ЕК защитава стоманодобива и металургията с нов План за действие

Европейската комисия (ЕК) представи днес План за действие в областта на стоманата и металите, с който целе да засили конкурентоспособността на сектора и да запази бъдещето на стоманодобивната промишленост в Европейския съюз (ЕС). 

Стоманодобивната и металургичната промишленост е от значение за европейската икономика, като осигурява суровини за критични сектори като автомобилостроенето, чистите технологии и отбраната. Отрасълът допринася с около 80 млрд. евро за БВП на ЕС и осигурява над 2,6 млн. работни места в 500 производствени обекта в 22 държави членки.

В същото време този сектор е в критична повратна точка, оспорвана от високите разходи за енергия, нелоялната конкуренция в световен мащаб и необходимостта от инвестиции за намаляване на емисиите на парникови газове.

„Стоманодобивната промишленост винаги е била основен двигател за европейския просперитет. Следователно в Европа следва да продължи производството на чиста стомана от следващо поколение. Това означава, че трябва да помогнем на нашите производители на стомана, които са изправени пред силни насрещни ветрове на световния пазар“, заяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен. „За да се гарантира, че те остават конкурентоспособни, трябва да намалим разходите за енергия и да им помогнем да въведат на пазара иновативни, нисковъглеродни технологии.“

Планът за действие се фокусира върху шест основни точки.

На първо място се цели осигуряване на достъпни и сигурни енергийни доставки за сектора. Планът насърчава използването на споразумения за закупуване на електроенергия и насърчава държавите членки да използват гъвкавостта на енергийното данъчно облагане и намалените мрежови тарифи, за да се облекчи нестабилността на цените на електроенергията. Планът насърчава по-бързия достъп до мрежата за енергоемките отрасли и подкрепя увеличеното използване на водород от възобновяеми източници и нисковъглероден водород в рамките на секторите.

Второ, с плана се цели предотвратяване на изместването на въглеродни емисии, като Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) трябва да гарантира еднакви условия на конкуренция. Той трябва да гарантира също така, че отраслите извън ЕС няма само да излагат своите метали на greenwashing, за да изглеждат нисковъглеродни, като същевременно разчитат на енергийни източници с високи емисии.

С плана се планира и разширяване и защита на европейския промишлен капацитет. Глобалният свръхкапацитет е сериозна заплаха за рентабилността и конкурентоспособността на този сектор, се казва в Плана.  Преди края на годината Комисията ще предложи нова дългосрочна мярка за поддържане на високоефективна защита на стоманодобивния сектор на ЕС, след като срокът на действие на настоящата защитна мярка изтече в средата на 2026 г. За да се предотврати заобикалянето на мерките за търговска защита от износителите, Комисията ще направи оценка и на въвеждането на „разтопеното и излято правило“, за да се определи произходът на металните стоки.

Като следваща стъпка се планира насърчаване на кръговата икономика - подобряването на рециклирането е от решаващо значение за намаляване на емисиите и потреблението на енергия в металургията. Комисията планира да определи цели за рециклираната стомана и алуминий в ключови сектори и да прецени дали повече продукти, като строителни материали и електроника, следва да имат изисквания за рециклиране или рециклирано съдържание. Освен това Комисията ще разгледа търговските мерки по отношение на металния скрап, който е жизненоважен ресурс за декарбонизираната стомана, за да се гарантира достатъчна наличност на скрап.

Цели се и намаляване на риска от декарбонизация. С бъдещия Акт за ускоряване на декарбонизацията в промишлеността ще бъдат въведени критерии за устойчивост на европейските продукти в обществените поръчки, за да се увеличи търсенето на нисковъглеродни метали, произведени в ЕС, като се създадат водещи пазари. Комисията ще отпусне 150 млн. евро чрез Изследователския фонд за въглища и стомана през 2026-27 г., а допълнителни 600 млн. евро чрез „Хоризонт Европа“ са предназначени за чистия промишлен пакт. На етапа разрастване Комисията цели 100 млрд. евро чрез Банката за промишлена декарбонизация, като използва Фонда за иновации и други източници, с пилотен търг в размер на 1 млрд. евро през 2025 г., насочен към декарбонизация и електрифициране на ключови промишлени процеси.

И накрая, Комисията цели да защити качествените работни места в промишлеността. Активните политики в областта на труда ще подкрепят развитието на умения и справедливия преход от работа. Европейската обсерватория за справедлив преход и пътната карта за качествени работни места, част от чистия промишлен пакт, ще наблюдават въздействието върху заетостта, като гарантират защитата на правата на работниците.