България бележи най-голямото подобрение в света във върховенството на закона

България бележи най-голямото подобрение сред всички страни в света в оценката за върховенството на закона спрямо миналата година, показва индексът Rule of Law Index 2023 на World Justice Project (WJP). Въпреки това обаче все още има „значителна възможност за подобрение“, коментира Лесли Солис, директор проучвания на EU Subnational Project към WJP.

Страната ни се нарежда на 26-о място сред държавите членки на Европейския съюз, като след нея е единствено Унгария. В цялостната класация сме на 59-а позиция от общо 142 държави с оценка от 0,56 пункта, издигайки се с 3 позиции и подобрявайки оценката си с 1,7% спрямо миналата година.

По отделните подиндекси България е в зелената зона (цветовата оценка започва от червено – най-зле с 0 пункта, през жълта – средна, и зелена – най-добре с 1 пункта) единствено при поддържането на реда и сигурността, получавайки оценка 0,78 пункта и заемайки 52-о място.

Най-рязко подобрение в оценката имаме при ограниченията върху правителствените правомощия и липсата на корупция, където позициите ни се подобряват с 8 места, съответно до 75-а (0,51 пункта) и 71-а (0,45 пункта). Въпреки подобренията обаче именно по тези критерии продължаваме да заемаме най-лоши позиции.

Най-високо място в класацията достигаме по отношение на откритото правителство – 48-о.

Световни тенденции

Върховенството на закона продължава да се влошава в повечето страни тази година, показва индексът. Над 6 млрд. души живеят в страни, където върховенството на правото е отслабнало между 2022 и 2023 г.

Откакто авторитарните тенденции тласнаха света към рецесия във върховенството на закона през 2016 г., спадът на световно ниво е засегнал 78% от държавите, показва още индексът.

Тези и други авторитарни тенденции продължават и през 2023 г., но се забавят, като по-малки страни отчитат спад през 2022 и 2023 г. в сравнение с предишни години. От друга страна, влошаването на функционирането на съдебните системи сега се разпространява, като все повече държави се борят да осигурят на хората навременно, достъпно и достъпно правосъдие, коментират от организацията.

„Светът остава обхванат от рецесия на върховенството на закона, характеризираща се с прекомерни действия на изпълнителната власт, ограничаване на човешките права и съдебни системи, които не успяват да отговорят на нуждите на хората“, каза съоснователят и президент на WJP Уилям Нойком в съобщение за медиите. „Хората по света плащат цената“.

Европейският съюз е единственият регион, където стандартите за върховенството на закона са малко или много стабилни на фона на продължаващо влошаване по света през изминалата година, след като руската инвазия в САЩ накара някои държави да се приближат по-близо до ценностите на блока.

Проблемите на гражданското правосъдие са „най-разпространеният проблем“ в страните членки на ЕС, каза Солис на брифинг за медиите, цитирана от Bloomberg. Тя отбеляза, че това се дължи най-вече на финансовата и друга достъпност до правосъдие. За Унгария и Полша, които са изправени пред загуба на финансиране от ЕС поради опасения за върховенството на закона, групата установява, че най-големият проблем е липсата на ограничения върху правителствените правомощия.

От 10-те страни, които се стремят към членство в ЕС, за което един от основните критерии е именно върховенството на закона, стандартите са се влошили в шест, но са се подобрили в три: Грузия, Косово и Молдова. Черна Гора е включена в класацията за пръв път.

Украйна отчита най-голям спад в оценката си сред кандидатите за ЕС, макар че това се дължи почти изцяло на по-слабите мерки по реда и сигурността в резултат на войната, посочва изпълнителният директор на WJP Елизабет Андерсън.

В рамките на ЕС Гърция отчита най-голямо понижение в оценката спрямо миналата година, а мерките по отношение на правосъдието и корупцията бележат най-сериозен спад. Сред най-големите икономики в блока Германия и Италия запазват стабилни позиции, а оценките на Франция и Испания намаляват.

На първо място в световната класация е Дания, следвана от Норвегия (2), Финландия (3), Швеция (4) и Германия (5). На дъното са Венецуела (142), Камбоджа (141), Афганистан (140), Хаити (139) и Демократична република Конго (138).

Освен Черна гора (57) има още една държава, която е добавена тази година – Кувейт, който се нарежда на 52-ро място.

От държавите членки на ЕС 13 подобряват оценките си, а 14 ги влошават. Топ 10 се допълват от Люксембург, Нидерландия, Нова Зеландия, Естония и Ирландия, което значи, че ЕС и Норвегия заемат 9 места от челната десетка.

Оценката на САЩ се влошава спрямо 2022 г., макар че запазва 26-ата си позиция. Русия е на 113-о място, спадайки с 4 места. Румъния е значително по-напред от България, нареждайки се 40-а.