Време е пак да започнем да се притесняваме за Гърция

Изминаха само няколко години от края на екшъна Grexit. За съжаление, кредиторите, инвеститорите и съюзниците на Гърция трябва отново да започнат да се тревожат за страната.

Скандал с подслушване заплашва правителството на премиера Кириакос Мицотакис и може да доведе до продължителната политическа нестабилност, пише Ройтерс.

Това не е повторение на кризата, която заплашваше да изхвърли Гърция от еврозоната. Високият дефицит и дълг на страната – дългът е 189% от брутния вътрешен продукт (БВП), са причина за безпокойство в момент на скок на цените на енергоносителите и ръст на лихвите.

По-рано този месец лидерът на „Пасок“, една от опозиционните партии в Гърция, обвини разузнавателните служби на страната, че са подслушвали телефона му. Имало е и неуспешен опит за бъде заразен телефонът му с шпионски софтуер, наречен Predator.

Мицотакис, лидер на дясноцентристката партия „Нова демокрация“, казва, че не е знаел за подслушването на телефона на конкурента му. Генералният секретар на правителството, на когото разузнавателната служба е докладвала и който е племенник на Мицотакис, подаде оставка.

Правителството отрича закупуването или използването на Predator. Въпреки това гръцкият парламент се събра отново, за да обсъди въпроса.

Политическа нестабилност

Въпреки че Мицотакис има солидно мнозинство, той трябва да свика избори най-късно до август 2023 г. Тогава представителството ще бъде пропорционално, в резултат на което нито една партия няма да получи общо мнозинство. След това ще има втори избори, съгласно нов закон, като на водещата партия ще ѝ бъдат дадени допълнителни места в парламента.

Проучванията на общественото мнение показваха доскоро, че Кириакос Мицотакис ще спечели мнозинство на тези втори избори - или поне ще се доближи до това. След избухването на скандала с подслушването това вече не изглежда вероятно и дори ще му е трудно да сформира коалиция, тъй като негов очевиден партньор беше „Пасок“.

За най-голямата гръцка опозиционна партия обаче, лявата „Сириза“, също ще бъде трудно да формира коалиция. Въпреки че ще се опита да сключи сделка с „Пасок“, двете групи вероятно няма да имат мнозинство. Може да успеят да го постигнат само чрез коалиция, която включва комунистите и крайната десница.

Има и други възможности. „Нова демокрация“ може да смени Мицотакис с лидер, който да е по-привлекателен за „Пасок“. Гръцките партии могат да направят и голяма коалиция, водена от технократ. Нито един от тези сценарии обаче не изглежда стабилен.

Междувременно много въпроси относно скандала с подслушването остават без отговор. Ако има още пагубни разкрития, гръцкият премиер може и да не издържи на поста си до изборите.

Високи очаквания

Инвеститорите и съюзниците на Гърция като цяло бяха ентусиазирани от лидерството на Кириакос Мицотакис. Неговият подход в подкрепа на бизнеса и обещанието да модернизира страната привлече хората. Обещанието му да води стабилна фискална политика успокои Европейския съюз (ЕС), който държи най-голям дял от огромния дълг на страната.

Гръцкият премиер управлява добре пандемията, даде тласък на цифровизацията на правителството и предприе стъпки за декарбонизиране на икономиката. Твърдата му линия срещу руската инвазия в Украйна получи аплодисментите не само на другите европейски столици, но и във Вашингтон.

Има обаче и опасения. Мицотакис не изглежда особено заинтересован от борбата с корупцията. Той ефективно изчисти репутациите на много финансисти, обвинени в престъпна злоупотреба с доверие, и на практика даде амнистия на големи укриватели на данъци. Той също централизира властта, като промени закона, така че разузнавателната служба да докладва на неговия офис.

В същото време фискалната политика беше разхлабена – нещо, което не може да се очаква от държава, едва спасена от фалит. Правителството раздаде много пари в подкрепа на фирми и работници по време на пандемията. То харчи и по-голям дял от БВП от която и да е друга страна в ЕС за смекчаване на удара от енергийната криза, според данни на базирания в Брюксел мозъчен тръст Bruegel.

Правителството е на път да реализира първичен дефицит (преди лихвените плащания) от около 3,5% от БВП тази година, според Миранда Хафа, гръцки икономист.

С популизъм напред

Едно ново правителство изглежда вероятно ще бъде по-малко ориентирано към бизнеса от сегашното. Съществува също риск Мицотакис да предприеме популистки мерки в опит да се задържи на власт. Кредиторите на Гърция може да твърдят, че това няма голямо значение. Дългът на страната беше преструктуриран като част от нейните спасителни програми. Тя не трябва да изплаща главницата или лихвите по дълга към ЕС до 2033 г.

Нещо повече, въпреки че дългът нараства, комбинацията от инфлация и икономически растеж означава, че тежестта е намаляла като процент от БВП: коефициентът е намалял с 4 процентни пункта през първото тримесечие на годината.

Междувременно ЕС може да избегне търкания с Гърция, като се има предвид, че Европа е в разгара на геополитическа и икономическа криза. Брюксел вече суспендира фискалните правила на блока, които трябва да държат държавния дълг и дефицитите под контрол.

ЕС освен това е много по-притеснен от нестабилността в Италия след падането на правителството на Марио Драги.

Тези фактори предпазват Гърция в краткосрочен план. Те обаче няма да са достатъчни, ако има продължителен период на нестабилност. В крайна сметка правителството все още трябва да финансира текущия си дефицит. От 2033 г. сметката му за погашения и лихви ще скочи рязко.

Вече има признаци, че инвеститорите започват да се тревожат. Гръцките 10-годишни държавни облигации достигнаха доходност от 3,9% края на миналата седмица, което е с 93 базисни пункта повече през последния месец и с 256 базисни точки по-високо от еквивалентните германски облигации. Доходността от гръцкия дълг напоследък се повишава по-бързо дори от тази на Италия.

След като геополитическата и енергийната криза приключи, ЕС може да не е толкова склонен да си затваря очите за случващото се в Атина. Миналата седмица Европейската комисия прекрати своето „засилено наблюдение“ на гръцката икономика въз основа на това, че страната най-накрая е излязла от безизходицата. Това е решение, за което Брюксел може скоро да съжалява.