Образование, практика и технологии и как изкуственият интелект променя играта

Какви са предизвикателствата пред българското висше образование, изостава ли образователната система от развитието на бизнеса и технологиите и как изкуственият интелект променя образователната среда - тези и други въпроси обсъдиха участниците в специалния мултиплатформен проект на Bulgaria ON AIR – "Бъдещето: Образование".

Една образователна институция преди всичко трябва да се старае да бъде иновативна и прагматична. В много образователни институции не се прави разлика между иновации, които променят социума, и онези дребни нововъведения, които понякога се бъркат с иновации, заяви ректорът на Икономическия университет Варна Евгени Станимиров.

"Не бих противопоставил академичното образование на практиката. Те са като скачени съдове и приличат на превенцията и лекуването на определени заболявания. Академичното образование представлява един изкристализирал опит от практиката, но в регионален план е възможно да се заимства от други области или географски ширини. В този смисъл академичното може да изпревари практиката", обясни ректорът.

"Студентите в следващите десетилетия ще бъдат на пазара на труда и ще работят в условията на един модерен IT спектакъл. Въпросът е, че ние не знаем какви ще бъдат параметрите на този дигитален спектакъл. Ето защо ние трябва да наблягаме на това да ги обучаваме да бъдат комуникативни, да бъдат бързо адаптивни, да бъдат отговорни, да не е техен основен приоритет да търсят оправдание в другите. Трябва да дадем кураж на младите хора, за да могат да разперят криле и да повярват в себе си", обясни проф. Станимиров.

Той допълни, че много български изследователи и преподаватели са желани партньори в различни бизнес проекти, което означава, че те добавят стойност.

"Предприемаческата култура е един дълъг процес. Студентите трябва да разберат едно нещо - не е достатъчно да имаш добра идея, а тя да бъде облечена в добър бизнес модел. Има много условия за развитие на тази предприемаческа култура, но най-важното, което трябва да дадем на младите хора, е кураж", допълни той.

Образователната система изостава, но бизнесът търси университетите

Безспорно най-голямото предизвикателство пред българското висше образование е интердисциплинарността. Защото чистият инженер никому не е потребен. Потребен е инженер, който интегрира интедисциплинарни знания, умения и компетенции. Това каза първата жена, избрана за ректор във Висшето училище по телекомуникации и пощи - проф. д-р Миглена Темелкова.

"Не е тайна, че акредитирането на различните професионални направления във висшето образование се извърша строго специфично по отношение на професионалното направление, научната област и тази интердисциплинарност е някак си привнесена все още в българското висше образование. Друго предизвикателство пред висшето образование е изграждането на практически умения", смята професорът. 

"Висшето образование отдавна следваше да премине тази метаморфоза от строга теоретичност в една теоретико-приложност", каза проф. Темелкова.

Тя обясни, че стратегията за развитие на висшето образование посочва три вида висши училища - научно-изследователски, образователни и практически ориентирани ВУЗ. Тя обясни, че финансов ресурс от Плана за възстановяване и устойчивост ще бъде съсредоточен върху научно-изследователските висши училища.

"Другите два вида училища останаха в периферията и на стратегията, и на законодателя, и на министерството, но нека да си го кажем съвсем откровено: българската образователна система не е само върхови научни изследвания. Висшето образование следва да има конкретна принадена стойност в икономическия сектор, в реалния бизнес. И тази принадена стойност идва и с изграждането на практически умения на обучаемите", обясни тя.

По думите на проф. Темелкова се забелязва известно изоставане на образователната система, която е консервативна. Въпреки това много от висшите училища са обърнати към бизнеса. Тя допълни, че 25% от академичния състав на Висшето училище по телекомуникации и пощи работят паралелно и в реалния бизнес сектор.

"Бизнесът търси непрекъснато университетите. Месечно през висшето училище по телекомуникации минават над 10 компании, които търсят не само качествено подготвени служители, но и са готови да привнесат стойност към образователния процес в конкретни дисциплини", каза тя. 

Образователната система се развива по-бавно от децата и от света, в който живеем

"Децата живеят в едно прекрасно време, в което цялата информация, събрана от човечеството, е буквално в техния заден джоб. Технологиите, които в моето детство бяха космически, днес са техните залъгалки. Те имат възможност да се възползват от тях по нов, уникален начин, стига да ги разбират, да могат да ги владеят", каза съоснователят на Академия "Никола Тесла" д-р Валентина Иванова.

По думите ѝ образователната ни система не е готова за свят, в който не тя ни предоставя отговорите, а отговорите ги има извън училище. "Голямото предизвикателство е как ние, техните родители, учители, да ги насочим така, че те се възползват от света, в който живеят", допълни тя.

"Децата се раждат в тази среда, за тях нововъведение, което за нас е стрес, е чудесна нова перспектива, възможност да експериментират. Появява се дупка между поколенията, неразбирателство. За първи път новите могат по определени критерии да знаят повече от предишните, но това е само шанс да намерим начин да общуваме заедно. На училището му е трудно, затова се появяват алтернативни образователни институции. Там ние да се опитваме да посрещнем тази нова нужда, която системата няма сили да посрещне", подчерта д-р Иванова.

Според нея образованието трябва да насърчава децата да търсят отговорите във сферата, в която искат да се развиват: "Отговорите са им в джоба. В това море те трябва да се научат да плуват, да стъпят върху технологията, да я превърнат в инструмент, чрез който могат да създадат нещо ново."

"Децата в момента са изкушени да си пишат домашното с ChatGPT и да симулират знания, стъпвайки върху тези на изкуствения интелект. Учителите не са готови да оценяват това. Балансът идва, когато кажем на децата, че трябва да по-добри от изкуствения интелект, той ни слага нова летва, която трябва да прескочим, затова трябва да научим децата да се отнасят критично към технологиите, да им намират грешките", обясни д-р Иванова.

"Технологиите ни позволяват да живеем по-добре, ако сме достатъчно изобретателни, да намерим начин да ги превърнем в полезно действие. Децата са много по-отворени към промяната, те експериментират спокойно с изкуствения интелект. За да кажеш, че той не знае, трябва ти да знаеш и това не е лесно. Образователната система се развива по-бавно от децата, от света, в който живеем", уточни тя.

Британската образователна система

Най-важното е учителят да разпознава потенциала на ученика, каза управителят на образователната институция "Дабри" - Бистра Илиева.

"Ако ученикът няма ментор и няма до себе си учителя, който да го вдъхновява, няма как да бъде онзи успешният и реализираният. Бидейки иноватори, решихме да дадем възможността на една друга образователна система - британската, да покаже тази възможност и на нашите деца в България, защото традиционно нашият учител е перфектният учител, но той има нужда да намери среда, в която да покаже своето творчество и своето вдъхновение", допълни Илиева в ефира на Bulgaria ON AIR.

По думите ѝ именно британската система дава тази свобода на учителя.

"Учениците заедно с преподавателя си избират предметите, по които ще учат - това е много важен момент. Второ - учителят, бидейки до ученика, той му е партньор, той не е назидателят, който да каже: "Ти не си научил". Системата дава възможност да се покаже, че ученикът и учителят са един екип", подчерта още тя.

"Бордовете на Англия - там се спускат системите за проверка от Борда, а не от министерството, което също е много прогресивно. Така ученик и учител, когато са се подготвили, заедно отиват на това външно оценяване и заедно чакат своя резултат", добави управителят на "Дабри"

Илиева е категорична, че това е една изключително справедлива система.

"Във Великобритания 100% всички предмети до 10 клас се държат като матура. Това ти е първа степен на средното образование. Тук нашите не го въведоха така, но се надявам да го помислят, защото няма защо да даваме средства за външна оценка, ако тя не е крайна, и ако това няма значение", коментира още тя.