Колко е важна марката и защо не можем да имаме кисело мляко „Кисело мляко“?

Кой притежава правото да регистрира изображенията от сериала „Игра на тронове“, включително специфичния шрифт и гербовете на големите фамилии? Можете ли да си регистрирате марка Game of Döner? А възможно ли е да си присвоите марка на Coca-Cola?

Ако знаете отговорите на тези въпроси, то ви е попадала страницата на адвокат Диана Попова във Facebook. Пред Investor.bg тя разказва за значението на търговската марка за бизнеса и доколко българските предприемачи са подготвени за правната страна на въпроса.

- Кога един предприемач трябва да се замисли за това дали да си регистрира марката?

- Хубаво е марката да се регистрира веднага щом имаме концепция за това какъв бизнес ще развиваме и сме измислили името, под което ще развиваме тази дейност. Марката всъщност е това, което ни отличава. Функцията на марката според закона е да отличи стоките и услугите на един търговец от тези на другите търговци.

- Имам си идея, концепция, продукт, име. Какви стъпки трябва да се предприемат оттук нататък? Първо започвам да си разработвам продукта, или първо е добре да регистрирам марката?

Винаги е добре първо да се премине към регистрация на марката, защото самата процедура отнема около 5 месеца. Дали ще говорим за национална марка или за европейска – процедурите са абсолютно еднакви и сроковете, които имат и двете ведомства по регистрация, са дълги. Добре е да се започне с регистрацията на марката, за да може процедурата по регистрация да тече, докато се уточняват детайлите и се пуска продуктът на пазара, или се разработва сайтът и се доизпипва концепцията. 

Диана Попова

Снимка: Диана Попова/ecomsolutions.eu

Адв. Диана Попова има дългогодишен опит в сферата на защитата на интелектуална собственост, търговски марки и промишлен дизайн и често споделя с аудиторията си някои любопитни казуси, като така успява да обясни по-добре защо е важно да защитим търговската си марка.

Адв. Диана Попова е член на Софийската адвокатска колегия, като от 2020 г. развива самостоятелна адвокатска практика.

- Какви са необходимите характеристики, за да бъде одобрена търговска марка?

- Има законови изисквания, които се наричат абсолютни основания за отказ. Ако някое от тези основания е налице, тогава Патентното ведомство оказва регистрацията. Това са хипотези, които законодателят е въвел с оглед на това да не се монополизират конкретни думи от езика, които да описват стоката. Най-често срещаните такива хипотези за отказ са описателните марки. Когато заявяваме марката, ние уточняваме за какви стоки и услуги ще я използваме и винаги тези абсолютни основания се преценяват съобразно стоките и услугите, които сме заявили. Законът ни казва, че марката не може да описва вид, количество, качество или друга съществена характеристика на стоката или на услугата. Не може да регистрираме марка „Кисело мляко“ и под нея да продаваме кисело мляко. Няма проблем да регистрираме марка „Кисело мляко“ за услуги в сферата на образованието например – за образователна школа „Кисело мляко“ не бихме имали проблем.

- До каква степен бизнесът в България е подготвен за правната страна на нещата при регистрирането на търговска марка?

- По мои наблюдения – до никаква. За жалост, бизнесът в България е много ориентиран към това директно да атакува потребителя. Българските търговци много искат техните марки да им описват директно стоката. Те не търсят креативност при регистрирането на марката. Огромна част от бизнеса се стреми неговото лого, неговото име да бъде нещо, което директно да те плесне в лицето и да каже: „Ето, това е стоката, която предлагам“. Например, наскоро имаше марка в Патентно ведомство „Биричка“ за бири. Не коментирам изобщо експертизата как е допуснала такава марка.

- Случва ли се често закъснялата реакция на даден предприемач по отношение на регистрирането на търговска марка да му създаде проблем пред бизнеса?

- Да, има много такива случаи, отново поради бизнес средата в България, която много обича да копира успешния. Когато един продукт стане известен и разпознаваем, хората започнат да го търсят, тогава, ако не сме регистрирали марката, много често се намира друг, който да я регистрира вместо нас и обикновено се започват заплашителни писма в стил: „Тази марка е моя собственост, продай ми я срещу Х лв.“ Такъв случай имаше, доколкото знам, със сайта за колективно пазаруване grabo.bg. Случайни хора регистрират марката и казват: „Тя е наша собственост, не можете да я ползвате“. Искали са сваляне на сайта. Аз не съм била представител по това дело, но ми попадна като интересен казус.

Когато имаме регистрирана марка, можем да се противопоставим на всяко лице, което се опита да регистрира същата или сходна марка – такава, която би могла да обърка потребителя. В същото време тя ни пази от това някой да използва марката ни и директно да започне да предлага стоки и услуги под нашата марка. Ако не сме я регистрирали, нямаме почти никаква закрила и почти по никакъв начин не можем да се противопоставим на такова използване.

- Използва ли се вече изкуствен интелект при създаването на лога и какви проблеми може да предизвика това по отношение на търговската марка?

Да, използва се. Наскоро имах такъв случай – в рамките на около месец и половина получих две абсолютно еднакви лога за регистрация от двама клиенти с бизнес в напълно различни сфери, но просто визуалното оформление беше едно към едно. Шрифтът беше еднакъв, концепцията беше еднаква. Името, което фигурира в логото, беше различно. За мен беше ясно, че е правено с изкуствен интелект и то от някой, който не знае как да зададе правилно критерии за направа на лого с изкуствен интелект. В крайна сметка, когато му зададем подходящите критерии, може да бъде безкрайно креативен. В случая не беше така.

Това може да се окаже пречка пред регистрацията, доколкото този, който е регистрирал първото лого, винаги има предимство и може да подаде опозиция срещу регистрацията на по-късната марка. Когато имаме такива много на брой еднакви лога, които се заявят за регистрация, Патентното ведомство няма задължение да провери дали има такива по-ранни марки, но притежателят на по-ранната може да възрази. В един момент може да се окаже, че има много на брой еднакви лога и въпреки че в тях няма нищо креативно, този, който първи е регистрирал своето, ще може да спира последващите регистрации.

- А как може да се провери дали вече има регистрирана марка с такава визия?

Това всъщност е моята работа във връзка с регистрацията. Подаването на самото заявление не е чак толкова сложна работа. По-основната работа при регистриране на марката е предварителното проучване за нея. С него се дава становище дали марката отговаря на изискванията на закона. Понякога малки корекции на самата марка могат да доведат до това да се преодолее абсолютното основание за отказ.

Втората стъпка касае проверка на по-ранни сходни марки, които са регистрирани по отношение на сходни стоки и релевантната територия. Ако има идентична с моята марка, регистрирана в Мексико, това не е проблем, ако ще регистрирам марката си в България или в ЕС.

Важно е тази проверка да се направи от адвокат, защото при мен много често идват клиенти и казват: „Аз проверих, такава марка няма“. Аз им отговарям, че все пак ще проуча. В такива моменти почти винаги излизат по-ранни сходни марки. Бях си водила статистика – за последните две години имам 4 проучвания, в които няма нито една ранна сходна или идентична марка. Това, което повечето клиенти не знаят, е, че не само идентичната марка е основание за подаване на опозиция, но и сходната такава. Може да има разлика в марките, но когато цялостното общо впечатление, което оставят у потребителя е еднакво, тогава марките се третират като сходни и отново имаме опасност от подаване на опозиция.

- Случва ли се марки, които не отговарят на необходимите критерии, все пак да бъдат одобрени от Патентното ведомство?

- Много често. Най-честите хипотези, в които трябва да се постанови отказ, са описателни марки. Интересното е, че напоследък го наблюдавам и в Европейската служба по интелектуална собственост – дори там на моменти се неглижират тези абсолютни основания и марки, които не би трябвало да стигнат до регистрация, стигат до такава. Както марката „Биричка“ за стоката бира. Наскоро бях писала за друга марка, която се казваше „Вкусна салата“ за плодове и зеленчуци. Това са марки, които не би трябвало по никакъв начин да стигнат до регистрация, но бюлетинът на Патентното ведомство изобилства от такива случаи.

- Ако се регистрира марка в България, трябва ли да има регистрация и в ЕС?

- И да, и не. Ако имаме марка на територията на България, тя действа само на територията на България. Затова ако идеята ни е бизнесът ни да се развива на европейския пазар, хубаво е да регистрираме марката ни като европейска такава. Европейската марка има действие по отношение на целия Европейски съюз, включително на територията на България. Ако направим европейска марка, нямаме нужда от българска марка. Ако имаме българска марка и искаме да разширим бизнеса, е добре да преминем към европейска.

- Коя част от защитата на бранда си пропускат най-често предприемачите?

- Най-често пропускат изобщо да регистрират марката. В по-голямата част от казусите, които имаме в последно време, се сблъсквам именно с търговци, които не са си регистрирали марката. Някой регистрира сходна на тяхната и тогава възниква конфликт. Когато лицето, което не е регистрирало марката, е започнало да развива дейността си и има реклама, има клиенти и в един момент се окаже, че марката му е регистрирана от конкурент, тогава това лице няма никаква защита. Трябва или изцяло да се ребрандира, или да се мисли за форми на съдебна защита, да се търси отговорност за недобросъвестно заявяване на чужда марка.

- С какви казуси се сблъсквате най-често в практиката си?

- Най-често случаите, с които се занимавам, са следните: когато подам заявка за регистрация на марка, някой притежател на по-ранна марка с по-ранни права обикновено ми изпраща писмо и казва: „Нашата марка е сходна на вашата, в сходни класове, дайте да се споразумеем“. Това е начинът, по който най-често се работи в Европа – търси се как и двете марки да съществуват паралелно.

В 99% от случаите така се решават споровете – с такива споразумение. Част от спорните стоки се оттеглят от новата заявка или се подписва споразумение, че по-късно подадената заявка няма да се ползва за конкретни територии, така че да не влиза в конфликт с по-ранната марка. В много голяма част от случаите споровете се решават по този начин.

В България нещата не са точно така. В голяма част от случаите българските адвокати директно подават опозиция и съдебни искове, въпреки че голяма част от споровете могат да се решат извънсъдебно. Аз не държа да водя такива безсмислени производства, когато може нещата да се решат със споразумение. Винаги съм щастлива, когато успеем да постигнем споразумение, без да се стига до съда, защото целта е да се защити интересът на клиента.