След продължила четири десетилетия кариера, обучавайки войниците да използват гранати, картечници и гаубици, Ларс Йерпе с нетърпение очаква един спокоен живот на пенсионер в девствените гори на далечния север на Швеция. Вместо това той получава място на първия ред в един от най-големите експерименти в света за екологична индустриализация, пише Bloomberg.
Нещата стават шумни. Камионите редовно вдигат облаци от прах пред идиличната вила на Херпе, където той мечтае спокойно да се грижи за земята и да храни кокошките си, докато работници издигат първия в света голям завод за зелена стомана срещу него. Мегафабриката е част от ангажимента на стойност 100 милиарда долара за премахване на замърсяването от редица индустрии. Ако проработи, район, по-голям от Англия, намиращ се близо до Арктическия пояс, може да се превърне в ключов европейски доставчик на редица продукти - от екологична стомана до щадящи климата батерии, горива и торове.
Проектът предизвика тревога в малкия град Боден, до който живее Йерпе, въпреки че много от неговите колеги местни жители също признават потенциала му да съживи района. „Има много разногласия относно проекта“, признава той на кафе и домашно приготвени сладкиши в кухнята си. „Може да е много лошо за мен, но като цяло е добро нещо, което ще създаде работни места за младите“, добавя Йерпе.
Успехът далеч не е гарантиран. Стоманодобивната фабрика, построена от Stegra AB, е част от клъстер от проекти, подкрепяни от Vargas Holding AB, шведски инвеститор, чиято мисия е да намали глобалните емисии с 1% — еквивалентът на годишното въглеродно замърсяване на Австралия. Но другият голям промишлен залог, издигането на производителя на електромобилни батерии Northvolt AB до европейски индустриален лидер, се сблъсква с финансов колапс и несигурно бъдеще.
И двете компании разчитат на договори от бъдещи клиенти, за да заемат милиарди долари и да изграждат капацитет от нулата. Всъщност идеята за фокусиране върху зелената стомана идва от среща на борда на Northvolt. Но Northvolt сега е изправена пред криза с ликвидността, тъй като бързото ѝ разрастване - включително изграждането на голяма фабрика в град южно от Боден и планове за допълнителни съоръжения в Германия и Канада - се проваля на фона на забавящото се търсене на електромобили и предизвикателствата пред производството.
Харалд Микс, милиардерът, основател на Vargas, защити подобния модел на финансиране на компаниите и вместо това проследи проблемите на Northvolt до оперативни и пазарни фактори. „Когато индустриите трябва да се трансформират фундаментално, за да водят или да се адаптират към зеления преход, са необходими значителни инвестиции“, изтъква той. Парите, набрани от Stegra и Northvolt, се основават на „строг анализ“, който включва и последствията от неинвестирането в чисти технологии.
Двата бизнеса „бързо се превърнаха в уникални“, изтъква главният изпълнителен директор на Stegra Хенрик Хенриксон. Stegra е силно фокусирана върху това да направи завода в Боден успешен, преди да инвестира в други фабрики, добавя той. „Ние живеем и умираме с Боден“.
Но залозите са високи и за правителството в Стокхолм, както и за финансовите компании.
Северна Швеция може да послужи като пример за други страни как да постигнат въглеродна неутралност и да съживят пренебрегвани региони. Но проектите, включително стоманодобивният завод на Stegra, ще погълнат толкова много електроенергия, че рискуват да превърнат излишъка от чиста енергия в дефицит. Това е класическа климатична уловка тип „Параграф 22“: По-добре ли е да се изградят фабриките на бъдещето точно сега, с надеждата, че енергийните ресурси и търсенето сред клиентите ще наваксат, или е по-разумно да се забави строежът и да се поеме риска да пропуснем шанса да спрем глобалното затопляне?
За кмета на Боден Клаес Нордмарк заводът на Stegra е възможност, която се предоставя веднъж в живота. Градът има дълбока военна история и съдбата му е свързана с решителността на Швеция да отблъсне заплахите от изток.
На северозапад от Боден Svenska Kraftnat AB, оператор на електроснабдителната национална мрежа на Швеция, работи съсредоточено върху разширяването на електрическата система на региона.
В ново сечище, простиращо се на 380 километра в Швеция и Финландия, нейните работници сглобяват ново далекопроводно трасе на стойност 4 млрд. крони (390 млн. долара), наречено Aurora Line.
Специализираният екип от албански работници, ръководен от канадски майстор, трябва да издигне друга кула преди края на деня. Около 250 метра по-нататък следващата структура вече се подготвя. В крайна сметка само от шведска страна ще бъдат разполоени повече от 650 от далекопровода. Първоначалният план е страната основно да изнася електроенергия за Финландия, но сега мрежата стана жизненоважна за зеления преход на Швеция.
Електроразпределителните мрежи също ще трябва да станат по-стабилни. Vattenfall AB, най-голямата компания за комунални услуги в страната, казва, че през следващите пет години ще разшири своята мрежа, колкото през последните пет десетилетия. Фирмата се надява да предложи повече капацитет в бъдеще, особено за потребители, които могат да бъдат гъвкави.
„Днес търсенето на капацитет за мрежата е няколко пъти по-голямо от наличния“, казва Сесилия Зетерстрьом, директор „Клиенти и пазари“ във Vattenfall Eldistribution. „Много от нашите клиенти искат връзка през следващите няколко години и почти всички преди 2030 г.“.
преди 1 ден До: evlogi Пишеш малко едно към гьотуре. Въобще не е такава разликата. Дори и в момента. И второ цените много зависят от бъдещата цена на енергията - електрическа , природен газ , цените на въглеродните квоти - щото те ще са включени в цената на стоманата. И трето в Поднебесната имат проекти за зелена стомана! Те също ще произвеждат, и там имат пазар на въглеродни емисии! Цената на зеленият водород също е от значение! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 ден Ще произвеждат зелена стомана с двойна спрямо китайската себестойност и ще разчитат на парите на държавата, демек на данъкоплатците, да им осигури пазар..Дето се вика, кво ли би могло да се обърка... отговор Сигнализирай за неуместен коментар