Бизнесът срещу работниците: Германия е изправена пред година на конфликти в индустрията

Германия е изправена пред сериозни трудови спорове през 2025 г., тъй като установената връзка между компаниите и работниците, която дълго време се смяташе за стълб на икономическия успех на страната, започва да се разпада в резултат на жестоката конкуренция, икономическата слабост и нарастващите разходи, пише Ройтерс.

Ръководителите на профсъюзите в индустриалните гиганти Bosch, Thyssenkrupp, ZF Friedrichshafen и Volkswagen, които заедно представляват над половин милион германски работници, твърдят, че компаниите проявяват ново ниво на решимост да съкращават работни места, да затварят заводи и да преместват служители в чужбина.

За разлика от предишни кризи, управителните съвети не са толкова склонни на компромиси, а в някои случаи едностранно прекратяват споразуменията за заплатите или прекъсват преговорите с работниците, показват над десет интервюта с представители на работниците, политици, ръководители и икономисти в Германия.

Това се дължи на лошото състояние на водещата европейска икономика, която се свива за втора поредна година и залага голяма част от репутацията си на трудоемки и енергоемки сектори като автомобилостроенето и химическата промишленост. Сега Германия е една от страните с най-високи разходи в света.

Това повдигна въпроса дали германският правно заложен принцип на „съвместно вземане на решения“, който гарантира на работниците значително влияние в надзорните съвети на предприятията, не се превръща в пасив, забавяйки преструктурирането на предприятията.

Отговорът на този въпрос ще бъде на първо място в дневния ред на следващото германско правителство, което ще бъде определено на предсрочните избори на 23 февруари.

„Трябва да се подготвим за година на спорове“, казва Кнут Гизлер, заместник-председател на стоманодобивното подразделение на Thyssenkrupp и ръководител на влиятелния профсъюз IG Metall в Северен Рейн-Вестфалия, където е базирана групата.

Според него в момента в Германия се води битка за съвместно вземане на решения, включително и в Thyssenkrupp, където ръководството и работниците са в противоречие заради плановете за съкращаване или прехвърляне на 11 хил. работни места – около 11% от работната сила.

Гизлер смята, че работниците от стоманодобивния сектор могат бързо да преминат в режим на спорове, освобождавайки се от споразуменията за забрана на стачките, сключени по силата на настоящите трудови сделки.

„Търсенето на зони, свободни от съвместно вземане на решения и най-ниски разходи за труд, е в разцвет“, казва Ахим Дитрих, ръководител на работническия съвет в автомобилния доставчик ZF Friedrichshafen, който може да закрие около една трета от германските си заводи и да съкрати повече от една четвърт от работните си места в Германия.

„Някои (ръководители) смятат, че е необходимо да се отреже едната ръка, за да се спаси останалата част от тялото“, казва той и добавя, че настоящата ситуация е много по-лоша от финансовата криза през 2008 г., когато ръководителите на компаниите са били по-отворени за компромиси.

Пълен провал

Икономическите промени вече се отразяват на германските профсъюзи, като данни на Фондация Hans-Boeckler показват, че броят на непредставените работници в най-големите германски компании се е увеличил с около 14% от 2019 г. насам.

Най-големите германски профсъюзи IG Metall и Verdi са отбелязали спад на членството си съответно с 8% и 6% от 2016 г. насам.

Макар че профсъюзите твърдят, че не отричат състоянието на икономиката, където броят на несъстоятелността е достигнал най-високото си ниво от близо десетилетие, те обвиняват управителните съвети, че използват настоящата ситуация, за да прокарат радикални промени.

Това включва и Bosch – най-големият доставчик на компоненти за автомобили в света, който планира да съкрати около 3800 работни места в Германия.

„Преговорите напълно се провалиха от лятото насам“, казва Аксел Петруцели, който ръководи работническия съвет в завода на Bosch в Щутгарт, най-големия в света, и добавя, че профсъюзите са представили предложения, за да се избегне съкращаването на работни места.

„Няма обратна връзка, няма разговори. (Ръководството) не иска да разговаря“, добавя той, заявявайки, че работниците ще организират още акции в близко бъдеще.

Bosch твърди, че ще спазва съществуващите споразумения с представителите на работниците, включително да избягва принудителни съкращения.

ZF Friedrichshafen заяви, че продължава да се ангажира със съвместното решаване на проблемите, а Thyssenkrupp се позова на коментарите на главния изпълнителен директор Мигел Лопес от миналия месец, че честното сътрудничество с работниците остава от решаващо значение.

Volkswagen не е направил незабавен коментар относно подхода си към отношенията с работниците.

Всички дружества отбелязаха нарасналата необходимост от по-задълбочени структурни реформи с оглед на свръхкапацитета и засилващата се конкуренция от чужбина.

Производството на автомобили в Германия е спаднало с 28% от 2016 г. насам до 4,1 млн. през миналата година, докато работните места в автомобилния сектор са намалели само с 4%, според данни на браншовата асоциация VDA и статистическата служба на страната.

Мона Нойбаур, министър на икономиката на най-многолюдната германска провинция Северен Рейн-Вестфалия, нарече задълбочаващия се конфликт между работниците и компаниите „изключително бреме“, призовавайки компаниите да приемат сътрудничеството със своите служители.

Двама високопоставени мениджъри, отказали да бъдат назовани, заявяват, че силните профсъюзи затрудняват компаниите при извършването на по-дълбоки структурни промени и че продължителните протести са ефективен начин да се принуди ръководството да отстъпи.

Статистиката на германската Агенция по труда показва, че през 2023 г. германските компании са били засегнати от стачки за близо 600 хил. дни, което е повече от два пъти повече от предходната година и най-високото ниво от 2015 г. насам.

И макар че данните за 2024 г. все още не са готови, само мащабните стачки в Lufthansa, Deutsche Bahn и Volkswagen са стрували на компаниите близо 800 млн. евро през миналата година.

Като се има предвид, че се очаква икономиката на Германия да остане слаба – икономистите прогнозират ръст на БВП от 0,2% в най-добрия случай през 2025 г. – бизнесът и профсъюзите са принудени да се научат отново как да правят преструктурирания, използвайки съкращения на работни места, казва Хаген Леш от икономическия институт IW в Кьолн.

„Запазването на работни места, които вече не са необходими, става все по-скъпо.“