Училищата не могат да направят много за намаляване на неравенството

Една от многото жертви на Covid-19 беше сезонът на изпитите в Обединеното кралство, който беше отменен за две години поради въведените блокирания. Вместо това оценките за A нивото - най-високото - бяха определени от училищата, с малко външен контрол, като неизненадващо се повишиха, което означава, че много повече млади хора от обикновено се озоваха в елитните университети. Тази година правителството започна болезнената работа по преформатиране и изпускане на въздуха от системата. Неизбежно това означаваше повече пропуснати оферти за университети, причинявайки тревога у студентите и родителите, попаднали в тази бъркотия, пише за Financial Times Сам Фрийдмън, старши сътрудник в Института за управление.

Важно е да запомните, че възстановяването на нормалното след пандемията в тази годишна битка за места в най-селективните или скъпи институции засяга само малка част от обществото. Около пет пъти повече студенти от квинтила с най-високи доходи ще влязат в тези скъпи университети, с всички бъдещи ползи, които те носят, спрямо тези от квинтила с най-ниски доходи.

Изчерпателен преглед на Института за фискални изследвания (IFS) през август показа колко е вградено социалното неравенство в образователната система. На практика не е имало промяна в училищната „неравностойност“ между децата през последните 20 години. Убеждението, че образованието може по някакъв начин да „поправи“ неравенството, изглежда неоснователно.

Това не означава, че образователните власти не трябва да вземат предвид неравенството в своите решения. Със сигурност е възможно да направим обществото още по-малко справедливо, като улесним купуването на достъп до първокласни институции. Можем да видим това в останалите части на Обединеното кралство при гимназиите, които са доминирани от деца на родители, които могат да си позволят наставници, и където тези от семейства с ниски доходи се справят особено зле. И, разбира се, ние го виждаме във властта, притежавана от онези, които са получили частно образование.

Освен това, както посочва IFS, системата за финансиране на английските училища е станала значително по-малко прогресивна през последното десетилетие, a системата за придобиване на умения от възрастни е каша, което прави по-трудно смекчаването на неравенствата. Строгите икономии също взеха своето: финансовата разлика между частните и държавните училища се удвои от 2010 г. насам. Но дори и да имаше, както би трябвало, изцяло всеобхватна система, финансирана на значително по-високо ниво, тя нямаше да се доближи до поправяне на неравенството.

За старта в едно свободно, либерално общество не е възможно или желателно да се попречи на родителите да правят каквото могат, за да подкрепят децата си, и тези с повече ресурси ще намерят начини да изиграят системата и да получат предимство. Обединеното кралство няма да последва Китай в опитите си да забрани частното обучение. Също така, всяко подобрение в държавните училища ще бъде от полза за всички ученици, богати и бедни. Като цяло училищната система се е подобрила през последните няколко десетилетия, но неравностойността остава същата. Едва ли можем да очакваме училищата умишлено да отнемат подкрепата за по-заможните ученици.

Политиците от всички партии харесват идеята, че образованието е отговорът на неравенството. Това е интуитивно правдоподобно, привлича онези, които виждат личните заслуги и упорития труд като основната причина за разликите в богатството, и избягва необходимостта да се говори за истинските проблеми. Но реалността е, че държавите могат значително да намалят неравенството само чрез предоставяне на значителна финансова подкрепа на тези, които се нуждаят от нея, или чрез системата за социални грижи, или чрез интервенции на пазара на труда. Най-равните страни в света не са тези с най-добрите образователни системи, а тези с по-преразпределителни социални политики.

В момента финансовата подкрепа в Англия става все по-малко щедра. Произволните тавани на помощите, въведени от правителството през 2016 г., се комбинират с инфлационна криза, за да тласнат все повече хора към дълбока бедност и нищета. Абсурдно е да се очаква училищата да са решението на ситуация, в която децата гладуват и са на студено в пренаселени, порутени жилища. Ако, като общество, ние наистина сме загрижени за намаляване на бедността, разполагаме с някои очевидни лостове, които обаче оставяме недокоснати.

Нищо от това не означава, че образованието не е жизненоважно за обществото и икономиката. Недостатъчното инвестиране, особено в гимназиалното и висшето професионално образование, е една от причините за многостранния проблем с производителността в Обединеното кралство. По-добре образованото гражданство е благородна цел, която носи много ползи на обществото. Но след като една страна веднъж достигне пълния достъп до училища, образованието няма да направи много за намаляване на неравенството, ако всички основни двигатели на това неравенство остават работещи. Да се ​​преструваме, че не е така, ни пречи да признаем какво наистина трябва да се промени.