По-важното от миналата седмица

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

Войната в Украйна

„Не се страхувайте. Диктатор, който е решен да възстанови една империя, никога няма да изтрие човешката любов към свободата. Украйна никога няма да бъде победена от Русия, защото свободните хора отказват да живеят в свят на безнадеждност и мрак. За бога, този човек не може да остане на власт!“ След тази прочувствена реч на Джо Байдън във Варшава миналата събота подчинените му в Белия дом побързаха да разяснят през цялата седмица какво е имал предвид той.

„САЩ не търсят смяна на режима в Москва - Байдън е искал да каже само, че Путин не бива да остава „с власт да води война… срещу Украйна или когото и да е“, обясни държавният секретар Антъни Блинкен.

Отговорът от Кремъл бе, че „личните нападки“ намаляват още повече възможностите пред руско-американските отношения.

В същата реч Байдън се обърна към обикновените руснаци, убеждавайки ги, че не те са „нашият враг“, и че за тежките санкции трябва да винят своя президент.

Отговорът на обикновените руснаци стана ясен в четвъртък, когато в Москва независимият институт „Левада Център“ публикува резултатите от своите допитвания до общественото мнение. Тези резултати потвърдиха данните на прокремълските социолози за огромната популярност на Путин. Ако се вярва на „Левада“, 83 процента от руснаците одобряват действията на президента си - цели 12 процентни пункта повече, отколкото непосредствено преди началото на войната. Неодобрение от Путин са изразили едва 15 на сто от анкетираните.

И на фона на тази по-крепка от всякога подкрепа за Путин надеждите за спиране на войната в Украйна се насочиха към Истанбул. Там, в двореца „Долмабахче“, президентът Реджеп Тайип Ердоган прие делегации на двете воюващи страни с думите, че от един „справедлив мир“ никой няма да загуби. Непосредствено преди срещата руските войски се оттеглиха от авариралата преди 36 години атомна централа в Чернобил, а в интервю за PBS дойде уверение от Кремъл за бойните действия в Украйна. „Както и да завърши операцията, това, разбира се, не е основание за използване на ядрено оръжие. Имаме концепция за сигурност, в която много ясно е казано, че само в случай на заплаха за съществуването на държавата, можем да използваме ядрено оръжие“, каза говорителят Дмитрий Песков цял месец след като Владимир Путин нареди на ядрените сили за възпиране да бъдат приведени в особен режим на бойно дежурство.

По отношение на разрушенията министърът на икономиката на Украйна Юлия Свириденко цитира тази седмица баснословните 564 милиарда долара като цена на сринатите жилищни сгради и унищожените пътища и инфраструктура, както и на пропуснатия заради войната икономически растеж.

Министърът на земеделието пък предупреди, че реколтата може да спадне наполовина, предвид мобилизирането на фермерите във войската, бомбардирането на складовете за гориво и значителния процент на обработваемите площи, попаднали под окупация или в зони на бойни действия.

Иначе през седмицата Путин изненадващо обяви, че от петък доставките на газ за чужбина ще се заплащат в рубли, а чуждестранните клиенти ще трябва да открият рублеви сметки в руски банки. Различни европейски политици отхвърлиха искането и се позоваха на съществуващите договори. Според германското правителство в телефонен разговор Путин е уверил канцлера Олаф Шолц, че нищо няма да се промени за европейските договорни партньори. Междувременно Кремъл обяви, че работи по платежна система, чрез която парите се плащат в евро на банката на "Газпром", която не е засегната от санкциите, след което да се обменят и превеждат в Русия в рубли.

По-рано Германия задейства първия от трите етапа на така наречения „План за извънредни ситуации с газа". Сега кризисен екип следи по-нататъшното развитие на ситуацията, но засега няма да се предприемат конкретни мерки. Според икономическия министър Роберт Хабек в краткосрочен план няма причина за безпокойство. От решаващо значение обаче е доколко пълни ще бъдат хранилищата през есента и зимата.

Служители на Европейската комисия са извършили претърсвания в германските дъщерни дружества на „Газпром“. Според ЕК има подозрения, че дружествата се възползват от господстващото си положение. През януари еврокомисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер заяви, че поведението на руския концерн я кара да се замисли, тъй като търсенето на газ се увеличава, а "Газпром" ограничава доставките.

Испанското правителство прие план за 16 млрд. евро за справяне с щетите от войната в Украйна. Мерките ще влязат в сила от 1 април за период от три месеца и включват намаляване на цените на горивата, с което управляващите се надяват да успокоят напрежението, прераснало този месец в транспортна стачка. Целта на премиера Педро Санчес е да предотврати допълнително влошаване на пострадалата от коронавируса икономика на страната.

Много по-притеснителни за Запада бяха колебанията на цените на петрола на международните пазари тази седмица. Поскъпването на суровината вследствие от санкциите срещу Русия задълбочава проблема с инфлацията месеци преди междинните избори за Конгреса в САЩ. В тясно сътрудничество с Русия тази седмица страните от ОПЕК (предимно Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства) отхвърлиха натиска на Вашингтон за по-значимо повишение на добивите. В същото време правителството на САЩ обяви, че ще освободи допълнителни квоти от своя петролен резерв. В продължение на половин година на пазара ще бъдат пускани по един милион барела суров петрол на ден. Това е третата подобна стъпка на САЩ в рамките на няколко месеца и е по-голяма от всякога. От друга страна, групата OPEC +, в която влиза и Русия, иска да увеличи производството си на петрол само умерено с 432 000 барела на ден.

В същото време руският външен министър Сергей Лавров получи уверения по време на посещението си в Делхи, че Индия ще продължи да купува - на безценица, но все пак да купува - милиони барели руски нефт. Преди това Лавров бе насърчен и в Китай, където от китайското външно министерство повториха фразата, изречена от Си Дзинпин непосредствено преди войната: „Китайско-руското сътрудничество е безгранично. Нашите стремежи за мир, зачитане на сигурността и противопоставяне на хегемонията нямат граници“, каза представител на китайското външно ведомство.

А председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен отговори на това, като се помъчи на видеоконференцията на върха между ЕС и Китай да убеди Си Дзинпин, че ако окаже пряка или косвена подкрепа за руската война в Украйна, може да пожертва бизнес връзките си с Европа

България

Извънредната епидемична обстановка бе отменена от 1 април, а заедно с това и въведените до момента противоепидемични мерки. Очаква се приемането на законови промени, които ще позволят въвеждане на нови мерки според ситуацията. Според главния здравен инспектор доц. Ангел Кунчев би било прибързано да се каже, че пандемията е свършила, но България е сред 4-те страни с най-ниски стойности на заболяемост в Европа към момента.

Eвропейската прокуратура разследва 9 български дружества за измами с евросредства. На 22 март са извършени 25 претърсвания в офиси, складове и превозни средства на обекти в областите София, Перник и Монтана, се казва в официално съобщение на европрокуратурата от петък. Наличните до момента данни сочат, че вероятно става дума за фирми, които са купили техника с евросредства и след това, в противоречие с договорите си са използвали въпросната техника при строителството на газопровода "Турски поток".

България остава на последно място по БВП на глава от населението сред страните от ЕС и през 2021 г., показва прогнозна оценка на НСИ и Евростат. Миналата година показателят за страната, измерен през паритета на покупателната способност, което по замисъл изчиства ценовите различия и дава по точна оценка за стандарта на живот, достига 17 900 евро. Той расте с 9% спрямо 2020 г., но остава с 45% под средното ниво за ЕС. С най-висок БВП на човек са Люксембург и Ирландия - над два пъти по-голям от този на средния европеец.

Войната влоши очакванията на индустриалните и търговските компании. След три поредни месеца на подобрение през март общият показател за бизнес климата се понижава с 4.8 пункта, показват резултатите от месечните анкети на НСИ. Така оценката на бизнеса за икономическата конюнктура спада до 14.3 пункта поради по-негативни нагласи в промишлеността, търговията и услугите. В строителството показателят остава приблизително на нивото от февруари. Продължават да се засилват и проинфлационните нагласи на мениджърите от всички сектори освен услугите.
За ръст на заплатите в здравеопазването са се договорили на среща при премиера от Национален синдикат "Защита". Председателят на организацията Красимир Митов посочи, че от април стартовата заплата за лекар ще бъде 2 хил. лева. 1 500 лева ще е месечното възнаграждение за медицинска сестра и 900 лева за санитар. След приемане на бюджета на Здравната каса, за който ще се договорят Лекарският съюз и Здравната каса, по места, където има Колективен трудов договор, ще бъдат договорени допълнително още до 20 процента върху основните заплати.

Цената на природния газ от 1 април се повишава с 25,3% до 142,59 лева за мегаватчас, съобщават от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Причината за този ръст е поскъпването на суровината на европейските газови пазари. При определяне на цената на газа е взето предвид случващото се на петролните пазари, което е част от методиката за ценообразуване на газа от Азербайджан, както и средномесечния курс на еврото спрямо долара. В договора на България за доставка на газ от "Газпром" предвидените плащания са в долари.

Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към февруари остава положително в размер на 713,3 млн. лв. (0,5 % от прогнозния брутен вътрешен продукт), след като за януари е отчетен излишък от 940 млн. лв., съобщава Министерството на финансите. Размерът на излишъка през февруари е значително по-голям от регистрираните през същия месец на 2021 г. 24,3 млн. лв.

Първият секретар на посолството на Русия у нас е извършвал нерегламентирана разузнавателна дейност, съобщават от прокуратурата. Главният прокурор е предал информацията от разследването си на министъра на външните работи Теодора Генчовска. От Министерството на външните работи (МВнР) малко по-късно обявиха заподозрения в персона нон грата. Той има срок от 72 часа, за да напусне България.

ЕС и еврозоната

Румъния одобри въвеждането на таван на цените на електроенергията и природния газ за домакинствата и за малките предприятия за още една година след изтичането на сегашната програма за подпомагане в края на март. Същевременно Сърбия реши да запази ограничението на цените на дребно на бензина и дизеловото гориво за още 30 дни и да намали временно акциза върху тях. А Гърция предложи план от шест точки за справяне с поскъпването на природния газ.

Безработицата в Германия продължава да намалява. През март 2,362 млн. души са останали без работа, което е с 66 000 по-малко от февруари и с 465 000 по-малко от същия период на миналата година. Равнището на безработица се понижи с 0,2 процентни пункта до 5,1%.

Инфлацията в Германия се повиши до 7,3% през март в сравнение със същия месец на миналата година, главно поради високите цени на енергията и суровините. Това е най-високото равнище от 1981 г. насам. През февруари цените са се увеличили с 5,1%. 

В същото равнището на инфлация в еврозоната се повиши до нов връх от 7,5% през март (февруари: +5,9%).

Сръбският президент Александър Вучич обяви победата си още на първи тур на президентските избори в страната, както и победата на своята Сръбска прогресивна партия (СПП) на парламентарните избори. 52-годишният Вучич заема балансирана позиция между Русия, която е традиционен сръбски съюзник, и Европейския съюз, който оказва натиск върху Белград да приеме редица санкции срещу Кремъл. Въпреки че Сърбия осъди инвазията на Владимир Путин в Украйна в резолюция на ООН, Вучич заяви, че не е в интерес на страната да се присъедини към санкциите на ЕС. "Най-важното за Сърбия е да има добри отношения в региона и да продължи по европейския си път, без да разваля връзките си с традиционните си приятели", каза Вучич. Той също така изрази съжаление от залитането на страната надясно, като заяви, че ако промяната продължи, над нея надвисва опасност. 

Северна Америка

Президентът на САЩ Джо Байдън представи проектобюджета си за финансовата 2023 година. Очаква се той да възлезе на 5,8 трилиона долара. Очаква се дефицитът да възлезе на 1,15 трилиона долара, което е с 1,3 трилиона по-малко от предходната година. Наред с други неща, планира се увеличаване на разходите за отбрана.

Освен това правителството иска да направи нов опит за въвеждане на минимален данък за свръхбогатите и по-високо корпоративно облагане. В бъдеще лицата с активи на стойност над 100 млн. долара ще трябва да плащат поне 20% от доходите си за федерални данъци. Ставката на корпоративния данък ще бъде увеличена от сегашните 21% на 28%. За плановете си Байдън се нуждае от одобрението на Конгреса. Преговорите вероятно ще продължат няколко месеца.

Развиващи се пазари

Турското правителство намали ДДС върху различни продукти за ежедневна употреба. За почистващите препарати, тоалетната хартия, салфетките и бебешките пелени ще се начислява само 8% данък вместо досегашните 18%. По този начин правителството иска да смекчи последиците от високата инфлация в страната, която неотдавна нарасна до над 50%.