Германия няма да предприеме нищо срещу Китай дори при инвазия в Тайван

Вагнеровият външнополитически спектакъл на Германия се насочва на изток.

Месеци наред Берлин разочарова (да се чете вбесява) много съюзници с подхода си една стъпка напред, две стъпки назад в конфронтацията с Русия за Украйна. Този измъчен епизод изглежда като малко повече от увертюра към това, което назрява в Азия, пише Politico.eu.

Напрежението около Тайван принуждава Берлин да прецени как би реагирал, ако Пекин се опита да завладее островната държава, която Китай смята за отцепен регион.

Ако това се случи, САЩ и други западни съюзници ще настояват за строги санкции срещу Китай. Малко вероятно е Германия да бъде сред тях - курс, който би могъл да защити нейната ориентирана към износа икономика, но да навреди както на нейното собствено, така и на международното доверие в Европа.

Попитан в четвъртък дали Германия може да си позволи да подкрепи санкции в случай на китайска инвазия в Тайван, канцлерът Олаф Шолц избегна въпроса, като същевременно упрекна германската индустрия, че пренебрегва максимата „да не слагате всичките си яйца в една кошница“.

„Въпросът за зависимостта на страната ни в ключови области, свързани с веригите на доставки, суровините и други неща, е необходим елемент от нашата стратегия за национална сигурност, върху която работим в момента“, добавя той, но не споменава Китай по име.

Други обаче са по-директни. Зависимостта на германската индустрия от износа „създаде зависимост, която ни оставя безпомощни“, според Норберт Рьотген, виден десноцентристки депутат, който говори пред германска телевизия по-рано тази седмица.

Може ли Германия да подкрепи санкции срещу Китай? „В момента не съвсем“, коментира Рьотген, бивш министър и дългогодишен председател на комисията по външна политика на германския парламент.

Въпреки че дебатът в много отношения прекратява маниакалните манипулации на Германия относно това дали и как да се изправи срещу Русия заради Украйна, този път много повече е заложено на карта.

Голямата загриженост на Германия за агонията на Москва е свързана със загубата на достъп до енергоизточници. С Пекин става дума за загуба на основата на нейния икономически просперитет.

През последните години Китай изпревари САЩ и се превърна в най-големия търговски партньор на Германия, с близо 10% дял от външната търговия на страната на стойност 2,6 трлн. евро за миналата година. Нещо повече, Китай, който движи германската икономика от десетилетия, остава ключов двигател на растежа.

Ето защо за намаляване на зависимостта на германската индустрия от Китай е по-лесно да се говори, отколкото да се постигне.

„Степента, до която нашият просперитет се финансира от Китай, е изключително подценена в тази страна“, казва главният изпълнителен директор на Volkswagen Херберт Дийс в скорошно интервю. „Германия би изглеждала много по-различно, ако трябваше да се разделим“, допълва той.

Всъщност никоя германска индустрия не е толкова зависима от Китай, колкото тази на Дийс. Всяка трета кола, произведена от германските автомобилни производители, се продава в Китай. Германските производители на автомобили също управляват значителна мрежа от фабрики в Китай и са произвели 4,3 млн. броя само през 2021 г.

„Германската автомобилна индустрия, както и останалата част от света, наблюдава напрежението между Китай и Тайван със загриженост“, коментира говорител на лобисткото звено на автоиндустрията, VDA.

„Паника“ би била по-точна дума.

Дийс, който трябва да се оттегли като ръководител на най-големия автомобилен производител в Европа по-късно този месец, казва, че Китай е "незаменим" за бъдещето на компанията.

Подобна е картината и в други ключови германски експортни сектори, от химикали до машини. Около 1,1 млн. германски работни места, или 2,4 процента от общия брой, пряко разчитат на китайското потребление, според проучване от юни на базирания в Кьолн Германски икономически институт.

Въпреки че Германия и останалата част от ЕС също са ключови пазари за Китай, проучването отбелязва, че китайците намаляват зависимостта си от региона, докато европейското излагане на Китай се увеличава.

Авторът на изследването Юрген Матис казва, че е „крайно време“ Европа и Германия да обърнат курса си и да намалят икономическата си зависимост от Китай. „Не става въпрос за отделяне, а по-скоро за ограничаване на зависимостите, особено чрез повече диверсификация“, пише той.

Както бяха нужни десетилетия на германската индустрия да се установи в Китай, оттеглянето няма да се случи за една нощ - особено като се има предвид, че малко региони по света предлагат същия надежден растеж като Китай. Оттук и затруднението на Германия.

„В случай на китайска инвазия в Тайван, последвана от масивни западни санкции, спадът на износа и приходите, както и спирането на доставките от Китай, ще доведат до значителни икономически загуби в ЕС и особено в Германия“, заключава Матис.

Като се има предвид тази перспектива, подкрепата на Германия за значителни западни санкции е съмнителна. Въпреки че Берлин подкрепи строги мерки срещу Москва след пълномащабното нахлуване в Украйна през февруари, потенциалните икономически последици за Германия са до голяма степен ограничени.

Дори когато Шолц спря противоречивия проект за газопровод „Северен поток 2“ например, той също се опита да ограничи енергийните загуби на Германия, като отхвърли призивите за пълно газово ембарго. Тази стратегия не се получи, както той се надяваше, но само защото самите руснаци намалиха притока на природен газ към Европа.

Продължаващият недостиг на газ в Германия, който заплашва ключови промишлени сектори, неизбежно ще повлияе на начина, по който правителството реагира на потенциална китайска инвазия в Тайван. С високата инфлация и цени на енергията, които не показват признаци на спад, Германия не може да си позволи нов удар върху и без това затруднената икономика.

Длъжностни лица в Берлин признават, че Германия не би могла да одобри нищо освен символични санкции срещу Китай. Това не означава, че в Берлин няма да има драматични дебати относно моралните затруднения на страната. Политическите токшоута ще посветят часове на въпроса, а журналистите във вестниците ще разлеят бъчви с мастило, за да анализират всеки ъгъл.

Що се отнася до съдържанието, германците ще предложат обичайното: nichts (нищо).