Една четвърт от учителите в България използват изкуствен интелект

Българските учители все още се отнасят по-скептично към приложението на изкуствен интелект в образователния процес. 72% от учителите в България все още не използват технологията, а 25% от учителите използват изкуствен интелект няколко пъти седмично или месечно.

Това показва анкета на Сдружение "Образование без раници" сред учители и училищни администратори от цялата страна на тема "Изкуствен интелект и дигитализация в училищата".

Две трети (72%) от учителите не използват редовно инструменти като ChatGPT или Bing Chat в работа си. 41% от учителите никога не са използвали такива инструменти. 31% са опитвали веднъж, но не са започнали да използват редовно. Няколко пъти в месеца или няколко пъти седмично прилагат инструменти с генеративен изкуствен интелект 25% от учителите, в сравнение с 45% от представителите на административните училищни екипи.

На въпроса колко полезен може да е изкуственият интелект (ИИ) в училищното образование дадената средна оценка 3,57 по скала от 1 до 6 сигнализира, че в училищната среда преобладава умерена нагласа към новата технология. 

Учителите са по-скептично настроени към потенциалните ползи от изкуствения интелект. 21% от тях оценяват ползите от ИИ с най-ниските оценки 1 и 2. В сравнение с 16% от представителите на административните екипи на училищата.

Има вероятност разпространението на изкуствения интелект допълнително да задълбочи цифровото разделение между столицата и регионите, отчитат авторите на изследването. Например само 7% от анкетираните от София са отговорили, че никога не са използвали инструменти като ChatGPT и Bing Chat. В селата, градовете и областните градове този дял е 23-25%. Редовно използват ИИ над 64% от респондентите от София и 42-50% от запитаните в други типове населени места.

Отговаряйки на въпроса “Ако използвате ChatGPT или Bing Chat, то за какви цели?”, най-често отговорът е: “Създаване на задачи, тестове и други образователни ресурси за учениците ми”, както от страна на учителите (63% от тези, които използват ИИ инструменти), така и от училищните администратори (над 47%). 

Представители на административните училищни екипи по-често са избирали като начин за използване на ИИ “Административни дейности, като писане на имейли, отчети и т.н.” 

“Създаване на уроци, урочни планове и др. за моята преподавателска работа” са посочили 27% от учителите и 13% от училищните администратори, използващи ИИ. 

20% от представителите на административни екипи и 6% от учителите са посочили, че използват ChatGPT или Bing Chat за “Всичко посочено”.

Данните подсказват също за съществуващ пропуск в професионалното развитие и готовността за изкуствен интелект в образователния сектор.

Що се отнася до въпроса дали училищата са провеждали обучения с външни експерти или организации, за да се въведе темата за изкуствения интелект, 73% от представителите на административните училищни екипи са отговорили “Не е организирано такова обучение и не е планирано”. Отговор “Планирано е и предстои” са избрали едва 12% от ръководителите на училища в страната.

Според анкетираните само около 53% от училищата имат назначени координатори или ръководители по ИКТ. Това означава, че около половината от училищата са потенциално по-добре подготвени за интеграция на новите технологии в учебната програма и в дейностите в училище по принцип.

82% от представителите на административни училищни екипи са посочили, че нямат разписана стратегия за дигитализация или за използване на дигиталните технологии.

Запитаните посочват, че ученето с помощта на дигитални технологии се обсъжда рядко. Половината от училищните административни екипи обсъждат това по-рядко от всеки месец. По различен начин са отговорили на този въпрос учителите, което вероятно показва разминаване в начина, по който учители и администратори възприемат какво и как се обсъжда по отношение на дигитализацията в училище.

Към момента данните показват, че учителите са отчуждени от въпросите на дигитализация в училище. От отговорите на респондентите е ясно, че голям дял от учителите не са наясно с процесите на дигитализацията в техните училища.

43% от учителите не знаят дали тяхното училище има разписана стратегия за дигитализация и/или за използване на дигиталните технологии. Една четвърт от учителите не знаят дали е имало или е планирано обучение по изкуствен интелект в тяхното училище. 23% от учителите не знаят дали в тяхното училище има назначен ръководител направление ИКТ, координатор по иновативни образователни технологии или сходна роля, подкрепяща навлизането на нови технологии в училище.

Една пета от преподавателите не са успели да отговорят дали ръководството организира обсъждане на предимствата и недостатъците на преподаването и ученето с помощта на дигитални технологии.

Резултатите от анкетата изтъкват необходимостта от по-широко приемане и интегриране на дигитализацията и използването на ИИ в българското образование. 

Една от предстоящите скоро инициативи на “Образование без раници” – шестмесечната обучително-менторска програма „Дигитални училищни лидери”, цели именно това. Тя е насочена към директори, заместник-директори, ръководители ИКТ, учители, които отговарят за дигиталната визия, стратегия и трансформация на своите училища. Чрез присъствени обучения и ежеседмична самостоятелна работа с менторска подкрепа, участващите ще надградят уменията си да създават и управляват иновативни проекти, свързани с дигитализацията и прилагането на изкуствен интелект в учебните процеси и управлението на училището, включително в STEM обучението.

Проучването не е представително и служи по-скоро като референтна точка за планиране на по-нататъшни дейности за дигитализация на българските училища, въвеждането на съвременни технологии като изкуствен интелект, както и преодоляването на дигиталната пропаст в България.