Сметната палата: Качеството на училищното образование се влошава

Действията на Министерството на образованието не са достатъчно ефективни за постигане на качествено училищно образование в България. Това е изводът от одита на Сметната палата „Осигуряване на качеството на училищното образование“ за периода от 1 януари 2019 г. до 30 юни 2023 г.

Постигането на качествено училищно образование остава сериозно предизвикателство, като удовлетвореността на всички засегнати страни от резултатите на училищната образователна система е критична. Образователните резултати по български език и математика се влошават на всеки следващ образователен етап, посочва негативната тенденция независимата одитна институция.

Сметната палата дава на министъра на образованието и науката общо 21 препоръки и 7 подпрепоръки. Сред тях са да се предприемат неотложни действия за приемане на държавния образователен стандарт за управление на качеството на институциите, да се приеме методология, която да обвърже финансовото подпомагане на училищата с по-високото качество на образованието, да се правят тематични анализи за ефективността на учебните програми. Препоръките трябва да бъдат изпълнени до края на 2025 г.

Нови училищни програми

По данни на Сметната палата за промени в съдържанието и обема на училищната подготовка и учебните програми настояват 90% от родителите, 70% от учениците във втори гимназиален етап, 63% от анкетираните директори на училища и 80% от запитаните декани на факултети и ръководители на други структурни звена във висшите учебни заведения.

Неграмотност в общините

Картината на училищното образование показва различно равнище в постигането на целите, както и че качеството му не е на едно и също ниво в различните региони. По отношение на намаляване дела на неграмотните на национално ниво и на преждевременно напусналите образователната система, поставените за 2020 г. цели са постигнати, макар и с известно закъснение, констатират в Сметната палата.

В доклада се посочват кои са слабостите в системата и недостатъците при ефективното ѝ управлението, които се проявяват в сериозните различия в нивата на неграмотност в отделни части на страната. В някои региони се наблюдава ниска функционална грамотност на 15-годишните ученици, ниски равнища на дигитални умения, по-ниската заетост на младежите на възраст между 15 и 29 години, както и за тези от 18 до 34 години. Много по-нисък е статусът на страната ни в постигането на целта на ООН за качествено образование в сравнение със средния за Европейския съюз.

Въпреки негативните тенденции, в Сметната палата установяват, че поставената национална цел за намаляване на дела на неграмотните лица под 1,5% за отделни възрастови групи е постигната. Но в 36%% от областите в страната делът на неграмотните на възраст 20-29 г. е по-висок. Това се отнася и за 41% от общините за възрастовата група от 9 до 13 години, като в някои общини делът на хората, които не могат да четат и да пишат, надхвърля 10%. 

Най-високи нива на неграмотност са наблюдават в областите Сливен, Добрич, Ямбол, Ловеч, Силистра, Стара Загора. С най-голям дял на неграмотни жители към 2021 г. е област Сливен (4,3% от възрастовата група от 9 до 18 години, а за 20-29-годишните този дял е 7,9%). „Първенци“ при общините в негативната класация са Перущица, област Пловдив и Крушари, област Добрич – там съответно  17,8% от населението на възраст 9-18 г. и  19,3% от младежите между 20 и 29 г. не могат да четат и да пишат. Сред общините с нива на неграмотност над 10% в отделните възрастови групи са още Криводол, Малко Търново, Гурково, Мъглиж, Чирпан, Невестино, Ябланица, Стралджа.

Тези високи нива на неграмотност влияят върху възможността на формиране на качествена работна сила и пораждат рискове за икономическо развитие на част от областите и общините у нас. Проучването на нивото на неграмотност показва, че най-високо е то при населението от ромски етнос и най-ниско сред българската и турската етническа група. Неграмотността в селата е два пъти по-висока от тази в градовете. Това поражда рискове за задълбочаване на проблемите с обезлюдяването на по-слабо развитите селски райони. Невъзможността да бъдат компенсирани социалните, икономическите и образователните ограничения на семейната среда и да се осигури равен достъп до качествено образование на всички деца води до поколенческа мултипликация на неграмотността. 

Преждевременно напуснали училище

В резултат на целенасочените мерки и действия в периода 2019- 2022 г. се наблюдава намаляване на дела на преждевременно напусналите образователната система. Това обаче остава сериозно предизвикателство, особено за Югоизточния регион на България с нива от 18,9% на напусналите училище, което поражда съществени рискове за бъдещото развитие и реализацията на тези младежи и за развитието на региона като цяло.

Делът на младежите на възраст 20-24 години със завършено най-малко средно образование в периода 2019-2022 г. се увеличава, но въпреки това е възможно през 2025-2026 г. по този показател България да е под средното ниво за ЕС.

Четивна, математическа и природонаучна грамотност

Позиционирането на България по отношение постигането на  целта за качествено образование на ООН е крайно негативно. Данните за миналата година показват, че страната ни не само е много далеч от средните нива на ЕС, но и продължава да се отдалечава, като в сравнение с 2022 г. темпът се засилва.

Качеството на образованието у нас в три основни познавателни области – четивна, математическа и природонаучна грамотност, се измерва и чрез Програмата за международно оценяване на учениците (Programme for International Student Assessment - PISA).

Източник: Национално представително изследване, проведено в периода 5 април – 23 май 2023 г., СДДИ "Кънсалтинг" ЕООД

Последните три изследвания - от 2012 г., 2015 г. и 2018 г., показват, че четивната грамотност на учениците поставя България неизменно в групата на страните с резултат значително под средния за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), наред с държави като Колумбия, Бразилия, Малайзия, Йордания, Мексико, Черна гора, Кипър, Коста Рика, Уругвай, Румъния, Турция, Тринидад и Тобаго, Чили. Средното ниво на четивна грамотност на българските ученици е с около 60 точки по-ниско от средното ниво за всички страни, участвали в трите изследвания. В Сметната палата установяват два пъти по-висок относителен дял на функционално неграмотните 15-годишни ученици в сравнение със средната стойност за ЕС.

Резултатите на българските ученици по математика също показват значително по-ниска степен на грамотност (с 55 точки) в сравнение със средните резултати на всички участници в изследването. Те са съпоставими със Сърбия, Турция, Румъния, Кипър, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Казахстан. По този показател сме на предпоследно място в рамките на ЕС (формат 27 държави-членки). Делът на учениците със слаби постижения в България по математика е два пъти по-висок в сравнение със средните за ЕС през целия изследван период, което е индикация за съществени пропуски в качеството на обучението по математика.

При представянето на българските ученици в областта на природните науки резултатите са значително по-ниски в сравнение със средните за ОИСР. Стойността е най-ниска през 2018 г. В същото време, тенденцията за ОИСР е обратна – на повишение на резултатите. ОИСР изрично обръща внимание, че България бележи един от най-големите спадове през 2018 г. в резултатите по природни науки.

Данните за 2023 г. показват, че относно целта на ООН – да се осигури приобщаващо и справедливо качествено образование и насърчаване на възможностите за обучение през целия живот за всички, страната ни не само е много далеч от средните нива на ЕС, но и продължава да се отдалечава от постигането на целта, като в сравнение с 2022 г. темпът на отдалечаване се засилва – от -0,3 до -1,4. Единствено Румъния е с по-лош статус спрямо средното за ЕС, но за разлика от България не се отдалечава от целта си.

Национално външно оценяване и зрелостни изпити

В одита са анализирани и резултатите от националните външни оценявания след четвърти, седми и десети клас. Те показват, че степента на влошаване се засилва на всеки по-висок образователен етап. Резултатите от зрелостните изпити също показват тревожно ниски нива на грамотност на българските зрелостници, измерени по националните подходи и критерии за оценяване.

За да компенсират дефицитите в качеството на образователния процес, много от родителите плащат допълнително за подготовка на учениците от всички възрасти. Размерите на паралелното образование в страната са обезпокоителни – близо 60% от родителите плащат за частни уроци.

Нива на дигитални умения

Нивата на дигитални умения в България като цяло са значително по-ниски от средните за ЕС, установяват проверки на Сметната палата. България попада в групата на изоставащите държави, като се нарежда на последно място сред държавите-членки на ЕС през 2019 г. и 2020 г., и на предпоследно през 2021 г. и 2022 г.

Заетост и пазар на труда

Качеството на образованието е пряко свързано с пазара на труда. Поставената национална цел от 76% заетост на лицата на възраст 20-64 години до 2020 г., през 2022 г. все още не е постигната.  България е на едно от последните места в ЕС по относителен дял на младежите, които нито учат, нито работят, във възрастта от 18 до 34 г. – на 23-то място от 27 страни члеки на Евросъюза. В същото време делът на работодателите, които срещат трудности при намирането на необходимите им специалисти и работници, нараства до 74,6%, като при тях не са налице ключови компетентности като инициативност и предприемачество, дигитални способности и умения за учене, умения за писане и изразяване на правилен и разбираем български език.

При извършения одит се установява, че няма действащ държавен образователен стандарт за управлението на качеството в институциите от системата на училищното образование. Не е изграден механизъм за предоставяне на средства за повишаване на качеството на образованието, тъй като липсва методология за определяне на образователните резултати. Това не дава възможност за финансово стимулиране на училищата, които осигуряват високо качество на образованието, както и целенасочена финансова подкрепа на институциите, които имат ниски образователни резултати.

Въпреки предприетите мерки за повишаване на възнагражденията на учителите, все още не са осигурени необходимите педагогически специалисти, чрез които да се реализира качествено училищно образование. Значителен дял от завършилите студенти по педагогика (около половината) не се реализират като преподаватели. Има недостиг на педагогически специалисти по отделни предмети и в регионален план, над 3% от учителите са без правоспособност, почти 8% преподават предмети, за които не са правоспособни. Възрастовата структура на педагогическите специалисти в страната продължава да се влошава.

Въпреки че се повишава броят на иновативните училища, които разработват по нов начин учебно съдържание, учебни планове и учебни програми, не се внедряват добрите практики в цялата образователна система.

Механизмът за оценяване и одобряване на учебниците и учебните помагала се нуждае от съществени промени, тъй като не осигурява в необходимата степен разбираемо и добре разработено съдържание в съответствие с възрастовите характеристики на учениците.

Няма регламент за разработване, утвърждаване, преглед и оценка на приложимостта на учебните програми. Министерството на образованието и науката не осъществява наблюдение и анализ на процеса на разработване на учебните програми, утвърждавани от директорите на училищата. Това поражда риск за съществени различия в качеството на обучението на образователните институции, предупреждават одиторите.

Те настояват да се вземат предвид резултатите от проведеното за целите на одита национално представително изследване сред родители, ученици във втори гимназиален етап на средното образование, декани на факултети и ръководители на други структурни звена във висшите училища, директори на училища и учители, за да започнат промени в образованието в България. Мнението на всички заинтересовани страни са мерките за промяна да се насочат към няколко сфери: учебни програми, в които се намалява учебният материал, но се увеличават практическите занимания в учебния процес; въвеждане на дисциплини, които да спомагат за развитието на умения, осигуряващи личностно и социално развитие на учениците. Промяна трябва да има в начина на преподаване, което да стане по-интерактивно и иновативно, да се модернизира материалната база със съвременно оборудвани кабинети и лаборатории.