Какво се случва с арбитражните дела срещу България?

България бави плащания по фактурите на адвокатските кантори, наети за арбитражните дела, водени от електроразпределителните дружества срещу страната, алармира преди ден депутатът от ГЕРБ Делян Добрев, който е председател на комисията по енергетика в Народното събрание. Пред bTV днес (20 октомври) той допълни, че има данни, че не са плащани експертизи по делата, а адвокатите са покрили тези разходи за своя сметка.

Според депутата още в рамките на кабинета "Петков" финансовият министър Асен Василев не е платил фактури за 5,17 млн. евро, които след това са покрити от служебното правителство. През цялата 2022 година не са покрити фактури за 13,9 млн. евро на адвокатските кантори.

От Министерството на финансите излязоха с позиция по казуса още в четвъртък, обяснявайки че плащанията не са спирани, но фактурите на адвокатите се проверяват от междуведомствена комисия, сформирана от експерти на Министерството на финансите и Министерството на правосъдието.

Съдебната защита е част от структурата на Министерството на финансите още от създаването на институцията. В повечето искове България е защитавана от две от големите адвокатски кантори в световен мащаб - Arnold & Porter и White & Case. Те бяха избрани да ни представляват с конкурс, проведен от финансовото министерство преди няколко години. По данни на ведомството в периода 2003 - 2022 година страната е спечелила 15 арбитражни иска на стойност 5 млрд. лева. Една от най-сериозните загуби досега е делото по иска на "Атомстройекспорт" за оборудването на АЕЦ "Белене", което обаче се водеше от Националната електрическа компания (НЕК). Стойността му беше над 600 млн. евро. 

Исковете на трите електроразпределителни дружества срещу България бяха подадени преди десетина година и са идентични - за невъзможност за защита на инвестициите. Това стана в критичен за страната като цяло момент, когато дружествата бяха обвинени за предизвикване на енергийна криза, довела и до оставката на първото правителство на Бойко Борисов през 2013 година. Енергийният регулатор започна и процедури за отнемането на лицензите им, които след това бяха прекратени.

В крайна сметка България спечели две от трите арбитражни дела, заведени от електроразпределителните дружества, и остана само това на CEZ Group, които вече се изтеглиха от страната. Преди да заведе иск в арбитражен съд, чешката компания се оплака от България и пред Европейската комисия.

Публично известната най-голяма поискана компенсация в тези дела беше на EVN България - 700 млн. евро. От CEZ отказаха да съобщят размера на иска и уточниха само, че е за "стотици милиони евро". Сега Делян Добрев отбеляза, че България ще трябва да плати 2,13 млрд. лева, ако загубим последното дело, заведено от CEZ. Сумата е потвърдена и от коментарите на Министерството на финансите по обвиненията на Добрев.

Пред bTV депутатът коментира и още една скандална тема в публичното пространство през последните дни - продажбата на рафинерията на "Лукойл" в България. Добрев каза, че няма информация тя да е обявена за продан и не очаква това да стане, преди да бъде прекратена дерогацията за покупката на руски петрол.

Преди ден от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) съобщиха, че дерогацията е донесла 3 млрд. долара извънредна печалба за руската компания за последните почти 18 месеца. Именно заради дерогацията обаче цената на рафинерията в момента е висока и има интерес към покупката ѝ, коментира Мартин Владимиров от ЦИД. Премиерът акад. Николай Денков също съобщи, че има инвеститорски интерес, но все още не се водят преговори за продажбата на "Нефтохим Бургас".

ЕК анализира договора на България с турската Botas от няколко месеца, отбеляза още Делян Добрев. Той уточни, че причината е, че страната е позволила "блокирането" на една от входните точки на газа в ЕС, тъй като заявените от турската страна количества са по-големи от потреблението на България.

"Булгаргаз" потвърди официално, че ЕК е изпратила запитвания относно договорите за доставка на природен газ в страната в последните няколко години. От компанията обясниха в съобщение до медиите, че се иска информация и относно отношенията с доставчици и партньори и подробности около доставките.