Духът на фракинга се пренася върху добива на литий в САЩ

„Фракинг“ е мръсна дума в екологичните среди. И все пак духът на шистовия добив се прокрадва в един бизнес с трансформационен потенциал за енергийния преход. Schlumberger NV, индустриален гигант, известен най-вече с извличането на петрол и газ от шистови находища, по-рано тази седмица обяви пробив в директното извличане на литий (DLE), пише Bloomberg.

Литият е основният метал при батериите, които захранват електрическите превозни средства и съхраняват енергия за мрежата - двата стълба на декарбонизацията. Приблизително една трета от сегашното производство включва преработка на богата на литий саламура в гигантски басейни и използване на естествено изпарение за извличане на чистия продукт.

Този метод, намиращ приложение при гигантските езера в пустинята Атакама в Южна Америка, е по-евтин от другия основен метод, копаенето. Но той се нуждае от широк терен и вода - често на места, където свежите запаси са оскъдни - и е бавен. Плюс това, изпаряването обикновено улавя само около 40%-60% от наличния в саламурата литий, докато добивът възстановява около 70% от метала.

DLE предлага начин за справяне с недостатъците на изпаряването, главно чрез ускоряване на нещата. Вместо да изпомпва течния материал в големи басейни, където да се изпарява в продължение на месеци, DLE използва мембрани, адсорбенти и други технологии за директно извличане на литий от саламурата много по-бързо и с много по-малък отпечатък.

Schlumberger твърди, че неговият демонстрационен завод в Невада е уловил 96% литий от саламура 500 пъти по-бързо от традиционното изпаряване, използвайки само 10% повече земя.

Ефективност от такъв мащаб има потенциала да отключи огромни литиеви ресурси в САЩ, като в крайна сметка пренареди глобалната игра, подобно на фракинга, който преобърна петролната индустрия през последните две десетилетия.

Все пак всички разкрити от Schlumberger данни тук са от пилотен проект, които не включват най-важната цена. В литиевата индустрия, пълна със стартъп фирми, рекламиращи този или онзи инструмент, всички подобни новини трябва да се третират предпазливо.

Schlumberger изобщо не е производител, а по-скоро доставчик на услуги. Същността на компанията е свързана със суровина, но тя ясно вижда електромобилите и стационарните батерии като жизнеспособни дългосрочни залози и се стреми да капитализира свързаното с това търсене на литий.

Всяка част от петролния комплекс, навлизащ в преходна територия, може да предизвика скептицизъм. Нахлуването на Exxon Mobil Corp. в DLE технологиите с проект от придобиването на 485 000 декара в Арканзас изненада мнозина миналата година, защото тук става въпрос за най-голямата американска петролна компания.

И тук изниква спомена за един по-ранен проект на компанията, свързан с прехода -  за получаване на биогориво от водорасли, не на последно място, защото Exxon го рекламираше толкова мащабно и всяко негово споменаване в разговор по време на индустриални конференции предизвикваше иронични усмивки.

От друга страна, Exxon подписа през юни предварително споразумение  с голям производител на батерии, южнокорейската SK On Co., за да започне да доставя литий от 2027 г. Нещо повече, големите петролни компании имат богат опит в проучването, издаването на разрешителни и лицензирането – което е полезно при разработването на литий. И тъй като производството на петрол и газ, особено фракингът, включва движението на големи количества вода, петролната индустрия вече е в бизнеса с управление на водите по подразбиране.

Технологията DLE съществува от десетилетия, но като се има предвид променливостта на концентрациите на саламура и геологията, достигането ѝ до комерсиален мащаб в САЩ изисква пари, търпение и желание да се експериментира с различни технологии за добив. В сегашния си вид цените на лития не са точно магнит за капитала, в момента претърпяват срив, тъй като предлагането, обусловено от нарастващото търсене на електромобили, се сблъска със забавящия се растеж на пазара.

Големите петролни компании и Schlumberger имат известен опит с волатилните пазари на суровини и необходимостта да се погледне през краткосрочната волатилност към по-дългосрочните тенденции. Разпространението на батерии за съхранение на енергия и в превозните средства, било то изцяло електрически или хибриди, е неудържимо. Приемането на Закона за намаляване на инфлацията (IRA), с неговите изисквания за местно съдържание за осигуряване на субсидии, нарастващи с течение на времето, също означава, че има стратегическа стойност и правителствена подкрепа за производството на минерали в САЩ.

Геоложкият институт на САЩ оценява местните ресурси на литий на около 14 милиона тона, или 13% от глобалните. Към днешна дата обаче има само един малък производствен обект в САЩ - съоръжението на Albemarle Corp. в Невада, което произвежда около 5000 тона годишно.

Редица други проекти са на различни етапи на развитие, включително мината Thacker Pass на Lithium Americas Corp. в Невада.

Въпреки че DLE като техника не е толкова хомогенна като фракинга, тя има потенциала да наруши настоящата литиева екосистема, центрирана в Китай, Австралия и Южна Америка, както шистовият добив направи с петролния сектор. И подобно на фракинга преди 20 години, DLE в САЩ е нова и скъпа технология. Но неговите по-кратки срокове, по-малкото въздействие върху околната среда и по-високите нива на улавяне предлагат възможности за усъвършенстване, с които компании като Schlumberger могат да работят, за да намалят разходите и да доведат DLE до точка, в която да се конкурира с традиционните проекти.

От гледна точка на енергийния преход трябва да се приветства перспективата доларите на петролната промишленост да подхранват иновациите и дефлационната борба за пазарен дял при стратегически значимите минерали.