IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

От А до Я на енергийния преход - неща, които не знаехте, че не знаете

В тази "Азбука на енергийния преход" Йонас Пук, академичен директор на магистърска програма “Енергиен мениджмънт" в Академията за ръководители на ВИУ, опровергава най-разпространените митове по темата

09:00 | 08.05.24 г.
Автор - снимка
Създател
Снимка: ВИУ
Снимка: ВИУ

Енергийната трансформация е може би една от най-трудните и в същото време най-важните задачи, с които човечеството някога се е сблъсквало. Експертите са единодушни, че времето ни изтича и че тази изключително трудна задача може да бъде решена само с общи и глобални усилия.

В тази "Азбука на енергийния преход" Йонас Пук, академичен директор на магистърска програма “Енергиен мениджмънт" в Академията за ръководители на ВИУ, опровергава най-разпространените митове по темата и разяснява факти за малко известни зависимости в най-решаващата област за бъдещето на нашата планета.

А - Аргументи срещу ядрената енергия: Много страни по света класифицират ядрената енергия като възобновяем или "зелен" източник. Това не е напълно честно. Въпреки че производството и използването на тази енергия всъщност не причинява почти никакви емисии на въглероден диоксид, това със сигурност не е вярно по отношение на други видове емисии. Напротив: ядрените отпадъци, които се произвеждат заедно с енергията, трябва да се съхраняват и в зависимост от съдържащите се в тях радиоактивни елементи имат период на полуразпад от няколко десетилетия до милиони години. Ако някой някога е вярвал, че ядрената енергия е 100% безопасна, то инцидентите в Чернобил, Фукушима или сраженията в близост до най-голямата атомна електроцентрала в Европа в Запорожие, Украйна доказаха обратното. На практика обаче нито един енергиен източник не е 100% сигурен, а честотата на големите смущения или прекъсвания всъщност е много по-висока при други видове производство на енергия. Проблемът с ядрената енергия обаче не е вероятността от инцидент, а потенциалните последици, ако такъв се случи - ограничената зона около Чернобил е ярък пример. Следователно дали ядрената енергия може да послужи като полезна междинна технология, докато все още се борим за разработване на възобновяеми енергийни източници, на които можем да разчитаме напълно, зависи най-вече от това как политиците, които вземат решения, тълкуват рисковете.

Б - Бум на батериите: За да осъществим успешно преминаването от изкопаеми горива към възобновяеми енергийни източници, ще трябва да намерим по-ефективни начини за съхраняване на енергия (особено на електроенергия), за да осигурим на хората енергия и в моменти, когато тя не се произвежда. Особено при възобновяемите енергийни източници това не е никак маловажно: вятърните турбини ще произвеждат енергия само когато има достатъчно вятър, а без слънчева светлина няма как да се получи енергия от фотоволтаиците. За да се реши този проблем, в момента се използват литиеви батерии. Сложното тук е, че за производство на тези батерии са необходими редкоземни елементи. Както подсказва името им, те се намират много по-трудно от други суровини. В икономически план, тяхното изключително неравномерно разпределение по света е основно предизвикателство. Китай доминира в производството им със своя дял от над 60%: смята се, че в земята там са скрити резерви от 44 милиона тона. Това е два пъти повече от ресурсите на Виетнам, който е на второ място. Ако редкоземните метали се превърнат в петрола на 21 век, как това ще се отрази на геополитическите структури по света?

В - Вечната машина на кръговата икономика – перфектното перпетум мобиле: кръговата икономика, в която всички ресурси, вложени в системата, могат да бъдат използвани отново по един или друг начин, е мечтата на всеки икономист - един безкраен и по дефиниция устойчив кръг. Ако ви звучи прекалено хубаво, за да е истина, то е така - учените са съгласни, че тази идея нарушава поне един от законите на термодинамиката. Въпреки това оформянето на производството и потреблението по начин, който гарантира, че съществуващите материали и продукти се споделят, отдават под наем, използват повторно, поправят, преработват и рециклират възможно най-дълго, ще допринесе много за превръщането на обществото с нулеви въглеродни емисии в реалност и ще направи енергийния преход успешен - дори и без вечния двигател на напълно кръговата икономика.

Г - Гатанката на цифровизацията: Не би ли трябвало иновациите да допринесат за повишаване на енергийната ефективност и съответно за подобряване на енергийния баланс? За съжаление, тази презумпция не важи във времената на цифровизация. Неведнъж сме се убеждавали, че иновациите не водят автоматично до намаляване на потреблението на енергия. Например, в проучване на Morgan Stanley се посочва, че добивът на криптовалути изисква много енергия: само добивът на биткойн поглъща количество електроенергия, сравнимо с годишното потребление на Нидерландия, или 0,5 % от световното потребление. Особено глобалният ръст на използването на изкуствен интелект предизвика експоненциално нарастване на търсенето на компютри и изчислителна техника, което върви ръка за ръка с търсенето на все повече и повече редкоземни метали, необходими за производството на съответния хардуер. В бъдеще това може да се превърне в пречка: неудържимият засега растеж на цифровизацията ще спре, тъй като ресурсите, необходими за това бързо развитие, ще станат недостъпни. Резултатът е глобална надпревара за ресурси, каквато сме виждали в близкото минало.

Д - Двигателите с електричество: Въпреки че шофирането на електрически коли не води до емисии на CO2 и те са много по-ефективни тези с двигатели с вътрешно горене, те не са толкова екологични, колкото изглежда: суровините, необходими за техните батерии, както и самият производствен процес причиняват огромни емисии. Освен това въглеродният отпечатък на електрическото превозно средство зависи от източника на електроенергия, използван за захранването му. Огромна роля играе и начинът, по който автомобилите и (още по-важно) техните акумулатори се изхвърлят след изтичане на експлоатационния им срок. Наличните в момента механизми за рециклиране все още са крайно недостатъчни. В крайна сметка може би трябва да се замислим дали концепцията за притежаване на автомобил не е остаряла и как общественият транспорт може да я замени по смислен начин - особено в селските райони.

Е - Енергията и финансовият сектор: Финансовият сектор ще играе важна роля във финансирането на енергийния преход, което няма да се осъществи без мащабни инвестиции. Последните проучвания показват, че все повече инвеститори искат да залагат на устойчиви каузи. В крайна сметка обаче те избират инвестициите си в енергийни проекти според финансовите перспективи: каква възвръщаемост може да се очаква и какви са вероятностите? В много енергийни сегменти печалбите и възможността за тяхното реално получаване не отговарят на очакванията на инвеститорите. Причините за това са много, като например факта, че много нови технологии са свързани с повишени рискове. Други аспекти са специфични за енергийния сектор. В повечето страни цените на енергията се контролират от правителството, за да се гарантира, че и домакинствата с ниски доходи могат да си ги позволят. Това е предпоставка за осигуряване на справедлив преход. От пазарна гледна точка обаче тези регулирани цени често са твърде ниски, така че инвестициите в тази област почти не се изплащат. Занапред трябва да се постигне здравословен баланс между целите на социалната отговорност и търговската привлекателност за инвеститорите.

Ж - Жизнеспособна мрежа: Едно основно предизвикателство пред енергийния преход е адаптирането на електрическите мрежи към новите реалности. Това е проблем не само за развиващите се страни, но и за Европа и САЩ, които ще трябва значително да модернизират своите мрежи. Проблемът с мрежите е особено сложен, защото в тях се подава все повече електроенергия от възобновяеми източници. Работата на доставчиците на електроенергия стана много по-трудна, тъй като зелената електроенергия е по-нестабилна по отношение на времето и интензивността, с които се произвежда, в сравнение например с електроенергията от газови електроцентрали. Когато има силни колебания, претоварването на мрежата и прекъсванията са по-чести. Освен това електроенергията често се подава към мрежата на места, които са далеч от крайните потребители. Регионалните и националните мрежи са се влошили дори във високо индустриализираните страни и не отговарят на най-новите стандарти, което налага значителни инвестиции за подобряване на това положение. Развиващите се страни имат да наваксват още повече. Това означава, че една желана и необходима трансформация може да породи необходимост от промени и инвестиции извън областите, пряко свързани с нейното осъществяване. В краткосрочен план това може да доведе до значителни разходи, но в дългосрочен план ще увеличи сигурността на доставките. Също така е важно да се има предвид, че дори и без енергиен преход ще са необходими значителни инвестиции поради възрастта и състоянието на много мрежи.

З - Зелени надежди за водорода: Много хора смятат, че водородът е обещаващ източник на енергия. Това важи с особена сила за секторите, които се оказаха трудни за декарбонизиране, сред които части от химическата промишленост и производството на стомана. Това, което понякога се пренебрегва, е, че съхранението и транспортирането на водород са скъпи и изискват сложни технологии. Освен това за производството му се изразходва значително количество енергия. Засега обаче водородът допринася значително за намаляване на емисиите в силно енергоемките процеси. Само зеленият водород, който се произвежда от възобновяеми източници, е наистина без емисии. Сивият водород се произвежда чрез реформиране на природен газ - процес, при който се отделя CO2. Експертите са разделени по въпроса дали водородът ще промени правилата за енергиен преход: докато някои го смятат за свещения граал, други го смятат за моментна мода, която скоро ще бъде заменена от други технологии.

И - Инициативи за вдъхновяване: Проблемът с изменението на климата може да бъде решен само с общи глобални усилия. Глобалните цели за опазване на климата могат да бъдат постигнати само ако голям брой държави дадат своя принос. Пример за това са предизвикателствата, свързани с глобалното регулиране на емисиите. Страните със строги емисионни правила са непривлекателни за компаниите с високи емисии в сравнение със страните с ниска нормативна тежест. С оглед на по-високите производствени разходи, това е проста математика. Множество проучвания показват, че компаниите, които произвеждат много парникови емисии, предпочитат да строят заводите си в страни със слаба нормативна база. По този начин регулирането на емисиите често води само до преместване на производствените мощности от една страна в друга, вместо да принуди предприятията да инвестират в намаляване на емисиите. Същият принцип се използва от данъчни убежища като Британските Вирджински острови, Бермудските острови и Швейцария, които реализират икономическите си печалби на гърба на по-строго регулираните държави. Следователно, ако емисиите трябва да бъдат регулирани, единственият възможен начин е това да бъде глобално съгласувано.

Й - Йерархия на справедливия преход: Всички можем да се съгласим, че не е добре енергийният преход да се осъществи за сметка на социалната справедливост, както се изразява в често чувания призив за "справедлив преход" Отказът от бизнес практики, свързани с интензивно използване на CO2, ще изисква не само технологични иновации, но и социален напредък. Как могат да се запазят или трансформират работните места в индустрията на изкопаемите горива? Какво да правим с цените на енергията, които в момента често са твърде ниски, за да предизвикат различно мислене, особено в западния свят? Повишаването на цените ще забави значително икономическия растеж, особено в по-слабо развитите региони на света. Това би било несправедливо, защото ще накаже онези, които в исторически план са най-малко виновни за глобалното затопляне. Ето защо държавите трябва да следят социалните последици от всяко технологично решение, което обмислят, както на индивидуално, така и на наднационално равнище. Това е единственият начин този преход да бъде справедлив.

К - Комуникация за климата: Трябва да намерим ефективни начини да съобщим колко спешна е борбата срещу изменението на климата и че опазването на околната среда е сложна задача. Ефективното съобщаване на мерките е от съществено значение, ако искаме да повишим осведомеността на хората и да ги накараме да приемат мерките за опазване на климата, като ги мотивираме да възприемат различно поведение. Особено що се отнася до промените в поведението, по-целенасочени и координирани национални и международни кампании биха могли да допринесат много: помислете какво би било възможно, ако всеки човек е наясно с потенциала за намаляване на емисиите, свързан дори с най-малките промени в навиците, без да се намалява нивото на благосъстояние. Малките стъпки могат да доведат до огромна промяна, ако се предприемат последователно: купуване на регионални продукти, съзнателно пазаруване (в света се изхвърлят 1,3 милиарда тона храна, което представлява една трета от общото производство; в същото време селското стопанство е сред най-големите източници на CO2 в света), намаляване на стайната температура с 2°C през зимата, изключване на осветлението и регулиране на стайната температура, когато си лягате, и т.н. Списъкът е на практика безкраен. Необходими са ясни и убедителни аргументи, споделени в рамките на обмислени и координирани осведомителни кампании, които са подходящи и разбираеми за всички.

Л - Лекции за начина на живот: Многобройни проучвания показват, че нарастващото богатство е свързано с увеличаване на емисиите на CO2. Това също така означава, че по-голямата част от произведените досега емисии се дължи на индустриализираните страни, докато страни като Китай, Индия или Бразилия, които понастоящем отделят огромни количества CO2, почти не са допринесли за глобалното затопляне през последните 100 години. Сега не можем да ги обвиняваме, че се стремят да достигнат същото ниво на просперитет, на което западните страни се радват от десетилетия. Затова се нуждаем от интелигентна стратегия за прекъсване или поне отслабване на връзката между повишаването на жизнения стандарт и увеличаването на емисиите на CO2. Няма съмнение, че това не може да бъде постигнато без ефективно международно сътрудничество, което от своя страна подчертава ролята на документи като Парижкото споразумение: борбата с изменението на климата има шанс само ако държавите по света си сътрудничат изцяло в това начинание.

За повече информация, последвайте линка: https://executiveacademy.at/en/landing/embrace-new-leadership.

Последна актуализация: 12:20 | 02.05.24 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини
Още от Образование виж още
Финанси виж още