Публичният сектор на Ливан е парализиран заради кризата в страната

Делничен ден е, но 50-годишният служител на ливанското финансово министерство Уалид Чаар не е на работа и не е бил от юни.

Той полива градината в дома си южно от Бейрут и се възползва от единствения час, в който има електричество, за да пусне помпата. След това се обажда по телефона на майка си, която се опитва да си извади паспорт, но не успява, защото държавните агенции са блокирани от недостиг на хартия и други консумативи, пише Ройтерс.

„Публичният сектор скоро ще изчезне, ако продължаваме по този начин“, коментира той.

Подобно на хиляди държавни служители в Ливан Чаар стачкува от два месеца заради намаляването на заплатите, което се прилага на фона на икономическата катастрофа в страната. Парализата на публичния сектор се разпространява още повече - тази седмица съдиите започнаха свой собствен протест, а правителствените служби остават без енергия и основни офис консумативи.

Държавната инфраструктура, вече обтегната от години на неконтролирано харчене, корупция и предпочитание към бързи поправки пред устойчиви решения, достигна точка на пречупване.

„Ние сме в състояние на колапс“, казва Ламиа Мубайед от Ливанския институт по финанси „Базил Фулейхан“, изследователски център към Министерството на финансите. В парламента няма гориво за захранване на генератора за асансьора, затова охранители разнасят съобщения между служителите нагоре и надолу по стълбите.

Всички, които регистрират покупка на нова кола в отдела за моторни превозни средства, получават ръкописни бележки вместо надлежни държавни документи поради недостиг на хартия.

Командирите в службите за сигурност на Ливан се правят, че не забелязват, че войските поемат втора работа – обикновено забранено, но сега неофициално разрешено, тъй като заплатите на войниците се сриват.

Средната месечна заплата на държавния служител е спаднала от около 1000 долара до едва 50 долара, тъй като ливанската лира губи все повече стойност с всеки изминал ден. Това накара десетки хиляди държавни служители – от министерства, местни органи на управление, училища и университети, съдилища и дори държавната информационна агенция, да обявят стачка.

Тази седмица 350 ливански съдии няма да се явят на изслушвания, като настояват и за увеличение на заплатите си. Фейсал Маки, основател на съюза на съдиите в страната, който е еквивалент на синдикат, казва, че министерството на правосъдието отдавна не е било финансирано, така че съдиите от години са купували хартия и мастило за своите офис принтери за своя лична сметка. Сега обаче повечето от тях не могат да си го позволят.

В отговор правителството въвежда политики на части. В рамките на двумесечен период от време ще бъдат увеличени дневните обезщетения и ще се предоставят социални помощи на повечето държавни служители.

Тъй като цените на храните са скочили единадесет пъти и много ресторанти и дори доставчици на услуги таксуват в долари, тази „маслинова клонка“ не удовлетворява 150-те хил. работници в публичния сектор в Ливан.

"Нито един държавен служител не може да си купи килограм месо или пиле повече от веднъж месечно. Животът ни стана примитивен и купуваме само стоки от първа необходимост", казва Чаар.

Навал Наср, ръководител на асоциация на служителите в публичния сектор, посочва, че работниците настояват за петкратно увеличение на заплатите и помощ заради рязко нарастващите разходи за образование и здравеопазване.

Междувременно държавните приходи се свиват, тъй като събирането на данъци спря за два месеца заради стачката. Номинираният за министър-председател Наджиб Микати каза, че удовлетворяването на всички искания на работниците „е невъзможно и ще доведе до по-широк срив“. По думите му увеличението на заплатите трябва да дойде "в контекста на по-широк план за финансова стабилизация“.

Политическите фракции обаче още не са постигнали консенсус около подобен план, а това струва на правителството някои от неговите най-квалифицирани работници. Близо шестима от 10 държавни служители или напускат, или планират да напуснат - темп, невиждан от гражданската война в страната през 1975-1990 г.

Чаар, който има докторска степен и ръководи висша данъчна дирекция на финансовото министерство, след почти три десетилетия публична служба, казва, че е деморализиран и иска да напусне Ливан.

Профсъюзът на обществените работници, в който той членува, е загубил приблизително половината си членове.