Стремежът на Европа към „индустриален суверенитет“ дерайлира

Големият план на Европа за нов индустриален възход и технологичен суверенитет е изложен на риск от разпадане на много фронтове. Стратегически значимите компоненти се оказват невъзможни за доставка.

Ренесансът на полупроводниците не се движи в правилната посока, ако изобщо се движи. Основата тук трябваше да бъде проект на стойност 30 млрд. евро от американския производител на чипове Intel за изграждане на две „фабрики“ от световна класа близо до Магдебург, Източна Германия, третата осигурена от германските данъкоплатци в най-скъпото начинание в историята на Германия, пише Telegraph.

Тези фабрики на Intel трябваше да произвеждат чипове до технологичната граница от 1,8 нанометра (nm), което скоро ще се превърне в основа за развитието на изкуствения интелект (AI), 5G мрежата, автономното шофиране и модерните оръжия. Те трябваше да бъдат туптящото сърце на „Силициевата Саксония“ и надеждата на Европа да се върне в играта с чипове след две десетилетия на упадък.

Intel трябваше да започне строителството в началото на 2023 г., но то беше задържано от липсата на достатъчна държавна помощ и от сюрреалистични спорове за неолитно гробище и какво да се прави с местната „черна“ почва. Компанията обяви в понеделник, че целият проект – и още един обект в Полша – е замразен за още две години.

Самата Intel е незавидно положение, след като пропусна бума на смартфоните и първия етап от бума на AI. Тя освобождава 15 000 служители по целия свят и се фокусира върху четири напреднали фабрики, подкрепени от стимулите в Закона за чиповете на стойност 280 млрд. долара – планът за национална сигурност на Вашингтон за възстановяване на водещата роля на САЩ при полупроводниците.

Буксуване на Европа

Европа е произвела една четвърт от чиповете в света през 1990 г. Оттогава продукцията ѝ е паднала под 10% и почти нищо от нея не се доближава до най-напредналите полупроводници.

ЕС прие свой собствен Закон за чиповете, обещавайки несъществуващи 43 млрд. евро, за да достигне 20% от общия пазар до 2030 г. Световното търсене се очаква да се удвои дотогава, така че ЕС трябва да учетвори производството си.

„Това е напълно нереалистично“, коментира Питър Венинк, бивш ръководител на холандската група ASML.

Реалното финансиране на ниво ЕС е само 3,3 млрд. евро и част от тях идват от канибализиране на Horizon Europe – инициатива за стимулиране на научни изследвания на ЕС. Ще са необходими поне 500 млрд. евро, за да се достигне мащабът и прагът от 2 nm, дори ако ЕС разполага с всички специализирани умения, което не е така.

За сравнение, разходите за заплати са с 40 процента по-ниски в Тайван, а на острова има мрежа от технически институти, насочени към индустрията.

„Възможностите, необходими за местно подобрение на тази технология, на практика не съществуват в ЕС“, става ясно от доклада на Марио Драги от миналата седмица, фокусиран върху конкурентоспособността на ЕС.

Цените на електричеството в Европа са средно със 158% по-високи от тези в САЩ, а големите фабрики консумират 100 мегавата на час всяка. Изненадващо е, че Intel изобщо е бил изкушен да гради производство тук.

Може би Германия трябва да се смята за късметлийка, че Intel спря този прекомерно престижен проект, който щеше да струва 3,3 млн. евро субсидии за всяко работно място, само за да копира чипове, които могат да бъдат закупени на свободния пазар от партньори.

Освен това тези 1.8nm чипове може сами по себе си да се окажат остарели скоро.

Съществува ограничение за това докъде можете да миниатюризирате силициевите вериги. Усъвършенствани материали като графен и галиев нитрид може скоро да попаднат под светлината на прожекторите. Стартъп компанията Paragraf разработва 2D графенови чипове за сензори с дебелина от един атом и хиляди пъти по-бързи.

Обединеното кралство концентрира своя фонд за полупроводници от 1 млрд. паунда в ниши, където има предимство. ЕС трябва да направи същото, като мисли като средно голяма сила, вместо да се отдава на илюзии за велика сила. Той трябва да използва основните си силни страни в сензорите, литографията, оптиката или квантовите изчисления.

Батерии

Другият голям план на Европа за гигафабрики за батерии едва ли е се намира в по-добро положение. BMW отмени поръчка за 2 млрд. евро за доставка на литиеви батерийни клетки с шведската Northvolt, най-обещаващият технологичен стартъп в Европа. Това се случи, защото последният призна, че не можа да достави клетките навреме. BMW Ще разчита на южнокорейската Samsung SDI.

Northvolt трябва да предприеме драстични мерки, спирайки производството на катоди в основния си завод в Шелефтеа. Сега тя ще трябва да закупи катодния материал от Азия. Други заводи в Германия, Швеция и Канада са в процес на преразглеждане. Шведската държава отказа да спаси компанията, оставяйки я да води преговори с кредиторите.

Междувременно само една от шестте планирани гигафабрики на Volkswagen е напреднала отвъд чертожната дъска. Компанията прекрати планирания завод в Саксония и изгражда само един от двете проектни съоръжения в Залцгитер.

„Западните производители на автомобили са просто пътници, пътуващи в задната част на автобуса. Други решават къде отива той“, изтъква членът на борда на Volkswagen Томас Шмал. „Батериите са основна технология на електромобилите, но днес автомобилната индустрия е напълно зависима от азиатските доставчици. Трябва да променим това“, добавя той пред Frankfurter Allgemeine.

Обърнете внимание, че той не се присъединява към политическата реакция срещу електромобилите и предупреди, че всяко отлагане на забраната за продажба на нови коли с двигатели с вътрешно горене отвъд 2035 г. ще бъде фатално. „Всички сме съгласни, че бъдещето принадлежи на електрическата мобилност. Няма алтернатива", подчертава Шмал.

Марио Драги, икономист и бивш италиански министър-председател, е прав, когато призовава за двоен план „Маршал“ от 800 млрд. евро годишно допълнителни инвестиции, за да направи Европа годна за XXI век.

Или ЕС ще успее извърви целия път с радикална промяна в гледната точка, или, по-вероятно, предвид политическите течения в Германия, ще прехвърли икономическата и правна власт обратно на националните правителства. Хибридното статукво очевидно се проваля.