Амбициите на Китай за Централна и Източна Европа се разпадат

Миналата седмица Естония и Латвия официално се оттеглиха от китайската инициатива 16+1 в Централна и Източна Европа, като се присъединиха към съседката си Латвия, която напусна организацията миналата година заради спор за откриването на тайванско представителство във Вилнюс.

Така форматът остава със само 14 членки (първоначалната платформа 16+1, започната през 2012 г., стана 17+1, когато Гърция се присъедини през 2019 г.), а вероятно още страни от региона ще се оттеглят от него, пише Emerging Europe.

„Определено губи сила“, казва Антъни Ким, научен сътрудник в областта на икономическата свобода в Heritage Foundation и редактор на Index of Economic Freedom, пред Emerging Europe. Той прогнозира, че скоро и други държави ще се отдръпнат от инициативата на Пекин.

Чехия например обмисля оттегляне от известно време, а съмнителните ползи от членството, заедно с войнственото отношение на Китай към Тайван (и гнева от нарастващите нива на ангажираност между държавите от Централна и Източна Европа и Тайпе) карат и други държави да ревизират статута си.

Нито Естония, нито Латвия посочиха конкретни причини за оттеглянето си, а външните министерства на двете страни – в нещо, което изглеждаше като внимателно координирани изявления, настояха, че ще продължат да работят за „конструктивни и прагматични отношения с Китай“. Отсега нататък обаче те ще го правят в рамките на по-широкото сътрудничество на Европейския съюз (ЕС) с Китай.

Естонският външен министър Урмас Рейнсалу по-късно призна, че „елемент“ от решението за оттегляне се дължи на нежеланието на Китай да осъди нахлуването на Русия в Украйна. Той подчертава също така, че Естония не е участвала активно във формата 16+1 от миналата година.

За Китай посланието от балтийските държави не може да бъде по-ясно: 16+1 вече не може да се използва за ухажване на отделни европейски нации с щедри, но често подвеждащи оферти за инвестиции. Ако, както отдавна се спори, платформата 15+1 е имала за цел само да подклажда разделение между членовете на ЕС, то тя се е провалила.

Дълъг списък с неуспехи

Въпреки че 16+1 беше безспорен политически провал за Китай, измерването на въздействието му по отношение на инвестициите е по-трудно. Имаше кратък период, когато нови китайски инвестиции в региона се обявяваха всеки ден. Реални данни обаче за това колко пари всъщност са потекли в региона от Китай е трудно да се намерят.

Проучване от миналата година, публикувано от Централно- и Източноевропейския център за азиатски изследвания (CEECAS), се опитва да отговори на въпроса. В доклада се посочва, че поне някои правителства в нововъзникващия европейски регион са предложили преувеличена представа за присъствието на Китай.

Докладът предполага, че това е резултат от отчитане на инвестиционни планове, които бяха обявени, но така и не бяха реализирани, инфраструктурни проекти, финансирани със заеми, и международни сливания и придобивания.

Примери и за трите се намират лесно в региона. В Румъния през 2013 г. China General Nuclear Power Corporation подписа (с фанфари) сделка за инвестиция в проект за разширяване на единствената ядрена електроцентрала в страната в Черна вода. До 2020 г. сделката беше изоставена.

Може би най-позорният факт е, че през 2014 г. Черна гора взе назаем близо 1 млрд. щатски долара от Експортно-импортната банка на Китай, за да финансира 40-километров участък от много по-дълга магистрала, свързваща пристанищния град Бар със съседна Сърбия. Изпълнител на проекта е China Road and Bridge Corporation. Участъкът беше завършен с три години закъснение от графика и остави правителството в Подгорица обременено с дълг, възлизащ общо на повече от една трета от годишния му бюджет. Черна гора в крайна сметка беше принудена да помоли ЕС за помощ за рефинансиране на заема. Страната осъществи 14-годишни сделки за хеджиране с френската Societe Generale, германската Deutsche Bank и базираните в САЩ Merrill Lynch и Goldman Sachs.

Както се отбелязва в доклада на CEECAS, след като заемите за инфраструктурни проекти и сливанията и придобиванията се приспаднат, действителната стойност на китайските инвестиции намалява значително. Като общо правило традиционните търговски партньори като Германия, САЩ и други страни от Източна Азия (Япония, Южна Корея) остават най-важните инвеститори в петнадесет от шестнадесетте държави, обхванати от проучването.

Единственото изключение е Сърбия, където Китай наистина има значително присъствие - както по отношение на инфраструктура, така и на преки чуждестранни инвестиции. Там обаче има много проблеми. Високоскоростна железопътна връзка между Белград и Будапеща например, която първоначално трябваше да бъде завършена през 2018 г., беше отложена за 2025 г. и това е само един от злополучните проекти.

Инициативата „Три морета“

Този провал на Пекин предлага възможност за досега слабата Инициатива „Три морета“ - икономически проект в Централна и Източна Европа, който в момента включва 12 държави (Австрия, България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария , Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения).

Тези 12 държави представляват почти 30 процента от територията на Европейския съюз и 22 процента от населението му, но само около 10 процента от неговия БВП.

Една от причините за този нисък процент е текущото състояние на инфраструктурата, свързваща 12-те държави: по-голямата част от инфраструктурата в региона се движи от изток на запад, което възпрепятства по-голямата регионална търговия и сътрудничество.

Инициативата вече има собствен инвестиционен фонд, радва се на силна подкрепа от САЩ и все повече се разглежда от Обединеното кралство като начин за засилване на влиянието му в региона след Brexit. Има и други страни, заинтересовани от членство, особено Украйна.

Друга възможност е инициативата на ЕС „Глобален портал“, която стартира в края на миналата година. Тя цели да мобилизира 300 млрд. евро публични и частни инвестиции в инфраструктура до 2027 г.