Човекът, който ликвидира агента на КГБ Владимир Путин, но десет години по-късно отново го направи възможен като агент-ръководител, е мъртъв: Михаил Горбачов. През 80-те години на миналия век той въведе „гласност" и „перестройка", прозрачност и трансформация в Съветския съюз, накратко – онези „winds of change“, които прераснаха в урагани и опустошиха комунистическата империя. За германците обаче курсът на бившия генерален секретар на КПСС и бившия пръв и последен президент на СССР донесе дара на единството.
Благодарение на Горби, както го наричаха на Запад, но и на щастливите обстоятелства, и ние, българите, се измъкнахме (поне официално) от прегръдката на Кремъл, а по-късно успяхме да станем част от Европейския съюз и НАТО.
Горбачов, който по-късно получава Нобелова награда за мир, наистина събори Стената, за което го призовава навремето президентът на САЩ Роналд Рейгън. Студената война приключва, но не и историята. Тя се връща, защото сегашният президент Владимир Путин гледа на себе си като на анти-Горбачов. А в България някои политици искат отново да ни върнат в сферата на влияние на Москва.
Големият свободолюбив политик от времето на гласността Горбачов се отчая от клептокрацията на Борис Елцин и новопоявилите се олигарси след оставката му през 1991 г. и написа памфлет: „Никога повече война!". Политикът, който промени историята, почина във вторник в Москва на 92-годишна възраст. В следващите редове ще ви върнем към ерата на Горби, който знаеше това, което реваншистът Путин не знае: „Който закъснее, бива наказан от живота".
Животът на Горбачов
Като осми и последен ръководител на Съветския съюз (и първи и последен президент) Михаил Горбачов се стреми да реформира комунистическата държава и да внесе повече прозрачност. Но усилията му отприщиха вълна от неудържими сили, които доведоха до гибелта на страната, преосмислиха геополитическия пейзаж и оставиха САЩ като единствената суперсила в света.
Син на селянин, светът го познава като архитекта на „перестройката" и „гласността" - преструктуриране и откритост - вътрешни политики, които той се надяваше да вдъхнат нов живот на вялата икономика на страната през 80-те години, да преобразят политическата система и да разхлабят някои граждански ограничения в период на затопляне на отношенията със Запада.
Това, което се случи след това, беше разпадането на утвърдените от десетилетия комунистически режими в целия Източен блок, обединението на Източна и Западна Германия и значително подобрени отношения със САЩ.
„Не се освобождавам от отговорността за започнатите реформи, защото все още съм дълбоко убеден, че те бяха жизненоважни и в крайна сметка ще послужат за благоденствието на моята родина и ще бъдат полезни за света", пише Горбачов в двутомника „Живот и реформи", публикуван през 1995 г.
Отказът му да използва сила, за да потисне стремежа към свобода в съветския блок, облекчаването на цензурата в медиите и културния живот, както и подкрепата му за историческото споразумение за контрол на ядрените оръжия със САЩ му спечелиха много похвали в чужбина и през 1990 г. той беше удостоен с Нобелова награда за мир.
Нобеловият комитет се позова на „водещата му роля в мирния процес", който според него „характеризира важни части от международната общност" по онова време, припомня днес The Wall Street Journal.
Подобни топли чувства обаче не се усещат у дома, където мнозина обвиняват съветския лидер за бедността и икономическите трудности, настъпили с разхлабването на централизирания контрол върху някои предприятия, селското стопанство и производството, за това, че е допуснал възход на национализма в бившите съветски републики и за загубата на статута на СССР като свръхсила.
„Истинският проблем е, че той се опитваше да въведе свобода на обществото за население, което не знаеше как да използва свободата", казва московският политолог Марк Урнов, който е работил във фондацията на Горбачов. „В продължение на много поколения ние бяхме подложени на много тежък тоталитарен режим. Бяхме лишени от всякаква елементарна лична свобода. За да се преодолее такъв вид наследство, са необходими три или четири поколения“.
Старата консервативна йерархия, която се възползваше от системата на привилегии и шуробаджанащина, се опита да обърне политиката на Горбачов. Някои ключови министри от кабинета и близки сътрудници извършиха преврат срещу него през август 1991 г., докато той беше на почивка със съпругата и дъщеря си в правителствена вила на Черно море. Опитът за свалянето му се провали, но значително отслаби позициите му.
„Превратът го засегна много силно, психологически, психосоматично", казва днес Урнов. „Имаше дълбока травма“.
В крайна сметка Горбачов подава оставка като лидер на комунистическа Русия на 25 декември 1991 г. На следващия ден СССР е официално разпуснат.
В телевизионно обръщение към нацията той изрази съжаление, че макар СССР да е бил благословен с ресурси като нефт и газ, страната „все повече изостава" от развитите страни.
И обясни необходимостта от радикалните си реформи.
„Причината вече беше видима - обществото се задушаваше в хватката на командно-бюрократичната система", каза той. „Всички опити за частични реформи - а те бяха много - се проваляха един след друг. Страната губеше перспектива. Беше невъзможно да се живее по този начин“.
Животът на Горбачов след края на президентството му се характеризира с обиколки за изнасяне на лекции на Запад, писане на статии и книги и общуване с международни личности, които го уважават и му се възхищават, включително бившия британски министър-председател Маргарет Тачър.
У дома той остава встрани от политиката, наблюдавайки как много от демократичните реформи, на които е бил инициатор, като например конкурентни избори и свободна преса, се размиват.
Михаил Сергеевич Горбачов е роден на 2 март 1931 г. в селско семейство със смесено руско и украинско потекло в село Приволное, в южната част на Ставрополския край в Русия. Снимка, включена в последната му книга „Оставам оптимист", публикувана през 2017 г., го показва на 6-годишна възраст, застанал бос между украинските си баба и дядо по майчина линия, облечен в овехтял гащеризон.
„Дисциплината в семейството беше строга и ясна", спомня си той в мемоарите. Според него думата на прадядо му по бащина линия е била закон.
По време на „Голямата чистка" на съветския диктатор Йосиф Сталин през 30-те години на ХХ век, при която предполагаеми „врагове на държавата" са задържани и понякога убивани, и двамата дядовци на Горбачов са арестувани и прекарват известно време в трудови лагери ГУЛАГ, преди да бъдат освободени. В по-късните години той признава, че преживяното от тях е оказало силно влияние върху него.
Горбачов завършва гимназия през 1950 г. със сребърен медал, което според руските държавни медии показва ниво на академични постижения. Постъпва в юридическия факултет на престижния Московски държавен университет и през 1952 г. се присъединява към Комунистическата партия. През 1953 г. се жени за състудентката си Раиса Титаренко, украинка, преди да се дипломира с отличие през 1955 г. в юридическия факултет на университета.
Младият Горбачов веднага е назначен в Ставрополската областна прокуратура. Между 1955 г. и 1962 г. той заема няколко длъжности в Ставрополския комсомол, известен като Всесъюзната ленинска младежка комунистическа лига - политическа младежка организация. С помощта на покровители от Москва той се издига в редиците на партията и накрая става член на нейния централен комитет.
През октомври 1980 г. Горбачов е повишен в Политбюро, главния комитет на комунистическата партия, който определя политиките на страната. През 1985 г., след последователната смърт на трима високопоставени предшественици, той е назначен за генерален секретар на Комунистическата партия, официален ръководител на съветската държава. Тогава е на 54 години. Пет години по-късно е избран за президент на СССР - първият и в крайна сметка последният в историята на страната.
преди 2 години До: Alex Silver да го съдим? Тьi с ума сашьол ли, что? Он дал нас свабода, а мьi его судим?? Только балшой дурак можно ето сказать! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Не се самоуби, не го съдиха. Господ да го съди. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Аз съм от хората които го уважаваха и това е тъжна новина за мен. отговор Сигнализирай за неуместен коментар