Ердоган получи това, което искаше

Във вторник в продължение на три часа и половина турският президент Реджеп Тайип Ердоган, финландският президент Саули Нийнистьо и шведският министър-председател Магдалена Андершон седяха заедно в неукрасена зала в Изложбения център в Мадрид. С тях бяха и външните им министри. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг действаше като посредник. Той прикани лидерите да разсекат Гордиевия възел, който тегнеше над съюза от средата на май: турското вето срещу приемането на Швеция и Финландия в алианса. По време на срещата не изтече почти никаква информация. Представителите на НАТО се постараха да поддържат ниски очакванията. Но малко след осем часа чакащите журналисти бяха изпратени в пресцентър номер 14.

Това, което последва, можеше да е от пиеса на Самюъл Бекет, великия автор на театъра на абсурда, пише германският Frankfurter Allgemeine, В залата имаше маса с три стола, а зад тях - знамената на трите държави. Беше ясно, че е постигнато споразумение. Но когато преговарящите влязоха в стаята четвърт час по-късно, никой от тях не обели и дума. Външните министри заеха местата си на масата, а зад тях - държавните и правителствените ръководители. На министрите бяха връчени папки с документи, те подписаха нещо. „Мисля, че вече можем да си стиснем ръцете", изсъска Столтенберг на заден план, когато всичко приключи. Няколко души в залата ръкопляскаха, предимно турски журналисти. След това преговарящите отново напуснаха залата, така безмълвно, както бяха и дошли.

След това Столтенберг трябваше да обяви и обясни споразумението в зала за пресконференции номер едно, на около километър от първата. „Радвам се да обявя, че вече имаме споразумение, което проправя пътя на Финландия и Швеция към НАТО", заяви норвежецът. Турция, Швеция и Финландия са подписали меморандум за разбирателство, в който са разгледани опасенията на Турция, добави той. Още в сряда сутринта държавните и правителствените ръководители на страните от Алианса ще отправят покана за преговори за присъединяване. Това е обикновена формалност; служител на НАТО наскоро я сравни с брачните клетви. Новите членове трябва да обещаят, че ще подкрепят колективната отбрана в добри и лоши дни и че ще внесат своя дял в общия бюджет на Алианса. „Веднага след срещата на върха" протоколите за присъединяване могат да бъдат подписани, посочи Столтенберг. След това ще започне ратификацията във всички държави членки.

Турция иска екстрадирането на кюрдски екстремисти

Меморандумът, договорен от трите държави, отговаря на всички условия, които Анкара е поставила на Швеция и Финландия. Те ясно определят ПКК като терористична организация и се съгласяват да предприемат действия срещу всички нейни дейности, включително срещу групи и мрежи, които са свързани с нея. От гледна точка на Турция това включва сирийската кюрдска народна милиция (YPG). Това е споменато в отделен параграф на декларацията. В него двете страни кандидатки се задължават да не оказват никаква подкрепа на групата. Това беше много важно за Ердоган. От години той критикува САЩ, че смятат YPG в Сирия за съюзник в борбата срещу „Ислямска държава" и вероятно ги снабдяват с оборудване. Разбира се, този меморандум няма да промени това - той обвързва само трите държави.

Швеция и Финландия изтъкват промените в закона, за да подчертаят, че сериозно се борят с тероризма. В Швеция на 1 юли ще влезе в сила нов закон, който разширява обхвата на терористичните актове и предвижда по-високи наказания. В понеделник шведският министър-председател Магдалена Андершон заяви, че в страната се извършва Юнай-мащабното преразглеждане" на законодателството за борба с тероризма от тридесет години насам. Според нея преди това вече са били затегнати законите срещу финансирането на тероризма, а следващата стъпка ще бъде да се измени конституцията, за да може да се наказва участието в терористични организации. „Не бива да има съмнение, че Швеция ще продължи да стои твърдо редом с държавите съмишленици в борбата срещу тероризма“.

Но само това не е достатъчно за Анкара. Турското правителство поиска екстрадирането на няколко кюрдски екстремисти. Това също се споменава в меморандума. Швеция и Финландия ще сключат споразумения за екстрадиция с Турция, разбира се, в съответствие с европейското право. В понеделник Андершон изтъкна, че съдебната система обработва тези искания „бързо и разумно". В една конституционна държава политиката не може и не трябва да се намесва в тези процедури. Въпреки това, както каза и Андершон, тя може да експулсира хора, които не са осъждани, но представляват обществена опасност. В момента се разглеждат „значителен брой" такива случаи - това би трябвало да послужи като мост за правителството.

Това беше и основната причина ключът към споразумението да се намира в Стокхолм, а не в Хелзинки. В Швеция живеят няколко кюрдски активисти, които Анкара смята за терористи, а във Финландия - не. Другата причина е свързана с оръжейното ембарго срещу Турция. Вярно е, че и двете страни отказаха да доставят на Анкара военно оборудване след турската инвазия Сирия през 2019 г. Но законите в Швеция са още по-рестриктивни от тези във Финландия: По принцип там са забранени всички доставки на оръжие в чужбина, освен ако правителството не предостави изключение. Освен това шведската оръжейна индустрия е по-важна от финландската, което означава, че тя е по-интересна и за Анкара.

Андершон също разгледа този въпрос. Членството в НАТО ще се отрази на контрола върху износа на отбранителни продукти за всички съюзници, каза тя. „Солидарността в алианса ще се отрази в нашия национален правилник". Това може да се приеме като съобщение, че Швеция смята да се отклони от строгия си курс и че Турция няма да получи специално отношение. Финландия също била отворена за това. Принципът да не се доставят оръжия в зони на напрежение току-що беше изоставен в казуса с Украйна, заяви неотдавна дипломат от тази страна. Той също така посочи, че настоящите договори с Турция не са били прекратени. Но сега меморандумът гласи, че двете страни ще преразгледат правилата си за износ на оръжие по такъв начин, че това да съответства на задълженията им като съюзници в НАТО. Външните

Външните министри на Турция Мевлют Чавушоглу, на Финландия Пекка Хаависто и на Швеция Ан Линде подписаха във вторник след няколкочасови срещи споразумение за деблокиране на турското вето върху достъпа на тези скандинавски страни до НАТО в присъствието на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг; турския президент Реджеп Тайип Ердоган; президента на Финландия Саули Ниинистьо и шведския министър-председател Магдалена Андершон. Снимка: EPA/Kiko Huesca

Липсваше само един елемент, който да разубеди Ердоган от ветото. Той не фигурира в документа, но ще играе важна роля тази сряда, когато турският президент ще се срещне с американския. Той ще разговаря с Джо Байдън за закупуването на изтребители F-16, съобщи Ердоган във вторник. Турция би искала да ги получи, за да замени изтребителите F-35, които Вашингтон забрани за доставка, когато Анкара закупи руска система за противоракетна отбрана. Ердоган обвини Америка в „тактика на протакане". Това, от своя страна, напоследък е част от трудните преговори за разширяване на алианса.

Това вероятно ще се промени сега. Президентът на САЩ Джо Байдън поздрави Турция, Финландия и Швеция за подписването на съответния меморандум, се казва в изявление на Байдън от вторник вечерта. Това би проправило пътя на съюзниците да поканят Финландия и Швеция да се присъединят към НАТО на срещата на върха в Мадрид. Членството на Финландия и Швеция „ще укрепи колективната сигурност на НАТО и ще бъде от полза за целия трансатлантически съюз“, се казва още в съобщението от Вашингтон.

В изявлението на Байдън се казва още: „В началото на тази историческа среща на върха на НАТО в Мадрид нашият Алианс е по-силен, по-единен и по-решителен от всякога“.