Бизнесът напуска Европа, но не заради високата цена на въглерода

Европа преследва амбициозни цели в областта на климата. Правилата за това оскъпяват икономическата дейност. Сега, за първи път, Бундесбанк – централната банка на Германия - проучва внимателно дали същността на стратегията на Европейския съюз (ЕС), търговията с квоти на въглеродни емисии, не тласка компаниите да напускат най-голямата икономика на Стария континент, пише германското издание Frankfurter Rundschau.

Експертите не откриват доказателства за това. Трябва да има други причини компаниите да искат да преместят фабриките си извън Европа. В крайна сметка се оказва, че бизнесът е склонен да инвестира, за да намали въглеродния си отпечатък.

ЕС трябва да стане климатично неутрален до 2050 г. Всеки, който произвежда нещо в международната общност и отделя въглерод във въздуха, трябва да притежава сертификат/квота, който му позволява да го прави. Броят на тези разрешителни е ограничен от ЕС и намалява всяка година. Квотите по същество се разпределят чрез търг и след това се търгуват на фондовата борса в Амстердам или на енергийната борса EEX в Лайпциг.

Последно тези сертификати достигнаха цена от около 70 евро. Следователно, производството на нещо по принцип е по-скъпо в ЕС, отколкото извън него, където в много случаи не е развита подобна търговия с емисии.

Схемата е въведена през 2005 г. и е затягана няколко пъти. Около 9000 компании в Европа в момента са ангажирани с тази търговия, включително химически и стоманодобивни фирми, рафинерии и оператори на циментови заводи. Те представляват около 40 процента от всички емисии на парникови газове в региона. Включени са също вътрешноевропейският въздушен трафик и корабоплаването. Транспортът и жилищният също трябва да бъдат интегрирани в схемата.

Експертите на Бундесбанк сега разглеждат колко германски производители са инвестирали в пренасочване на капацитет извън ЕС между 2005 и 2022 г. Авторите на изследването свързват това с данните за емисиите на въглероден диоксид от корпорациите по света. Те са предоставени от Institutional Shareholder Service (ISS), консултантска компания, мажоритарна собственост на Deutsche Börse, германската фондова борса във Франкфурт.

Ефектите, които засягат всички компании, като пандемията от коронавирус, са изключени.

Компаниите инвестират в зелени технологии и трансформация

Резултатът от изследването е, че  няма доказателства, че търговията с емисии значително насърчава германските компании да произвеждат своите продукти извън ЕС и да затварят фабрики в Германия. Според проучването това се отнася еднакво както за компании, които отделят над средното за региона количество въглерод, така и за фирми, които произвеждат много малко емисии. Ако една компания  решила да напусне Европа, трябва да е имало други причини.

Експертите установяват, че компаниите инвестират в зелени технологии и намаляват своя въглероден отпечатък. Очевидно това изглежда икономически по-смислено от закупуването на скъпи квоти или дори от преместването на производството извън региона.

Германия не е единствената страна, където важи тази констатация. Във всички европейски страни се инвестират повече пари в зелени технологии, отколкото извън ЕС. Доказателство, че търговията с емисии работи.

Проучването обаче приключва през 2022 г. Последната реформа на търговията с емисии тъкмо беше влязла в сила и цените на въглеродните квоти се повишиха от около 25 евро на около 80 евро. В пика си те надхвърлиха 100 евро. Това може би е причината сега търговията на дребно да играе роля, когато става въпрос за изместване на капацитет извън Германия.

Вносът създава проблеми на европейските компании

Ако цените на квотите останат високи, авторите на проучването на Бундесбанк очакват, че може да се окаже в интерес на големите корпорации да изместят производството, което отделя много въглерод, извън Европа.

Продукти като стомана, които се произвеждат в страни без търговия с емисии и след това се внасят, също са проблем. Може да е по-евтино от сравнимата стомана от Европа. Ето защо скоро ще влезе в сила един вид данък върху вноса, който ще направи неевропейската стомана от страни без климатична програма по-скъпа.

Правилото важи и за други продукти. Европейските компании обаче не са натоварени с климатична такса при износ, което може да направи продуктите им по-евтини извън ЕС.

Във всеки случай авторите призовават политиката за климата да бъде координирана в международен план. В настоящата геополитическа ситуация, с големи блокове като Русия/Китай и САЩ/Европа, всеки от които има своя собствена стратегия и понякога обръща малко внимание на околната среда, това вероятно ще бъде трудно. Освен това само няколко държави развиват търговия с емисии. Тук Европа е лидер, модел за подражание. Търговията е валидна в 27-те държави членки на ЕС, както и в Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Швейцария има собствена система, но е свързана с тази на блока.

Компаниите все още отиват в чужбина: цените на енергията и бюрокрацията като причина?

Бундесбанк препоръчва на германските и европейските политици да улеснят иновациите в зелени технологии и „по този начин да предложат инвестиционни стимули на международни и национални инвеститори“. По този начин може да се избегнат скъпоструващите субсидии и вместо това да се мобилизира частен капитал. Важно е да има ясна рамка и сигурност при планиране, така че компаниите да могат да изчислят дали, как и къде си струва да инвестират“.

Защо компаниите все още могат да обмислят изместване на капацитет от Германия? Предприемачите много пъти са изтъквали тежащите изисквания за отчетност, бюрокрацията, високите разходи за енергия, липсата на квалифицирани работници и факта, че отнема много време на властите, за да предоставят одобрение за даден проект.

Може би става въпрос само за заплаха от страна на бизнеса за правителствени отстъпки и подкрепа. Но точната причина все още подлежи на анализ.