„Разследващи инспектори“ влизат в новата антикорупционна комисия

Новата Комисия за противодействие на корупцията да обедини само правомощия, които пряко засягат превенцията и противодействието на корупционните престъпления, като в нея се съсредоточи анализаторски, оперативен и разследващ потенциал. Тези функции да се слеят по качествено нов начин и при пълна координация и ефективно взаимодействие между тях.

Това предлага служебният министър на правосъдието Крум Зарков в публикувания за предварително обсъждане проект на Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности. Проектът разписва детайлно функциите, състава и конституирането на нова антикорупционна комисия.

Реформата е част от Националния План за възстановяване и устойчивост, по който очакваме финансиране от Европейската комисия. 

Концепцията за новата комисия бе представена на 14 септември от министър Крум Зарков пред посланици от ЕС, представители на Върховния касационен съд, ДАНС, Националния институт на правосъдието, неправителствени организации. 

Изготвя се цялостна оценка на въздействието, след която предлаганият законопроект ще бъде подложен на обществено обсъждане и междуведомствено съгласуване.

Две ще са основните направления на работа на новата структура. Едното е свързано с провеждането на политика по превенция на корупцията чрез събиране и анализ на информация за националните антикорупционни политики и мерки, разработване и предлагане на мерки за превенция и противодействие на корупцията и координация на прилагането им. Другото основно направление на работа на новата структура е разкриването и разследването на престъпления, извършени от лица, заемащи определени висши публични длъжности, изрично посочени в законопроекта.

Дейността по разследване ще е концентрирана върху тези престъпления, които в наказателноправната теория и практика се характеризират като корупционни – длъжностно присвояване, умишлена безстопанственост, сключване на неизгодна сделка, отделни престъпления по служба, подкуп, включително посредничество към подкуп, търговия с влияние, както и такива, свързани с тях като изпиране на пари, отделни престъпления против финансовата и данъчната система, документни престъпления. 

Предлага се работата на Комисията да е насочена към определен кръг лица, заемащи изрично посочените в законопроекта висши публични длъжности като народните представители, членовете на правителството, членовете на Висшия съдебен съвет, главния инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет, членовете на различни регулаторни органи, ръководните лица на различни държавни агенции и комисии, на изпълнителни агенции, на агенция „Митници“, на Националната агенция за приходите, областните управители, кметовете на общини. Става дума за категории лица, заемащи длъжности във висшия ешалон на държавната власт на централно и местно ниво, чиято дейност в най-голяма степен следва да се основава на принципите на законност, почтеност, професионализъм и при която всяко отклонение от тези принципи засяга основите на държавността, пише в мотивите към законопроекта.

За изпълнение на дейностите по разкриване и разследване органите на Комисията ще разполагат с необходимите оперативно-издирвателни и разследващи правомощия. Първите ще продължат да се осъществяват от служителите, натоварени и досега с тази дейност в действащата КПКОНПИ, които ще преминат в новата комисия, като се запазва досегашния им статут.

Оперативно-издирвателната дейност ще се извършва, когато за някое от лицата е получена информация за споменатите по-горе корупционни престъпления по искане на органите на досъдебното производство и на съда или при констатирано несъответствие между декларираното и реално установеното имуществено състояние на лицата, заемащи висши публични длъжности. Разследването ще се осъществява от служители на комисията, назначени на длъжност „разследващи инспектори“. Те ще са разследващи органи по смисъла на Наказателно-процесуалния кодекс, подобно на разследващите полицаи и разследващите митнически инспектори.

За осигуряване на тяхната независимост и самостоятелност се предвижда служебните им правоотношения да възникват, съответно да се прекратяват не от председателя на комисията, а с решение на комисията като колективен орган. На разследващите инспектори няма да може да се възлагат други дейности извън дейността по разследване на престъпления. При осъществяване на правомощията си те вземат решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. Те нямат право да дават указания за извършването на действия по разследването и за съставянето на писменото мнение, както и по какъвто и да е друг начин да се намесват в разследването, посочва се в проекта.

Предвижда се на длъжност „разследващи инспектори“ да се назначават юристи с и най-малко 10 години юридически стаж.

Законопроектът предлага и различен от досега установените начини на формиране на състава на комисията като колегиален орган. За да се гарантира нейната независимост, се предвижда двама от членовете й да се избират от парламента, един да се назначава от президента, а по един да се избира на общо събрание на съдиите от Върховния касационен съд, съответно на общо събрание на съдиите от Върховния административен съд.

Предвижда се Комисията да се председателства на ротационен принцип за една година, като председателят се определя чрез жребий.

Установява се публична процедура при избора на членовете от Народното събрание с широко участие в процедурата на неправителствени организации, Висшия адвокатски съвет, висши училища и научни организации. Подобен публичен механизъм е предвиден и при назначаването на члена на комисията от президента.

Комисията ще се отчита на всеки шест месеца пред Народното събрание, както ежегодно до 31 март ще представя в парламента годишен доклад за дейността си през предходната календарна година.

Със законопроекта се предлагат и редица промени в други закони с оглед преструктурирането на сегашната КПКОНПИ и създаването на Комисията за противодействие на корупцията.

Съществени промени се правят в действащия ЗПКОНПИ, включително в наименованието на закона. Предвижда се ограничаване на неговия обхват, като той ще урежда дейностите по конфликта на интереси, публичността на имуществото на широкия кръг лица, установен в него, както и отнемането на незаконно придобитото имущество. За да се избегне противоречиво тълкуване, се прави разграничение във вида на категориите лица, които попадат в приложното му поле, като те вече се определят като такива, заемащи публични длъжности, за разлика от кръга лица, попадащи в обхвата на проекта на Закон за противодействие на корупцията, относим единствено към лица, заемащи изрично посочените в законопроекта висши публични длъжности.

С промените в Наказателно-процесуалния кодекс се въвежда нова категория разследващи органи, а именно разследващите инспектори към Комисията за противодействие на корупцията. Изрично се определят и видовете престъпления, които те ще разследват, когато са извършени от лица, заемащи висши публични длъжности.

За първи път се въвежда възможност при наличие на отказ от образуване на досъдебно производство по такива дела, потвърден от погорестоящата прокуратура, Комисията да обжалва този отказ пред съответния първоинстанционен съд, чието определение е окончателно. При отмяна на постановлението за отказ съдът връща преписката на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона. Потвърждаването на постановлението от съда не е пречка за образуване на досъдебно производство, ако прокурорът или прокурор от по-горестояща прокуратура установят нови обстоятелства, залага новият законопроект.