Крум Зарков: Само с натиск НС ще приеме механизъм за контрол над главния прокурор

Механизмът за разследване на главния прокурор ще бъде приет от следващото Народно събрание. Това заяви служебният министър на правосъдието Крум Зарков на брифинг в министерството, след като днес в парламентарната комисия по правни въпроси стана ясно, че двата законопроекта - за промени в Закона за съдебната власт и в Наказателно-процесуалния кодекс, няма да бъдат обсъдени на второ четене.

По-рано днес правната комисия в парламента обедини предложенията за промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Според правилника за работа на Народното събрание, когато на първо гласуване е приет повече от един законопроект в същата материя, водещата комисия изготвя един общ. След това народните представители може да правят писмени предложения по общия законопроект, но след съобщаването му от председателя на парламента. Председателят на комисията Радомир Чолаков обясни, че днес не може да има гласуване на второ четене на промените в Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс. Той изрази учудване по повод на изказвания на министъра на правосъдието Крум Зарков, който, според Чолаков, прави манипулативни твърдения. 

В коментар по-късно правосъдният министър Крум Зарков посочи, че днес е станало ясно, че в сегашния парламент няма достатъчен брой народни представители, които да желаят да приемат закон, с който да се въведе механизъм за разследване на главния прокурор. „Казвам "желание", защото никога не е било въпрос на време“, заяви Зарков, цитиран от БТА.

Подобна позиция беше споделена днес от трибуната парламента и в декларация на "Продължаваме промяната".

Във връзка с обвиненията, че е упражнил натиск върху това Народно събрание да приеме законопроекта за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, уреждащ разследването на главния прокурор, министър Крум Зарков отговори, че това е вярно. „Натисках" като народен представител, като протестиращ, в последния месец "натисках" като министър и ще продължа да "натискам", докато страната ни се превърне в истинска правова държава т.е. държава, в която никой не е над закона“, каза той и добави, че без натиск няма да стане.

По думите му законопроектът ще бъде приет, защото е важен за българските граждани и защото „следващото Народно събрание ще бъде принудено да го гледа и да го приеме“. На въпрос от кого ще е принуден следващият парламент, министър Зарков отговори – „от избирателите, от абсолютната необходимост да бъде решен един въпрос, който от прекалено дълго време тегне на шията на всички ни“. На уточняващ въпрос, каква ще бъде разликата със сегашната ситуация, министърът посочи, че „следващото Народно събрание ще бъде различно и там силите, които искат реформа, ще надделеят“. 

Миналата седмица депутатите приеха на първо четене четири от общо пет законопроекта за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). До гласуването се стигна след двудневни дебати. 

Единият от текстовете е предложен от „Възраждане“ и група народните представители цели постигане на по-обективен, бърз наказателен процес в досъдебната фаза. Разширява се правото на обвиняемия да обжалва повечето прокурорски актове в досъдебната фаза. Създава се възможност разследващите полицаи да могат да започват, да преценяват започването и образуването на досъдебно производство, като се запазва и задължението им те незабавно да сигнализират за това наблюдаващия прокурор.

На първо четене бяха гласувани и двата законопроекта, предложени от Министерския съвет. С единия се създава механизъм за разследване на главния прокурор. Образуваната преписка ще се разпределя незабавно на съдия, определен на случаен принцип между съдиите от наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) и съдиите от наказателните отделения на апелативните и окръжните съдилища, с ранг съдия във ВКС. Предлага се този съдия да бъде назначен временно на длъжност прокурор във Върховната касационна прокуратура. Измененията предвиждат още решението на Пленума на Висшия съдебен съвет, с което се прави предложение до президента за назначаване и освобождаване на главния прокурор, да се приема с мнозинство не по-малко от 13 гласа, т.е. намаляване на изискуемото в момента мнозинство от 17 гласа.  

С втория законопроект, внесен от кабинета, се транспонира европейска директива и се въвеждат общи минимални правила относно защитата на процесуалните права на децата, заподозрени или обвиняеми в наказателното производство. 

Внесеният законопроект от Бойко Рашков („Продължаваме промяната“) също бе приет. Текстовете също целят постигане на процесуална бързина. С тях се предоставя възможност на разследващите органи да могат да внасят искане за освидетелстване, за разрешение за претърсване и изземване пред първоинстанционния съд, както и да представят за одобрение от съда на протокола за извършеното действие в условията на неотложност. Предложено е да се разшири възможността за използване на специални разузнавателни средства спрямо свидетел, дал съгласието си за това, за тежки умишлени престъпления. Промените предвиждат възможност разследващите полицаи да провеждат досъдебни производства срещу магистрати. 

Парламентът отхвърли промените, внесени от Надежда Йорданова („Демократична България“). Със законопроекта се предлагаше делата за престъпления от общ характер, извършени от главния прокурор или негов заместник, да са подсъдни като първа инстанция на Софийския градски съд.