Университетът е нещо повече от трамплин за намиране на работа

Докато абитуриентите по света се готвят да опаковат тенджери и кутии с моливи за първия си семестър в университета, вечният дебат за стойността на дипломата се изостри от редица работодатели, които обявиха, че техните работни места вече не изискват такава. Групата за зърнени храни и закуски Kellogg направи своя ход през юни.

Това лято британският премиер Риши Сунак обяви поход срещу „измамническите степени“. „На твърде много студенти се продава висше образование, което няма да им осигури прилична работа”, каза той.

И все пак дипломите обикновено увеличават доходите, пише колумнистката на Financial Times Ема Джейкъбс. Според Института за фискални изследвания (IFS) на Обединеното кралство завършилите мъже ще бъдат със 130 000 британски лири напред през кариерата си (след изваждане на данъците и изплащането на студентски заеми) - жените ще бъдат със 100 000 паунда по-богати.

Университетите могат да бъдат мощен двигател на социалната мобилност. Друго проучване на IFS установи, че тези на безплатна училищна храна, които са отишли в университет, е почти четири пъти по-вероятно да бъдат в горните 20 процента от печелещите на 30 години, отколкото останалите. Сара Аткинсън, главен изпълнителен директор на Фондацията за социална мобилност, казва: „Освен финансовата стабилност, която може да донесе, един университет може да отвори достъп до важни мрежи, които да осигурят предимство през цялата кариера.“

Заплатите са груб измерител, посочва Чарли Бол, старши консултант по анализ на пазара на труда в Jisc, базиран в Обединеното кралство доставчик на технологии с нестопанска цел. „Те всъщност са външен арбитър, който налага собствената си стойност на работниците.“ Когато завършилите висше бяха попитани за удовлетворението, огромното мнозинство казаха, че имат смислена работа.

Университетът на 18 години не е непременно по-добър от работата, но дава възможност на младежите да разширят познанията си извън тесните професионални направления. Проучване на висши служители в компании от индекса FTSE 350, проведено от UUK, представляваща университетите, установи, че 51 процента вярват, че „завършилите с умения за критично мислене ще бъдат по-важни за работната сила от всякога, ако изкуственият интелект (AI) бъде използван за автоматизиране на повече работни места на бели якички“. AI изисква не само компютърни специалисти и математици, но и завършили хуманитарни науки и изкуства.

И все пак може да е полезно, ако повече работодатели пренебрегнат дипломите при наемане на работа. Това не просто разширява набора от кандидати, но освобождава университетите от технократския стремеж към образованието като път към работните места, нагласа, която само се засили успоредно със студентските заеми. Един приятел, пише авторката, си спомня ужаса да гледа как професор по философия се опитва да представи аргументите за по-широките ползи от висшето образование на майката на скептичен кандидат, разпитваща за перспективите за работа. „Виждам, че не съм ви убедил“, казал той отчаяно. Не, не бе успял.

Разглеждането на дипломите само като на трамплин към работа означава, че тийнейджърите вземат решения за специалността чрез догадки. Как един 17-годишен може наистина да знае какво е да си адвокат или банкер?

Ами ако се окаже, че висшето образованието не е било просто стъпало към работа, а три/четири години учене и изследване на нови идеи? Не само в оценявани занятия и лекционни зали, но и с приятели – в края на краищата, студентите ще работят дълго време, тъй като възрастта за пенсиониране се повишава по целия свят. Това е възможност да пораснеш. Първия път, когато отидох в супермаркет, след като вече бях в университета, си спомня авторката, сложих котешка храна в кошницата си. Толкова бях свикнала да пазарувам със семейството си, че нямах представа какво да купя за себе си. Един приятел, който е университетски преподавател, ми казва, че когато говори с родители на церемонии по дипломиране, „те са леко изненадани от човека, в който се е превърнало детето им“.

Стойността на университета касае не само индивидуалното, но и общественото благо. Образованието трябва да помогне за правилния информационен инстинкт на гражданите, толкова жизненоважен в ерата на дезинформацията.

Преди няколко години Нанси Ротуел написа във FT, че смята завършващите студенти за неуспели, ако останат само с диплома и „по-голяма способност за печелене на пари“. Един университетски опит трябва да е много повече от това.“ Трудно е да не се съглася, завършва Джейкъбс.