислехме, че можем да постигнем целите си, като усъвършенстваме съществуващата система“. 

Горбачов призовава за повече прозрачност, или гласност, която отваря историческите тайни на Съветския съюз и възстановява по-широкия политически дебат след седем десетилетия на тоталитарен контрол.

„Основното постижение на Горбачов беше освобождаването на съветския народ от пресата на системата, създадена от болшевиките и контролирана от Комунистическата партия на Съветския съюз", казва Дмитрий Тренин, директор на Московския център Carnegie. „Той даде на хората свобода“. 

Ранни капиталисти

В икономическата сфера Горбачов дава повече правомощия на местните директори на заводи и разрешава създаването на „кооперативи", които се превръщат в инкубатори на първите капиталисти в Русия.
Михаил Горбачов даде пресконференция след края на конференцията "Европа гледа към Изток", която се проведе в София през 2010 г. съвместно с Фондация "Славяни" и Форума за нова политика на Михаил Горбачов. БГНЕС/ГЕРГАНА КОСТАДИНОВА
Първата голяма криза при Горбачов избухва на 26 април 1986 г., когато в ядрения реактор в Чернобил, Украйна, избухва експлозия. Забавеното докладване и реакция на аварията разкриват недостатъците на потайната съветска система.

„Чернобил хвърли светлина върху много от болестите на нашата система като цяло", пише Горбачов в мемоарите си.

Отношенията със САЩ 

На световната сцена Горбачов беше възприеман като новак в сравнение с предшествениците си. Той сложи край на почти десетгодишното участие на СССР в гражданската война в Афганистан, в която загинаха около 15 хил. съветски войници. И затвърди размразяването на Студената война с подписването на историческия Договор за ядрените сили със среден обсег на действие с президента Роналд Рейгън. Пактът забрани конвенционалните балистични и крилати ракети с наземно базиране с обсег от 300 до 3400 мили на двете държави.

„Горбачов има най-голяма заслуга", казва по-късно Рейгън.

Политологът Урнов заяви, че Горбачов не е имал друг избор, освен да затопли отношенията си със САЩ.

„Ако искате да промените вътрешната ситуация в обществото, трябва да имате мирна среда", каза той. „А ако искате мирна среда, трябва да сте мирни и приятелски настроени към най-важната държава“. 

Горбачов мразеше конфликтите, казват негови близки сътрудници. Той не се намеси, за да потуши народните въстания, които в крайна сметка доведоха до свалянето на комунистическите режими в Източния блок, включително в Германия и Югославия, и позволиха на тези съветски сателитни държави в крайна сметка да получат пълния си суверенитет.

„Горбачов положи основите на съвременната външна политика на страната", казва Тренин. „Това е отхвърляне на идеологията в полза на националните интереси; разбиране на света като единна и взаимосвързана общност; признаване на универсалните ценности и интереси, като се започне от оцеляването в условията на наличие на ядрено оръжие“. 

След оставката си през 1991 г. Горбачов наблюдава как Русия се препъва в пазарните реформи, опустошителната бедност и възхода на новобогаташите, които възприемат най-екстравагантните аспекти на капитализма. За да събере пари за своята фондация, наречена „Международен фонд за социално-икономически и политически изследвания“, открита през 1992 г., той обикаля международните форуми, пише книги и дори веднъж се появява в реклама на Pizza Hut.

Опитва се да се върне в политиката през 1996 г., като предизвиква тогавашния президент Борис Елцин на президентските избори, но получава по-малко от 1% от гласовете. Още по-съкрушителен удар нанася през 1999 г. смъртта на 67-годишната му съпруга Раиса, която почива от левкемия.

Той наблюдава как много от демократичните реформи, които бе въвел, са подкопани по време на управлението на президента Владимир Путин, започнало през 2000 г., включително премахването на истински свободните и конкурентни избори и ограничаването на свободата на печата. Топлите отношения, които Горбачов установи със Запада, бяха дълбоко замразени при Путин, като през 2019 г. беше развален договорът за контрол на въоръженията между Горбачов и Рейгън.

„Убеден съм, че Русия може да успее само чрез демокрация", написа Горбачов през 2017 г. в годишното издание на списание Time за 100-те най-влиятелни личности. „Русия е готова за политическа конкуренция, истинска многопартийна система, честни избори и редовна ротация на правителството. Това трябва да определи ролята и отговорността на президента“. 

Критик на Путин

Горбачов се разочарова от бъдещето на Русия при управлението на президента Владимир Путин, бивш полковник от КГБ, който наследи Елцин в новогодишната нощ на 1999 г. и някога определи разпадането на Съветския съюз като „най-голямата геополитическа катастрофа на 20-и век".

Горбачов за първи път открито критикува руския лидер през 2011 г., като го призова да не се стреми към трети президентски мандат. През 2012 г. Путин спечели мандат от още шест години в Кремъл, след като се изправи срещу безпрецедентни протести, а през 2018 г. беше преизбран за четвърти мандат.

„Ако се опитвате да правите всичко в страната, без да се съобразявате с народа, докато имитирате демокрация, това ще доведе до ситуация като в Африка, където лидерите седят и управляват в продължение на 20 или 30 години", каза Горбачов пред Bloomberg News.

Говорителят на Путин, Дмитрий Песков, се нахвърли върху Горбачов през 2011 г., като същевременно похвали ерата на Брежнев като "огромен плюс" за страната. Брежнев управлява от 1964 г. до смъртта си през 1982 г.

Фондация „Горбачов" излезе с изявление в дните след инвазията на Русия в Украйна през февруари 2022 г., в което се казва, че „ние потвърждаваме необходимостта от бързо прекратяване на военните действия и незабавно започване на мирни преговори. На света няма нищо по-ценно от човешкия живот".

Резултати от допитвания в Русия

Статутът на Горбачов на Запад беше подчертан от честванията на 80-годишнината му в лондонската зала Royal Albert Hall през 2011 г. Шарън Стоун и Кевин Спейси бяха водещи на продължилото 4 часа и половина събитие, което включваше поздравления от Арнолд Шварценегер, Боно и Стинг.

През март 2010 г. в Русия независима социологическа компания публикува проучване, според което 76% от анкетираните са враждебно настроени или безразлични към Горбачов. 45% искат връщане към съветската епоха преди неговата перестройка, показа същото проучване.

Въпреки това много руснаци от средната класа, особено в Москва и Санкт Петербург, оценяват Горбачов като лидера, който е дал възможност за тяхната свобода и който тихо се е отказал от властта, особено след протестите, съпътстващи завръщането на Путин на президентския пост през 2012 г., и политическите репресии, довели до войната в Украйна.

„Във всяко общество, още от древна Гърция, където Сократ е бил осъден на чаша отрова, има хора, които изпреварват обществото в мисленето си", казва в интервю през септември 2012 г. собственикът на руски вестник Александър Лебедев, който заедно с Горбачов поддържа разследващия вестник „Новая газета". „Мнозинството от руснаците вероятно все още смятат, че Сталин е бил нещо добро за страната. Те имат късмет, че не са пострадали от неговата политика".

Горбачов и Раиса имат дъщеря, Ирина, която е назначена за вицепрезидент на Фондация "Горбачов", независима организация за политически изследвания в Москва.