Промишлеността води битка за задържане на металния скрап в Европа

Неимоверно високите енергийни разходи след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г. обаче повишиха цената на европейските продукти, което ги направи по-малко желани от по-евтините алтернативи от Китай и САЩ или от нововъзникващи играчи като Индия, Турция и Виетнам.

Разходите за производство на 1 тон стомана в Европа са с 11% по-високи, отколкото в САЩ, а разходите за производство на 1 тон алуминий са с 18% по-високи, отколкото в Китай, според European Roundtable for Industry.

Слабият икономически растеж в Европа също е намалил търсенето на продукти, произведени от стомана.

Това доведе до спад на производството на стомана в Европа с близо 20% между 2014 г. и 2023 г.

Миналия месец Европейската комисия (ЕК) представи стратегия, чиято цел е да съживи тежката промишленост и да я накара да се декарбонизира през следващите години. Известна като „Чиста индустриална сделка“, стратегията поставя силен акцент върху рециклирането и повторната употреба. Брюксел също така е в процес на преговори със стоманодобивната промишленост и рециклиращите предприятия за изготвяне на план за действие, който може да спаси сектора.

Комисията обмисля и възможността ЕС да ограничи износа на някои отпадъчни метали – като мед, литий и никел – които са от съществено значение за прехода към чиста енергия.

Индустриалните играчи обаче твърдят, че износът на скрап от други материали като стомана и алуминий също трябва да бъде ограничен, като се има предвид как други региони подхождат към търговията със суровини. Китай силно ограничава износа на критични материали – от ключови минерали, използвани в чистите технологии, до метален скрап. Същото важи и за Индия и Виетнам.

В Европа вече има някои допълнителни административни изисквания за износа на неопасни отпадъци, включително метали, за определени държави, за да се затрудни износът, без да се ограничава. Тежката индустрия твърди, че това не е достатъчно.

Преувеличени страхове

Джордж Каркампасис, мениджър на отдела за кръгова икономика и рециклиране в European Aluminium твърди, че износът на метален скрап е „двойно пропусната възможност“ за Европа, която според него е „континент, изпитващ глад както за материали, така и за енергия“.

Рециклиращите организации твърдят, че това е преувеличено. През 2023 г. ЕС е изнесъл около 21 млн. метрични тона метален скрап за други държави (предимно Турция), което е само около 20% от общото количество метален скрап, което блокът генерира за една година. По-голямата част от тях вече се използват в Европа.

Истинските виновници за спада в сектора са намаленото производство на автомобили в Европа и фактът, че все по-малко инфраструктурни продукти на континента се нуждаят от метал, смята обаче индустриалната група за рециклиране в ЕС EuRIC. Забраната на износа няма да обърне този индустриален упадък, а на практика ще гарантира, че рециклиращите предприятия ще бъдат в по-лошо положение.

За да осигурят висококачествен продукт, рециклиращите предприятия трябва да инвестират и да актуализират технологиите, които използват за обработка на металните отпадъци. А това означава да продават продукта си на прилична цена.

„Това, което не сме видели, е желание от страна на купувачите да достигнат [цените, плащани в чужбина]“, казва техническият консултант по металите в EuRIC Вероника Плазиник, отбелязвайки, че европейските рециклиращи предприятия също са засегнати от високите цени на енергията.

По-голямата картина

Икономическите експерти също са скептични по отношение на ограничаването на износа на метални отпадъци.

Хедър Грабе, старши сътрудник в мозъчния тръст Bruegel, твърди, че „забраната на износа на скрап не е начинът да се увеличи търсенето на стоманени продукти“. Тя добавя, че това няма да реши и основния проблем, пред който е изправен секторът, а именно високите цени на енергията.

Тъй като всички сектори са изправени пред трудния път на декарбонизация и запазване на конкурентоспособността, Брюксел трябва да направи труден избор къде да се намеси.

Грабе твърди, че Европа трябва да се запита „дали има смисъл да продължава да произвежда стомана в Европа и дали това наистина ще бъде конкурентна индустрия [в] дългосрочен план“.

Това обаче няма да е лесно за Брюксел, където защитата на историческата индустрия, създаваща работни места и растеж в региона, е силно политизирана.

Досега Брюксел е бил отзивчив към предложенията на стоманодобивния сектор. Изпълнителният заместник-председател на ЕК по въпросите на промишлеността Стефан Сежурне смята, че Брюксел трябва да създаде стимули за задържане на металния скрап в границите на ЕС и да „ограничи износа на суровини, особено защото те се преработват в чужбина и се връщат обратно в ЕС – което от гледна точка на въглеродния отпечатък не е много разумно“, казва той пред POLITICO.

Други обаче твърдят, че от гледна точка на климата ЕС трябва да види ползите от това да допринесе за декарбонизацията на производството в световен мащаб – не само на своето.

Достъпът до скрап за производство на рециклирани метали е от съществено значение за развиващите се пазари, защото това е единственият достъпен начин за тях да станат екологични, казва Сангет Раджа Селвараджу, научен сътрудник по устойчиви финанси за развиващите се пазари в Изследователския институт по изменение на климата и околна среда „Грантъм“ към London School of Economics.

„Забраната за износ на скрап [означава], че сте избрали евтиния път за декарбонизация“ и сте оставили скъпите алтернативи „на страните, които са най-малко способни [на това]“, казва той.

Не е сигурно дали това благотворително глобалистко послание ще се хареса на ориентираните навътре лидери на ЕС, загрижени за конкурентоспособността и сигурността в един все по-враждебен свят.