Америка май не иска меритокрация във висшето образование

Както САЩ, така и Обединеното кралство подбират елитите си от рано, като приемат малцина 18-годишни в известни университети. На всички останали по същество се казва: „Съжаляваме, хлапе, вероятно не в този живот“, пише колумнистът на Financial Times Саймън Кюпър.

Щастливците идват предимно от богати семейства. Много колежи от Бръшляновата лига (елитните американски университети – бел. прев.) приемат повече студенти от най-горния 1% от домакинствата по доходи, отколкото от долните 60%. И двете страни отдавна се гърчат как да разнообразят приема на студенти. Много американски либерали се тревожат, че привилегията на потеклото ще бъде допълнително циментирана, след като се очаква Върховният съд да забрани расово продиктуваните решения относно приема в университети, насърчаващи разнообразието.

Каквото и да реши съдът, американските колежи имат начини да станат по-меритократични (системата да е основана на заслуги – бел. прев.) Те биха могли да се поучат от елитните британски университети, които само през последните няколко години станаха много по-разнообразни по отношение на класовата и етническата принадлежност. Възможно е, но само ако има желание - каквото САЩ вероятно нямат.

Натискът от страна на правителството помогна да се принудят Оксфорд и Кеймбридж да преразгледат приема. (И да, трябва да се фокусираме върху Оксбридж, защото това е основната врата към възрастния елит.) При скорошни посещения в двата университета бях поразен от разнообразието от акценти и мащаба на промяната, пише авторът. Колежите в Оксбридж сега се стремят към „контекстуален прием“, включително използването на алгоритми, за да преценят колко препятствия са преодолели кандидатите, за да достигнат своето академично ниво. Например: Вашето училище частно ли беше или държавно? Каква част от учениците са получавали безплатна храна? Родителите ви учили ли са в университет?

Служителите по приема сравняват представянето на кандидатите в GCSEs – британски изпити, полагани на 16 години – с това на техните съученици. Получаването на седем най-високи оценки в училище, където средният резултат е четири, се брой повече от това да сте получили седем в училище, което е средно с десет. Най-умното дете в училище в непривилегировано положение вероятно е по-умно от 50-тото по оценки в елитния колеж Итън.

Оксбридж направи приемните интервюта по-малко ужасяващи за студенти в непривилегировано положение, които често страдат от синдрома на вътрешното бреме. Ако интелигентно дете от работническата класа се панира на интервюто, един учител от Оксфорд ми каза, че си мисли: „Няма да ти позволя да се разубедиш от това място“. И за да компенсира обучението за интервюта, което учениците в частни училища получават, Оксфорд все по-често дава на кандидатите текстове, които не са виждали преди.

Оксбридж е домакин на безброй летни училища и дни на отворените врати за деца в непривилегировано положение. Ръководителят на един оксфордски колеж казва, че е имал поне едно посещение всеки ден от срока. Учениците се развеждат от студенти от подобен произход. Посланието към децата е: „Тук трябва да се чувствате в свои води“.

Това работи. Миналата година държавните училища осигуриха рекордните 72,5 процента от приема на британски студенти в Кеймбридж. Между 2018 г. и 2022 г. повече от един на всеки седем студенти от Оксфорд, живеещи в Обединеното кралство, е бил от „социално-икономически неравностойни райони“. 28 процента от студентите в Оксфорд се определят като „черни или от етнически малцинства“; сега малко повече студенти са жени, отколкото мъже. Учените ми казаха, че непривилегированите студенти са по-склонни да изпитват социални или психични проблеми, но обикновено получават добри дипломи. Тези университети не занижиха стандартите си. Напротив, разширявайки подхода си към талантите, те намират повече такива.

Елитните американски колежи биха могли да направят това дори без расово продиктувани решения. Първо, те ще трябва да премахнат приоритизирането на белите кандидати. Проучване, ръководено от Питър Арчидиаконо от университета Дюк, установи, че повече от 43 процента от белите студенти, приети в Харвард от 2009 до 2014 г., са селектирани спортисти, деца на бивши възпитаници, „в списъка на декана“ (обикновено роднини на спонсори) или „деца на преподавателите и персонала”. Три четвърти от тях нямаше да влязат иначе. Тази форма на предимство не съществува във Великобритания. Един дългогодишен служител по приема в Оксфорд ми каза, споделя Кюпър, че могат да минат десетилетия преди на него или на негов колега да бъде предложено дарение като стимул за приемане на студент. Британските възпитаници на университетите също така не очакват преференциално отношение към децата си.

Решенията на много американски обществени проблеми са очевидни, макар и политически неосъществими: забрана на оръжията, договаряне на цените на лекарствата с фармацевтичните компании. По същия начин елитните американски университети биха могли да станат по-малко олигархични, просто като се съгласят да живеят с по-скромни дарения - макар и все още най-големите в света. Дарителският фонд на Харвард с активи за 50,9 милиарда долара е над шест пъти повече тези на най-елитните британски университети.

Но американските колежи вероятно няма да се променят, коментира Мартин Карной от Станфорд (Калифорния). Техният бизнес модел зависи от финансиране от богати хора, които очакват нещо в замяна. Той добавя: „Същото е и с избирателната система. След като пуснете частни пари в обществено благо, то става несправедливо.“

И САЩ, и Великобритания отдавна са фалшиви меритокрации, но Америка възнамерява да остане такава.