Западът засилва отговора си на руската агресия

Правителството на Обединеното кралство заяви, че Русия използва руската наемническа компания „Вагнер Груп“, за да се опита да убие украинския президент Володимир Зеленски. Според сведенията групата наемни войници е имала за задача да убие Зеленски, заяви правителството на Обединеното кралство, като обяви санкции срещу „Вагнер Груп“. То не предостави доказателства или допълнителни подробности.

Групата възникна в резултат на тайните интервенции на Русия в Източна Украйна през 2014 г., където Кремъл работи с въоръжени групи, финансирани от политически свързани руски бизнесмени. Според европейски служители „Вагнер“ е била финансирана отчасти от многомилионни договори за кетъринг и строителство за руските въоръжени сили, възложени на компании, свързани с Евгений Пригожин, бивш ресторантьор.

Представител на Пригожин постави под съмнение съществуването на „Вагнер Груп“ и заяви, че въпросите за твърдението на Обединеното кралство представляват „тежка психоза на западните медии", без да коментира самото твърдение. Компанията не е била открита за коментар от WSJ.

Групата вече е санкционирана от Европейския съюз, който я обвинява, че е марионетка на руското министерство на отбраната. В миналото Кремъл е отричал всякакви официални връзки с групата.

През последните седмици официални представители на Обединеното кралство изразиха безпокойството си за сигурността на Зеленски на фона на войната в Украйна и многобройните съобщения за опити за покушение срещу него.

Обединеното кралство, ЕС и САЩ вече наложиха санкции на Пригожин. Лондон санкционира и майка му и дъщеря му.

Групата пристига в Сирия малко след като Русия влиза в конфликта от името на режима на Басар Асад и провежда поддържащи операции, като например завземане на петролни и газови находища и осигуряване на друга правителствена инфраструктура, като например летища.

Междувременно президентът на САЩ Джо Байдън заяви, че Русия трябва да бъде изключена от Групата на 20-те най-големи икономики, и обеща, че САЩ ще приемат до 100 000 бежанци, бягащи от Украйна, по време на срещата си със световните лидери в четвъртък, за да обсъдят нови санкции и хуманитарна помощ в отговор на инвазията на Москва.

Срещите в Брюксел се проведоха на фона на опасенията, че руският президент Владимир Путин може да нареди използването на химически или други неконвенционални оръжия в Украйна - ход, който според Байдън ще предизвика отговор от страна на САЩ и съюзниците.

По време на пресконференцията си Байдън подчерта, че НАТО и европейските съюзници са обединени в усилията си. САЩ обявиха нов кръг от санкции срещу политически фигури, олигарси и отбранителни компании, както и нови 1 млрд. долара за хуманитарно финансиране.

„Най-важното нещо е да останем единни и светът да продължи да се фокусира върху това какъв грубиян е този човек", каза Байдън за Путин. „И всички животи на невинни хора, които ще бъдат загубени и съсипани“.

Байдън също така заяви, че според него Русия трябва да бъде изключена от Г-20, като добави, че решението зависи от групата. Той заяви, че въпросът е бил обсъден в четвъртък сред лидерите. И каза, че е повдигнал идеята, че ако не е възможно да се отстрани Русия, на Украйна трябва да се позволи да присъства на срещите като наблюдател. Срещата на върха на Г-20 е планирана да се проведе в Бали, Индонезия, през есента.

Русия бе изключена от Г-7 на най-силните икономически развити държави - преди това Г-8 - след анексирането на Крим през 2014 г.

След пристигането си в Брюксел в сряда Байдън се срещна в четвъртък с лидерите на НАТО, както и с тези на Г-7 и Европейския съюз. Японският министър-председател Фумио Кишида и канадският министър-председател Джъстин Трюдо присъстваха за срещите в Брюксел.

Други държави също използваха срещата, за да обявят увеличаване на разходите за хуманитарна помощ и други усилия. Германският канцлер Олаф Шолц, който председателстваше срещата на Г-7, призова за глобален отговор на хуманитарната криза и предупреди за прекъсване на доставките на храни извън Украйна заради боевете.

Преди срещата на НАТО Байдън подчерта необходимостта от укрепване на източния фланг на алианса и заяви, че приветства обещанията за увеличаване на военните разходи от различни държави, съобщиха официални лица.

Лидерите на НАТО се съгласиха да разположат повече бойни групи - обединения на боеспособни сили - на източния фланг, като удвоят броя им до осем.

Украинският президент Володимир Зеленски се обърна към лидерите на НАТО и ги помоли за допълнителна подкрепа, като изрази съжаление, че невинаги Западът отговаря на молбите на страната. „Имате поне 20 000 танка! Украйна поиска един процент, един процент от всичките Ви танкове да ни бъдат дадени или продадени! Но все още нямаме ясен отговор. Най-лошото нещо по време на войната е да нямаш ясни отговори на молбите за помощ", каза той.

Според високопоставени служители от администрацията на Байдън той не е подновил призива си за членство в НАТО или за забранена за полети зона. По-късно Зеленски се обърна и към лидерите на Г-7.

Тъй като руските сили са изправени пред неочаквано силна и смъртоносна съпротива от страна на украинските сили, западните лидери казват, че се притесняват, че Путин може да прибегне до използването на оръжия за масово унищожение. Представители на НАТО се затрудняват с въпроса кои действия на Русия ще се считат за червени линии, които биха могли да предизвикат по-пряка намеса от страна на алианса. Официални лица заявиха, че потенциалната употреба на химически оръжия от страна на Русия е част от дискусията между лидерите на НАТО.

„Съюзниците се договориха да доставят оборудване, за да помогнат на Украйна да се защити от химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи", заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг след срещата на върха. Това включва оборудване за откриване на такива оръжия и защита от тях, както и медицинска помощ и оборудване за обеззаразяване, каза той.

По думите му НАТО също така е активирала сили за химическа, биологична, радиологична и ядрена защита. "Предприемаме мерки както за подкрепа на Украйна, така и за да се защитим", каза той.

Случайното изпускане на химически агенти също тревожи някои членове. „Обезпокоени сме, когато руските агресивни сили обстрелват химически заводи и подобни съоръжения", заяви словенският министър-председател Янез Янса преди срещата на върха на НАТО. „Това може да предизвика катастрофа от голям мащаб".

Байдън и други лидери внимаваха да не издадат какво точно ще направят САЩ и съюзниците, ако Путин използва химически оръжия. „Характерът на отговора ще зависи от естеството на употребата", каза той в четвъртък.

„Стратегическата двусмисленост и дискретност са по-ефективни" от червените линии, каза френският президент Еманюел Макрон, обяснявайки защо не уточнява какви руски действия могат да предизвикат отговор на НАТО.

Столтенберг, чийто мандат беше удължен до 2023 г. в условията на криза, също така потвърди политиката на отворени врати на алианса за приемане на нови членове. Москва отдавна се възмущава от перспективата за присъединяване на държави, намиращи се близо до нейните граници, към западния алианс.

НАТО се движи по тънко въже, като предоставя на Украйна оръжия и друга подкрепа, без да се включва пряко в бойните действия. Столтенберг заяви, че прякото участие на НАТО, като например установяването на забранена за полети зона над Украйна, може да носи висок риск от разширяване на войната.

Съюзниците повдигнаха и въпроса за необходимостта да се призове Китай да не подкрепя Русия във войната ѝ срещу Украйна, заявиха официални лица. По време на пресконференцията си Байдън заяви, че в петък е провел пряк разговор с президента Си Дзинпин.

„Не отправях заплахи, но посочих броя на американските и чуждестранните корпорации, които са напуснали Русия вследствие на варварското ѝ поведение", каза Байдън.

Той заяви, че е напомнил на колегата си за интереса на Китай от икономически растеж с Европа и САЩ и каза, че Си би се „изложил на значителен риск в постигането на тези цели", ако подкрепи Русия.

САЩ и ЕС наложиха най-големия координиран пакет от санкции, налагани някога срещу голяма икономика, след руската инвазия в Украйна.

В четвъртък САЩ заявиха, че налагат нов кръг от санкции на повече от 400 политически фигури, олигарси и отбранителни компании. Според американски служители новите санкции на Белия дом ще обхванат повече от 300 членове на руската Държавна дума, долната камара на парламента, както и 17 членове на управителния съвет на руската финансова институция „Совкомбанк“; Херман Греф, дългогодишен съветник на Путин, който ръководи „Сбербанк“; и руския бизнесмен Генадий Тимченко. Белият дом заяви, че 48 големи руски държавни отбранителни предприятия ще бъдат включени в новия кръг от санкции.

Г-7 и ЕС обявиха и нова инициатива, целяща да попречи на Русия да заобиколи вече въведените санкции. Представители на САЩ заявиха, че един от примерите за това ще бъде затварянето на пътищата, по които руската централна банка може да подкрепи рублата.

В четвъртък президентът на Литва Гитанас Науседа заяви, че санкциите трябва да бъдат насочени и към средната класа в Русия на фона на признаците, че подкрепата за Путин може би нараства.

Байдън обеща над 1 млрд. долара ново финансиране за посрещане на хуманитарни нужди в резултат на конфликта в Украйна. САЩ също така ще отворят границите си за 100 000 украинци и други лица, бягащи от нападението на Русия, заявиха представители на администрацията. Повече от 3,6 милиона души са избягали от сраженията в Украйна от началото на конфликта, като повечето от тях са се насочили към Полша.

Байдън ще пътува до Варшава в петък, а в събота е предвидена двустранна среща с полския президент Анджей Дуда. Наскоро Дуда притисна вицепрезидента Камала Харис по време на едночасова среща във Варшава да ускори издаването на американски визи за украинци в Полша, които се надяват да се присъединят към членове на семействата си в САЩ.