По-важното от миналата седмица

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България

Асен Василев върна неизпълнен връчения преди седмица от президента на „Продължаваме промяната“ проучвателен мандат за съставяне на правителство. Пред държавния глава Василев коментира, че проектокабинетът не е събрал необходимата подкрепа, за да бъде одобрен от Народното събрание – 121 гласа. Радев коментира, че оттегленият кредит на доверие към кабинета не може да изчерпи усилията за изграждане на прозрачно управление. „Вярвам, че институциите могат да постигат резултати, ако осъзнатият национален интерес е на първо място. Правителството да разработи и подготви за внасяне в Народното събрание законите, свързани с Плана за възстановяване и развитие, за да не продължава България да губи време и средства“, посочи той. Президентът коментира, че следващата седмица ще обяви кога ще връчи мандата на втората политическа сила – ГЕРБ, за да даде време на кабинета в оставка и на парламента да работят.

Ако парламентарни избори бъдат проведени сега, в парламента отново ще влязат седем партии, но вместо "Има такъв народ" там ще се озове партията на Стефан Янев "Български възход" с над 5% подкрепа. Това сочат данните от национално представително проучване на агенция "Алфа рисърч", проведено в периода 25 юни - 1 юли 2022 г. сред 1017 пълнолетни граждани от страната.

Бюджетният излишък на държавата се увеличава почти двойно през юни и надхвърля 1.1 млрд. лв., показват предварителните данни на финансовото министерство. Държавните финанси са на плюс с 0,8% от прогнозния БВП въпреки заложения за годината дефицит от 6.2 млрд. лв. Към края на юни приходите продължават да растат повече от разходите на годишна база. Високите постъпления през последния месец се дължат основно на данъци за фирмите, за които крайният срок изтече в края на юни.

От 50 хил. на 100 хил. лв. да се увеличи прагът за регистрация по ДДС от началото на следващата година. Това решиха депутатите от икономическа комисия в парламента при първо четене на промените в Закона за ДДС. Предвид несигурната политическа обстановка обаче не е ясно дали ще има време текстовете да минат окончателно. Увеличението на прага беше една от антикризисните мерки на кабинета "Петков", която обаче не беше приета заедно с промените в бюджет 2022.

Европа, ЕС и еврозоната

Парламентът на ЕС даде възможност инвестициите в природен газ и ядрена енергия да бъдат класифицирани като устойчиви при определени условия. Резолюцията за блокиране на така наречената таксономия не получи мнозинство. Само вето на 20 от 27-те държави членки на ЕС може да попречи на прилагането на новите правила. Австрия обаче обяви, че ще подаде вече подготвен иск за отмяна на решението в Съда на Европейския съюз веднага след влизането на закона в сила. Люксембург вече обеща да подкрепи действието. Австрия възнамерява да използва следващите месеци, за да спечели още поддръжници.

Парламентът на ЕС прие Акта за цифровите услуги (DSA) и Акта за цифровите пазари (DMA). Двата закона създават актуализирана регулаторна рамка за цифровото пространство. По-конкретно DSA предвижда ограничаване на персонализираната реклама, забрана на подвеждащия дизайн на уебсайтовете и задължаване на операторите на платформи да разследват все повече сигналите за проблемно съдържание. Наред с други неща, DMA задължава услугите за съобщения да гарантират „оперативна съвместимост", чрез която например потребителите на Whatsapp могат да изпращат съобщенията си и на по-малките си конкуренти, ако те искат да отворят своите системи.

Държавите от ЕС, парламентът и ЕК постигнаха съгласие по нов регламент за справяне със субсидиите от трети страни. Той има за цел да защити по-добре европейските дружества от конкуренти, които имат „нелоялни конкурентни предимства" поради държавна подкрепа. Регламентът е насочен към сливанията и процедурите за възлагане на обществени поръчки. По този начин Комисията вече може да проверява финансовия принос, който дружествата, работещи в ЕС, получават от органите на държава извън ЕС.

Европейската централна банка започна да взема предвид аспектите на опазването на климата в паричната си политика. Управителният съвет на ЕЦБ взе решение от октомври нататък да реинвестира падежиращите облигации от програмата си за закупуване на корпоративни облигации в съответствие с критериите за опазване на климата. При това централната банка ще използва вътрешна система за оценка, която отчита колко високи са били емисиите на парникови газове на дадено дружество, какви планове има то за подобряването им и доколко е прозрачно по отношение на емисиите си. Въпреки това компаниите, които са силно зависими от изкопаемите горива, няма да бъдат напълно изключени от покупките на облигации, за да бъдат стимулирани да бъдат по-екологични.

ЕЦБ също така представи резултатите от своя стрес тест за риска, свързан с климата. 60% от 104-те проверени банки не са издържали теста. Според ЕЦБ те не разполагат с необходимата рамка за отчитане на климатичните рискове. Според ЕЦБ само 20% от проверените банки отчитат климатичния риск като променлива величина при отпускането на кредити. Засега обаче резултатите нямат конкретни последици. Сега от банките се очаква да разработят стабилни рамкови условия за климатични стрес тестове в краткосрочен и средносрочен план, заяви ЕЦБ.

Британският министър-председател Борис Джонсън подаде оставка като лидер на своята Консервативна партия. Въпреки това той заяви, че иска да остане начело на правителството, докато не се реши въпросът с неговото наследяване. Преди това множество членове на кабинета и служители на парламентарното правителство подадоха оставка в знак на протест срещу многобройните скандали на Джонсън. Все още не е ясно кои кандидати ще кандидатстват за поста.

След поражението на парламентарните избори преди две седмици френският президент Еманюел Макрон представи новия си кабинет начело с министър-председателя Елизабет Борн. В изявлението си Борн призова опозицията към готовност за компромис. Най-важните проекти на правителството са пакет от закони за повишаване на покупателната способност, пълна заетост и преструктуриране на бюджета. Освен това ще бъде започната „радикална трансформация към екологично устойчиво общество". Министър-председателят обяви, че силно задлъжнялата електрическа компания EDF ще бъде отново изцяло национализирана. Това би трябвало да гарантира и разширяването на ядрената енергетика във Франция, към което се стреми Макрон. Сред новите членове на кабинета е и бившият главен икономист на ОИСР Лорънс Бун, който ще стане новият министър за Европа. Политици от опозиционните партии не са представени в кабинета.

Норвежкото правителство се намеси в стачката на работниците от нефтените и газовите платформи в Северно море. Планираното спиране на работата е "безотговорно" с оглед на газовата криза и геополитическата ситуация, заяви кабинетът. След неуспешни преговори за заплатите служителите на три норвежки нефтени и газови платформи стачкуват. Ако стачките се разширят, правителството смята, че повече от половината от дневния износ на газ на Норвегия ще бъде загубен. Съгласно норвежкото законодателство правителството може да се намесва в колективни спорове и да отнесе спора за решаване от независим орган за колективно договаряне.

Междувременно енергийната компания Uniper официално подаде заявление за стабилизационни мерки до германското правителство. Предложението първоначално се основава на "справедливо разпределение на разходите", обяви групата. Това включва прехвърляне на ръста в цените при покупка върху клиентите. Концепцията включва и капиталови компоненти, чрез които федералното правителство би могло да придобие дял в Uniper, както и дългови средства чрез увеличаване на кредитната линия на KfW. Федералният министър на икономиката Роберт Хабек (Зелени) заяви, че целта е да се предотврати фалит на Uniper. „Няма да допуснем фалит на системно важна компания, който да доведе до сътресения на световния енергиен пазар", заяви Хабек.

Службата за търговски надзор в Олденбург одобри изграждането на първия в Германия терминал за втечнен природен газ (LNG). Uniper планира да експлоатира терминала от зимата нататък. Там ще се преработват до 7,5 милиарда кубически метра природен газ годишно, което отговаря на около 8,5% от настоящото търсене на газ в Германия. Предстои изграждането на допълнителни съоръжения в Щаде край Хамбург и в Брунсбютел в Шлезвиг-Холщайн.

Освен това Бундестагът прие законодателен пакет за по-бързо развитие на възобновяемите енергийни източници. Делът на „зелената" електроенергия в потреблението на електроенергия трябва да се увеличи до поне 80% до 2030 г.  Според последните изчисления на браншовата асоциация BDEW през първата половина на 2022 г. 49% от потреблението на електроенергия ще бъде генерирано от възобновяеми енергийни източници. Това е с шест процентни пункта повече, отколкото през същия период на миналата година. Според анализа най-важният източник на екологично електричество са вятърните турбини на сушата, чийто дял се е увеличил от 17% на 21%. Слънчевите централи са се увеличили от 10 на 12%.

Северна Македония преживя бурна седмица на протести и сблъсъци заради френското предложение за започване на преговори за евроинтеграция.

Азия

Бившият министър-председател на Япония Шиндзо Абе беше убит. По време на предизборна реч мъж стреля по него и по-късно Абе издъхна от раните си. Мотивът на убиеца все още не е известен. Абе е най-дългогодишният правителствен ръководител в Япония. От 2012 до 2020 г. той провежда множество реформи в икономическата политика, които стават известни като "Абеномика". През 2020 г. той подава оставка по здравословни причини. Абе се оттегля от премиерския пост през 2020 г., като това слага край на общо девет години, които той прекарва начело на страната. Най-дълго управлявалият премиер на следвоенна Япония ще бъде запомнен най-вече с икономическия си подход, станал известен като "Абеномика", както и с решимостта да сложи край на десетилетната политика на пацифизъм, наложена от САЩ след унизителното поражение на Япония във Втората световна война. Макар да не успява да постигне нужната за това промяна в конституцията, той прокарва поправка, която позволява на страната да мобилизира войски за операции в чужбина, стига те да защитават Япония или неин съюзник. Дори след като подава оставка като премиер, Абе запазва значимо присъствие в японския политически живот, като има общо три мандата на поста председател на управляващата Либерално-демократическа партия (ЛДП). Преди него съществува ограничение на мандатите, като максималният брой е два. Партията променя устава си, за да позволи на родения в Токио политик да изкара поне още един цикъл на този пост.

Развиващи се пазари

Турското правителство повиши минималната работна заплата за втори път в рамките на шест месеца. След увеличението с 50% на 1 януари, сега тя е увеличена с още 30% до 5500 лири (около 310 евро) на месец. С увеличението президентът Реджеп Тайип Ердоган възнамерява да смекчи последиците от повишаването на цените. По последни официални данни инфлацията в Турция е била 78,6% през юни.

Глобалната икономика

Според оценки на ООН броят на хората, страдащи от глад в световен мащаб, е продължил да нараства през миналата година. Според тези оценки между 702 и 828 милиона души са били засегнати от глад. Това е с около 46 милиона повече от средната стойност за предходната година (721 милиона). След четири години без значителна промяна делът на хората, страдащи от глад, сред световното население нарасна от 8,0 на 9,3 % през 2020 г., а след това продължи да нараства до 9,8 % през миналата година. Като причини ООН посочва пандемията от корона, последиците от изменението на климата и конфликтите с насилие. Нахлуването на Русия в Украйна също крие риск от допълнително влошаване на ситуацията.