Годината, в която Великобритания успя да погребе приватизационното наследство на Тачър

Разходката от метростанция „Аби Ууд“ до втората по големина пречиствателна станция във Великобритания минава покрай изкуственото езеро Саутмиър, оградено от високи жилищни сгради, станали популярни чрез антиутопичния филм на Стенли Кубрик „Портокал с часовников механизъм“. Тази местност край река Темза, Югоизточен Лондон, е подходящо място за обмисляне на промяна в приватизационния път на Великобритания: това е пейзаж, който напомня за объркано бъдеще, пише  в коментар за Bloomberg Матю Брукър.

2024-а може да се окаже годината, в която Обединеното кралство най-накрая ще прекъсне връзката си с Маргарет Тачър, бившият британски премиер, която промени страната и осигури икономически модел за голяма част от света чрез програма, която набляга на върховенството на свободните пазари и частния капитал

11-годишното управление на Тачър приключва през 1990 г., като всички следващи правителства на Обединеното кралство са оформени и ограничени от нейната епохална разпродажба на държавна собственост - досега.

Победата на Лейбъристката партия на Киър Стармър през юли може да осигури скъсването с това наследство.

През ноември парламентът прие законодателство за връщане на обществените железопътни услуги под държавен контрол. Това е символичен момент. Няколко компании биват национализирани, откакто Тачър напуска премиерския пост, но обикновено поради силата на обстоятелствата (като държавното придобиване на Royal Bank of Scotland и Northern Rock по време на финансовата криза), а не като умишлена политика.

Този път обаче нещата са различни.

Подкрепата на идеята да се позволи на частни компании да управляват основни обществени услуги е почти толкова солидна в наши дни, колкото мътното устие на Темза. Проучване на YouGov през юли показа, че 76% от хората подкрепят връщането на железопътните оператори в държавни ръце; 71% от респондентите предпочитат същото третиране за енергийните компании, а 66% искат обществени автобусни услуги. Мнозинството подкрепя и  национализацията на ВиК услугите.

Компаниите за водоснабдяване, натрупали дългове по време на ерата на ултраниските лихвени проценти, осигуряват щедри възнаграждение на своите инвеститори и висши ръководители, докато изливат непречистени отпадни води в реки, езера и морета. Най-големият и най-задлъжнял представител на този сектор, собственикът на Crossness Thames Water Utilities Ltd., сега е на ръба на финансов колапс. Бъдещето му остава под въпрос с наближаването на края на годината, като някои по-малки кредитори оспорват спасителен заем от 3 млрд. паунда в съдилищата. Междувременно регулаторът  постанови, че ще позволи на Thames да повиши клиентските сметки с 35% през следващите пет години - много по-малко от 53-те процента, които компанията искаше.

***

Обосновката за продажбата на държавни предприятия на инвеститори е, че конкуренцията ще насърчи ефективността и иновациите, което ще доведе до по-добро обслужване и по-широк избор. В известната формулировка на Адам Смит, „ние не разчитаме за нашата вечеря на благосклонността на месаря, пивовара или пекаря, а от тяхното отношение към собствения им интерес“. Там, където конкуренцията не е възможна, регулирането ще попречи на собствениците да злоупотребят с потребителите, докато стимулите за печалба и дисциплината при разходите в частния сектор могат да осигурят подобрена производителност.

Растящият списък с провали обаче предизвика тези оптимистични представи. Железопътният транспорт е един от най-ярките примери: Предишното консервативно правителство на практика призна, че моделът на частна собственост е нарушен, описвайки системата в доклад от 2021 г.  като твърде фрагментирана, сложна и скъпа за управление. В енергетиката 28 доставчика се сринаха между юли 2021 г. и май 2022 г. на фона на скока в цените на едро на природния газ; само един, Bulb Energy Ltd., призова за 3 млрд. паунда подкрепа от данъкоплатците, които по-късно възстанови. Фалитът на Carillion Plc през 2018 г. разклати доверието в аутсорсинга на обществени услуги към частни компании.

Списъкът продължава. Частичната приватизация на пробационната служба през 2014 г. се оказа толкова катастрофална, че беше напълно отменена през 2020 г. Повтарящите се опити за въвеждане на пазарни механизми във финансираната от данъкоплатците Национална здравна служба показаха в най-добрия случай смесени резултати. Покровителството над автобусните линии залезе след дерегулацията - с изключение на Лондон, където услугите остават контролирани от правителството. Фирмите за частни капиталови инвестиции и други инвеститори привлякоха внимание заради това, че генерират  огромни  маржове от 20% или повече,  управлявайки домове за социални грижи, където липсва достатъчно финансиране.

Междувременно жилищната криза във Великобритания може отчасти да се отдаде на масовата продажба на жилища под наем от местните власти на наематели, чието начало може да се проследи през 1980 г. – знакова (и изключително популярна) политика от ерата „Тачър“.

Декември донесе още напомняния за това как е поставена на изпитание вярата в частната собственост върху бивши държавни активи. Чешкият милиардер Даниел Кретински получи одобрение да купи Royal Mail, която отбеляза скок в оплакванията на клиенти след приватизацията си през 2013 г. и беше глобена от регулатора по-рано този месец за неизпълнение на целите за доставка (75% от хората в проучването на YouGov призоваха за държавен контрол на компанията). А Министерството на отбраната се споразумя да плати 6 млрд. паунда на Annington Property Ltd. на Guy Hands, за да изкупи обратно  36 000 военни имота, които продаде за 1,7 млрд. паунда през 1996 г.