С вложените в България над 5 млрд. евро от приблизително 350 австрийски инвеститори, Австрия е вторият най-голям източник на чуждестранни инвестиции в България. Те създават добавена стойност за местната икономика, плащат данъци и дават работа на 300 хиляди души. Двустранните икономически отношения са по-добри – австрийският износ на стоки в България от януари до октомври миналата година расте с 37%, а българският износ в Австрия за същия период се увеличава с 34%. Това съобщи Филип Купфер, търговски съветник в Посолството на Австрия, при представянето на резултатите от годишната анкета на Австрийското търговско представителство (Advantage Austria) сред австрийските фирми в България за инвестиционния климат у нас, проведена онлайн сред 101 мениджъри в края на 2022 година.
Андреа Икич-Бьом, посланик на Австрия в България, подчерта, че Австрия е вторият най-голям чуждестранен инвеститор в България. Той е убеден, че на фона на значителните икономически предизвикателства, партньорството между двете страни ще бъде още по-важно.
Австрийските компании в България са по-малко скептични, отколкото в останалите страни от ЕС, но заради по-високите разходи за енергия и транспорт, инфлацията и проблемите с веригите за доставки се подготвят за по-трудна година и очакват свиване на икономическата активност. Близо половината от тях (47%) са песимистично настроени за 2023 година, като преди година този дял беше 30%.
Прогнозите на анкетираните за следващите 12 месеца показват, че според 12% от мениджърите ще има подобрение, а за 41% – няма да има промяна.
Очакванията са тази година компаниите са по-предпазливи заради свити обороти и по-малко поръчки. Фирмите ще са по-малко склонни да правят инвестиции, но засега не смятат да предприемат промени в плановете при наемането на служители. Те отчитат като добро качеството на услуги и стоки от местни доставчици (62%), оценяват като добър и достъпа до капитал (63%).
Мениджърите определят като предизвикателна бизнес средата с повече административни регулации и се надяват на повече предвидимост и дългосрочна стабилност. Според Филип Купфер на настроенията на инвеститорите вероятно са повлияли четирите парламентарни избори, политическата нестабилност през последните две години и липсата на редовно управление с ясна посока. анкета
За 92% от анкетираните компании на местно ниво за поредна година най-големите проблеми са свързани с корупцията и борбата с организираната престъпност. Негативна оценка по тази тема дават 45% от тях, а положителна имат само 8% от компаниите.
"Често се сблъскваме с внезапни регулаторни промени, които не са обсъдени или за които бизнесът не е информиран, а това затруднява прилагането им", каза управителят на "ЕВН България груп" Александър Сипек.
По думите му големите компании обикновено планират дългосрочно, затова промени в икономическата и финансовата политика на държавата затрудняват работата и потенциално правят страната по-нежелана дестинация за инвестиции.
Според Сипек България обаче има предимства като инвестиционна дестинация. Той напомни, че ниските данъци и членството на страната в ЕС дават сигурност на инвеститорите. Географското положение осигурява достъп на компаниите в страната до ключови пазари. Ниските разходи за труд също остават сред водещите предимства, въпреки че през миналата година възнагражденията растяха с двуцифрени темпове.
Въпреки недостатъците на средата, в която много от проблемите не се решават от години, има компании, които продължават да се разширяват. Такъв е случаят на "Амер спортс България" – част от групата Amer Sports, който произвежда ски в Чепеларе.
„Опитът на австрийския инвеститор поставя България на лидерско място в производството на ски“, обясни Ивайло Петров, управител на "Амер Спортс България". – Ние произвеждаме около 30% от световното потребление на ски тук, в България. На база потенциала и развитието на нашите брандове, инвестираме в още един завод, който ще открием тази година в Асеновград.“
Мениджърът засегна проблема с намирането на квалифицирани кадри и заяви, че за образованието не трябва да се водим от трендове в училища и университети. „Трябва да сме доста по-практично ориентирани в образованието и възпитанието на децата си. В противен случай на бизнеса се налага да инвестира още време и капитал, за да има наистина ценни кадри“, обясни Ивайло Петров.
За пример той даде работата на фирмата с две училища, в които вече има успех.
Александър Сипек също смята, че сред най-големите трудности пред бизнеса е намирането на квалифицирани кадри. Той се надява да има дискусия, която да определи мястото на образованието, което да отговори на търсенето.
„Възможно решение е в страната да се приложи австрийският модел на дуално обучение“, посочи мениджърът и напомни, че опити за него се правят от девет години, но държавата все още не се ангажира достатъчно активно.
Според него проблемът е, че законът не позволява учениците да работят, а това противоречи с идеята на дуалното обучение. Сипек даде пример с Австрия, където учениците в такива училища прекарват около 70-80% от времето си в производството, за да натрупат умения чрез практика. „Образованието тук до голяма степен не отговаря на нуждите на бизнеса и това води до допълнителни разходи за компаниите, които трябва да влагат в обучението на кадри“, каза мениджърът.