Университетът трябва да е форум, а не племе

Харвард трябва да „прегърне нашите западни ценности, които са изградили една от най-великите нации в света“ и да поиска от студентите „да проявяват тези ценности през останалата част от живота си“, заяви наскоро пред Financial Times хедж фонд мениджърът милиардер и донор на Харвардския университет Кен Грифин.

Що се отнася до това какво точно са „западните ценности“, в съзнанието ми изниква известната сентенция на Махатма Ганди за западната цивилизация: „Мисля, че би било добра идея“, пише колумнистът на FT Саймън Кюпър.

Няма значение обаче. Грифин изрази мнението, че университетът трябва да бъде нещо като племе, чиито членове споделят едни и същи идеали. Противоположното мнение е, че един университет трябва да бъде форум за непрекъснат дебат, без окончателен арбитър.

Университетските протести относно Израел и Газа вероятно са преминали пика си, като американските студенти се прибират вкъщи след церемониите по връчване на дипломите. Но въпросът, който е в основата на неотдавнашните вълнения в кампусите, ще продължи да съществува. А именно, един университет племе ли трябва да бъде или форум?

Вярата в университета като племе изглежда най-силна в частните американски колежи. Всеки от тях работи за уникален бранд, така че „човекът от Харвард“ (както хората се изразяват) да бъде незабавно разпознаваем на всяка възраст. Възпитаниците виждат себе си като племенни старейшини. Те имат за цел да предадат ценностите на племето на всяко ново поколение, което включва много от собствените деца на възпитаниците, защото членството в племето може да бъде по рождение.

Племето има ритуали на единство, често по време на футболни мачове. Вътрешното несъгласие е заплаха. Ето защо донори като Грифин притискат университета да се обедини около своите вярвания, докато някои протестиращи искат да го видят обединен около техните.

Но аз виждам университета като форум, пише авторът - идея, възприета от Чикагския университет в неговите Чикагски принципи. Според тази гледна точка университетът е място за дебат и открития, където всички са добре дошли. Всеки може да говори каквото иска в рамките на националните закони, които неизбежно могат да изискват тълкуване.

Идеята на форума е, че основната дейност на университета е да даде възможност за търсене на знания. Самият Грифин признава това мнение, като казва на Харвард, че образованието трябва да бъде „средството за преследване на истината и придобиване на знания“.

Един университет преследва знанието, като предоставя платформа за различни идеи. Те трябва да се основават на доводи, факти и логика. Самият форум не отсъжда измежду идеите. Чикагския университет нарича това „неутралност на гледната точка“. Той не заема институционална позиция относно Газа или друга тема. Това не правят като цяло и британските или европейските университети. Това означава, че няма смисъл да протестирате срещу тях.

Университетът тип форум се чувства удобно с протестите. Можете да обвините форума в съучастие с военните престъпления на Израел или да поискате форумът да се разграничи от Израел. Можете да приветствате израелските бомбардировки над Газа. Можете да опитате да подтикнете форума към действие. Това, което не можете да правите, е да нарушите функционирането му. Не можете да пречите на другите да се занимават с основната дейност по търсене на знания.

Чикагския университет твърди, че това е причината в крайна сметка да изпрати полиция, за да разчисти протестиращите от своя кампус (знаейки, че всяка полицейска акция в САЩ може да наподобява военна намеса). Президентът на университета, Пол Аливисатос, каза, че въпреки че нямаше проблем да се протестира, „някои аспекти на протестите бяха в противовес със свободното изразяване, ученето и работата на другите. Опасенията за безопасността се увеличиха.“ Ако е бил искрен, то той се е придържал към принципа: не можете да прекъсвате форума.

Много възрастни хора обвиняват протестиращите студенти, че са невежи или антисемити, въпреки че голяма част от самите тях са невежи или тесногръди. Но те имат гарантирана свобода на словото. Протестиращите студенти срещу войната във Виетнам и апартейда бяха от правилната страна на историята и подозирам, че същото ще може да се каже след време за днешните протестиращи срещу израелските убийства в Газа. Както и да е, дали са прави или не тук няма значение. Интелектуалната функция на младите хора е да предлагат нови идеи.

Днешните спорове относно речта в университетите ме върнаха към мой студентски спомен с един истински нацистки апологет, споделя авторът. Бях на лекция за Третия райх в Техническия университет в Берлин през 1990 г. Сред студентите имаше жена на около 70 години, която беше живяла през нацизма и изглеждаше, че го одобрява. Тя се смяташе за длъжна да коригира нашите модерни антинацистки пристрастия. Тя говореше ясно в защита на Хитлер и посочи съветските и американските зверства. Нейното послание беше: защо се заяждате с нацистите?

Чувствахме се неловко, докато слушахме, а нашият професор си водеше бележки. След това той опроверга аргументите ѝ един по един. Мисля, че това беше образование, завършва Кюпър.