Русия е използвала касетъчни бомби в стотици случаи, Украйна – в три

Кремъл нареди с указ да се увеличи армията. Москва твърди, че е убила стотици войници при ракетна атака срещу железопътна гара, а Киев говори за десетки загинали цивилни. В Германия канцлерът Шолц посети обучението на украински войници с германски оръжия. Ето поредния ден на войната накратко. 

Кремъл увеличава армията

Руският президент Владимир Путин нареди с указ да се увеличи числеността на армията. От следващата година броят на войниците трябва да се увеличи със 137 000 до около 1,15 милиона. По този начин общият брой на военнослужещите ще нарасне до повече от два милиона.Последният път, когато Путин фиксира размера на руската армия, беше през ноември 2017 г. Тогава броят на бойния персонал беше определен на 1,01 млн. души. Общата численост на въоръжените сили, включително невоюващи лица, тогава беше определена на 1,9 млн. души.

Русия не разкриваше жертвите в първите седмици на войната. В един момент Москва публикува данни за 1351 загинали войници.

Според западни оценки действителният брой може да бъде поне 10 пъти по-голям. Украйна твърди, че са убити или ранени около 45 хил. руски войници от началото на конфликта, започнал на 24 февруари. Това число няма как да бъде независимо потвърдено.

Касетъчни бомби са използвани в стотици случаи

Украйна и международни експерти многократно обвиняват Русия в нападения срещу цивилни и военни престъпления. От началото на войната Русия също така е използвала забранени от международната общност касетъчни боеприпаси в стотици случаи, както съобщава Международната коалиция за касетъчни боеприпаси в Женева. До края на юни най-малко 215 души са били убити, а други 474 са били ранени от касетъчни боеприпаси. От украинска страна използването на тези боеприпаси също е регистрирано в три случая. Това са контейнери, изстреляни от самолети или ракетни установки, които разпръскват множество малки взривни устройства на голяма площ. Конвенция от 2008 г. забранява използването на касетъчни боеприпаси, но нито Русия, нито Украйна са страни по нея.

Шолц посети център за военно обучение

Канцлерът на Германия Олаф Шолц за първи път посети украински войници, които участват в програмата за обучение за зенитния танк Gepard в Шлезвиг-Холщайн. Обучението е част от финансираната от Германия доставка на 30 танка Gepard за Украйна. „Мъжете, които са тук, ще защитават страната си", каза политикът . „Те ще я защитят от ужасната заплаха, която представлява за Украйна бруталната агресивна война на Русия“. Германският канцлер Олаф Шолц разглежда танк Gepard по време на посещението си в тренировъчна база на производителя на оръжието Krauss-Maffei Wegmann във военния полигон Путлос в Олденбург, Холщайн, Германия, 25 август 2022 г. Германия бе обещала на Украйна доставката на 30 Gepard-а, първият от които пристигна миналия месец. Става дума за самоходни зенитни установки, въоръжени с двойни 35-мм оръдия, които могат да се използват срещу самолети и хеликоптери на височина до 3500 метра. Снимка: EPA/Morris MacMatzen / POOL

Шолц добави, че Германия ще „продължи да подкрепя с финансовите си възможности, но също и с оръжията, които можем да предоставим от Германия". Вечерта канцлерът увери гражданите на Магдебург, че ще продължи да действа "предпазливо и внимателно" при вземането на решения относно доставките на оръжие за Украйна. „Никога няма да действаме сами, но винаги ще се ръководим от действията на нашите съюзници".

Запорожската АЕЦ бе изключена от мрежата - поне временно

Операторът е изключил от мрежата последните два блока на Запорожската атомна електроцентрала. Причината е в повредени тръбопроводи. Това не застрашава безопасността на съоръжението. Електроснабдяването на самата атомна електроцентрала ще продължи да се осигурява чрез линия до съседната топлоелектрическа централа от украинската енергийна система. Русия окупира централата в началото на март и оттогава тя бе обстрелвана многократно. Русия и Украйна взаимно се обвиняват в обстрелите. 

Съветски паметник бе съборен в Рига

Придружен от протести на руското малцинство, в латвийската столица Рига бе разрушен паметник от съветската епоха. 79-метровият "Паметник на победата" бе премахнат с помощта на машини за разрушаване. Руското посолство в Рига осъди действията като "коварни и неоправдани".

Паметникът се бе превърнал в място за срещи на поддръжниците на Кремъл, живеещи в Латвия. Руското малцинство, което съставлява около 30% от населението на Латвия, протестира от няколко дни срещу премахването на монумента. „Паметникът на победата" се издига в латвийската столица от 1985 г. насам. Състои се от няколко скулптури на войници, заобикалящи обелиск. Докато руснаците празнуват Деня на победата над нацистка Германия на 9 май, повечето латвийци смятат тази дата за начало на почти 50-годишната съветска окупация. Съгласно парламентарна резолюция всички останали реликви от съветската епоха трябва да бъдат премахнати до средата на ноември.

ООН: 6,8 милиона украинци са напуснали страната

Комисарят на ООН по правата на човека Мишел Бачеле призова руския президент Путин да прекрати войната. В Женева тя заяви, че на украинците им предстоят „шест невъобразимо ужасни месеца". 6,8 милиона души са били принудени да напуснат страната си. По данни на ООН в Украйна са загинали 5587 цивилни граждани, а 7890 са били ранени. Според ООН обаче действителният брой вероятно е по-висок.

Frontex: Един милион руснаци са напуснали родината си

По данни на граничната агенция на ЕС Frontex от началото на войната в ЕС са влезли почти един милион руски граждани. Според говорител на Frontex от деня на нахлуването на 24 февруари до 22 август в ЕС са пребивавали точно 998 085 руски граждани. През седмицата от 16 август до 22 август броят на вписванията леко намалява в сравнение с предходната седмица.

Все повече страни от ЕС сами ограничават издаването на шенгенски визи за руснаци. Сред тях са Естония, Латвия, Литва и Чешката република. Финландия иска да последва този пример от септември. От известно време Полша не издава туристически визи и обмисля общо замразяване на визите. Дания настоява за решение на равнище ЕС, а в противен случай иска да действа и сама. Германският канцлер Олаф Шолц наскоро се противопостави на предложенията за по-строги визови правила.