Ефект на доминото
Украйна и Русия представляват почти една трета от експортното предлагане на ечемик, 17% - на царевица, и над 50% - на слънчогледово олио, маслодайни семена и шрот. Месната и млечната промишленост също се готвят за удар, тъй като украинската царевица е от съществено значение за храната на добитъка, в допълнение към повишението на цените, причинено от зависимостта от руския газ и торове.
Що се отнася до царевицата, в световен мащаб само приблизително 12% от царевицата се консумира за храна от хората, докато приблизително 60% е предназначена за храна за добитъка, обяснява Ерин Колиър, икономист в отдела за търговия и пазари на Организацията на ООН по храните и земеделието (FAO), пред Investment Monitor.
"Страните, за които Украйна изнася най-много царевица, са Китай и тези в ЕС", добавя тя. "Тези страни имат капацитет да внасят от други страни, най-засегнати ще са страните в Африка, където царевицата е източник на храна и те зависят от вноса“, допълва тя.
Притесненията относно Украйна ще бъдат до голяма степен свързани с вътрешното производство, както и с прекъсванията на експортните потоци. Украинските пристанища са затворени и според морската администрация на Украйна вероятно ще останат затворени до края на конфликта.
След приключването на конфликта все още може да има известно колебание от страна на корабособствениците да акостират в тези черноморски пристанища, застрахователите също може да не са склонни да осигурят необходимата застраховка, предупреждава ING.
Проблемът с Русия, който засяга пазарите, е самосанкционирането, което наблюдаваме при руските стоки. Рискът от допълнителни санкции срещу Русия изглежда накара купувачите да не се ангажират с руски доставки. Вероятно има и елемент на репутационен риск в момента за някои купувачи. Освен това банките са по-малко склонни да финансират търговията с руски стоки, което допълнително ще натежи върху руските доставки, които си проправят път към световния пазар.
ING посочва, че макар и да станем свидетели на шок в търсенето в краткосрочен план на руско зърно, той може да не е устойчив, тъй като ключовите потребители ще започнат да се тревожат все повече за инфлацията на храните и потенциалните вълнения, които това може да причини. Просто трябва да погледнем назад към Арабската пролет, за да видим въздействието на покачващите се цени на храните. Освен това е малко вероятно храната да бъде включена в санкциите, ако видим нови кръгове от по-широки санкции.
Промяна на търговските потоци и потенциал за заместване
Ключови потребители ще засилят покупките си на храни, за да гарантират продоволствената сигурност. Китай вече нареди на съответните си агенции да осигурят достатъчно доставки на фона на настоящата несигурност. Ключовите вносители от Близкия изток и Северна Африка вероятно също ще искат да се уверят, че разполагат с подходящи запаси, за да избегнат повторение на събитията от Арабската пролет.
Купувачите ще търсят алтернативни доставчици. Китай например вероятно все по-често ще купува царевица от САЩ, за да компенсира недостига. Пекин вече премахна ограниченията за вноса на руска пшеница.
На пазара на растителни масла евентуален заместител на слънчогледовото олио може да е соевото масло, както и палмовото масло. Това е тенденция, която Индия вече демонстрира със засилен внос на соеви зърна и соево олио.
Като се има предвид, че зърнените и соевите зърна се търгуват на многогодишни върхове, може да се очаква активизиране на американските фермери и засяване на по-големи площи, вкл. и с царевица. В края на март Американската агенция по храните ще публикува доклада си с актуални данни за засетите площи.
При продължително прекъсване на доставките от Украйна и Русия увеличените насаждения в други производители обаче няма да помогнат. Загубата на черноморските производители не може да бъде компенсирана. При такъв сценарий глобалните баланси ще се затегнат, а това ще осигури подкрепа на цените, предупреждават още от ING. Засега пазарите ще са нестабилни, посочва още застрахователната група.
преди 2 години Определено нивото на журналистиката ни дори в подобни интернет страници които се очаква да са малко по "нормални" се е превърнало в просто жалко. От заглавието излиза че цялата планета разчита на Русия и Украйна да има зърно, и понеже и бизнесмените са ни *** като журналистите "утре" ще сме свидетели на поредната спекула. Следващата новина: Зърното гони цената на краставиците/бензина. А реалността е че има зърно и бензин има колко щеш, а мазетата им са пълни с тоалетна хартия още от началото на пандемията. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Напълно си прав ! Още по времето на соца ги интересуваше единствено да правят оръжия и бомби... затова един автомобил като хората нямахме да не говорим за компютри ... съдомиялни и т.н. изобщо неща за хората. Мен лично изобщо не ме интересуваше броя на бомбите които са направили руснаците.... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години капацитетът на Русия ше задоволи и двата вида потребности ...споко ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Много от компонентите при направата на торовете се използват и при създаването на взривни вещества във военната промишленост. Убеден съм, че приоритетите на Русия в момента не са насочени към хранително - вкусовата промишленост. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Така излиза , а от тая година пък Русия отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години мдаам , целия свят украйна го хранеше ... преди "войната" . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Мигленче, у вас нутриенти ли консумирате, а суплементирате ли с нещо. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години оказа се че бензиностанция с калпави ракети... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години ха така! уж беше бензиностанци с ракети, а тя каква стана... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години пуснете я тази статия още 50 пъти... отговор Сигнализирай за неуместен коментар