Разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в България през 2023 г. надхвърлят 1,46 млн. лв., което е със 15,9% повече в сравнение с предходната година, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ).
Националната статистика отчита, че се запазва тенденцията на ежегодното им нарастване през периода 2019-2023 година, но през миналата година намалява персоналът, ангажиран в тази област.
Интензивността на НИРД (измерена като процент на разходите за НИРД от брутния вътрешен продукт) възлиза на 0,79% и е с 0,04 пункта по-висока в сравнение с 2022 година.
По области на науката през 2023 г., както и през предходната година, най-голям относителен дял имат разходите за за научноизследователска и развойна дейност в областта на техническите науки – 47,2%, или 693,5 млн. лв., следвани от медицинските и здравни науки - с дял от 22,3%, или 326,9 млн. лв., и естествените науки – 18,7%, или 273,9 млн. лева.
Разходи за научноизследователска и развойна дейност
Източник: НСИ
Сектор „Предприятия“ е най-големият от четирите институционални сектора, в които се осъществява научноизследователска и развойна дейност, с дял от 64,3% от общите разходи за НИРД през 2023 година. Следва сектор „Държавно управление“, научните институти и организации от който формират 28,7%. Направените разходи за наука от висшите училища и университетските болници възлизат на 6,5%, а от нетърговските организации - на 0,5%.
Научноизследователската и развойна дейност се финансира от държавния бюджет, бизнеса, други национални източници и от чужбина. През 2023 г. най-голям е делът на чуждестранните източници на средства за осъществяване на научноизследователска и развойна дейност – 41,9%. Сектор „Предприятия“ финансира 31,1%, а държавният бюджет – 26,4%.
Структура на разходите за НИРД по области на науката
Източник: НСИ
През 2023 г. персоналът, зает с научноизследователска и развойна дейност, е 25 411 души (в еквивалент на пълна заетост), което е с 6,2% по-малко в сравнение с предходната година. Делът на жените от общия персонал, зает с научноизследователска и развойна дейност, е 48,6%. Броят на изследователите в еквивалент на пълна заетост е 16 357 души, което е с 6,5% по-малко спрямо 2022 година.
Основната част от заетите с научноизследователска и развойна дейност през 2023 г. е съсредоточена във фирмите и научните институти от сектор „Предприятия“ – 52,1% от общия персонал, зает с НИРД (в еквивалент на пълна заетост), или 13 228 души. В организациите и институциите от сектор „Държавно управление“ научна дейност осъществяват 8122 души, което съставлява 32%. В сектор „Висше образование“ 3923 души са ангажирани с провеждането на научни изследвания и разработки, като относителният им дял е 15,4%.
преди 1 месец Подарете на зъбите си красота и здраве! Избелва и укрепва емайла, намалява чувствителността, предотвратява кариеса, премахва зъбния камък, 100% естествен състав----- https://shout.to/sadoer отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 месец Ами добре се движим, малко над средно европейското ниво, което означава, че зад нас по този показател има държави. Но това е като %, в предвид малкият ни БВП спрямо другите икономики, като сума сме в дъното. Поизоставаме, но с Феноменът ще наваксаме. Държавните инвестиции в приоритетни научни направления са политика на ЕС от може би едно десетина години. Само да припомня на дежурните антиесчета, поради тази причина четете периодично такива статистики! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 месец Когато тия 700 млн. станат 700 милиарда, България ще тръгне мощно напред и никой вече няма да се интересува нито от избори, нито от политици и други твари. отговор Сигнализирай за неуместен коментар