IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

„Фабрика“ вече не е мръсна дума за градовете

Реиндустриализацията набира скорост, като технологичните иновации се срещата с производството въпреки раздора между урбанизацията и заводите в миналото

18:34 | 17.08.24 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

Компанията Nanotronics, която се помещава в сграда 20 в северната част на Бруклин, Ню Йорк, може да се похвали с всички познати характеристики на базиран в района бизнес: голи тухли и дърво, стоманени стълби, гигантски железни стълбове и пиано Steinway. Главният изпълнителен директор Матю Путман е поет, пианист и филмов продуцент; главният оперативен директор, Джеймс Уилямс, е особено активен по отношение на изложбите художник. И все пак Nanotronics е научна и технологична компания, която произвежда реални неща, а не само идеи, пише Bloomberg.

Когато чуете за фабрики, вероятно първата ви мисъл е свързана с бъркотия: тълпи от хора, които вършат нископлатена работа сред шум и замърсяване. Но при съоръжението на Nanotronics е точно обратното: има само шепа хора и всичко е спретнато и подредено — и всичко е съвсем безпроблемно (освен, вероятно, когато се свири на пианото).

Nanotronics е специализирана в прилагането на изкуствен интелект (ИИ) в производствения процес с цел отстраняване на дефекти и намаляване на отпадъците. Компанията проектира и произвежда машини, които могат да откриват незначителни вариации в продуктите и процесите. Това означава, че има значение това дали инженерите и техниците работят рамо до рамо. Фирмата също така произвежда това, което нарича Cubefabs - модулни съоръжения за производство на чипове, които Nanotronics след това изпраща до клиенти по целия свят. „Ние обичаме да изграждаме неща в градските центрове“, изтъква Уилямс.

Сграда 20 е част от по-широкия индустриален процес на „завръщане в бъдещето“ за Brooklyn Navy Yard - участък от 1200 декара от брега на Бруклин с панорамна гледка към пристанището на Ню Йорк и долен Манхатън. Започвайки по време на Гражданската война, Navy Yard проектира и произвежда кораби за Военноморските сили на САЩ. В своя апогей по време на Втората световна война мястото е осигурявало работа на около 70 000 души. До 70-те години на миналия век обаче то се свива в обикновена черупка на предишното си аз с 200 служители и разлагаща се инфраструктура. Днес Brooklyn Navy Yard отново е във възход: корабостроителницата е дом на повече от 450 фирми, много от които работят в производството, и осигурява работа на повече от 11 000 души, отчасти благодарение на упоритата работа и въображението на Brooklyn Navy Yard Development Corporation и отчасти на оставащата в сянка революция в производството.

Промишлеността и градовете първоначално са преплетени. Понякога индустриалците строят фабрики в големи градове като Лондон, за да получат достъп до работници. Понякога изграждат своите фабрики в богати на ресурси места като Манчестър, които след това се превръщат в метрополии. Но има два проблема с това смесване. Фабриките изригват огромни количества замърсяване: Фридрих Енгелс описва Манчестър, където притежава фабрика, като място на „мръсотия“ и „разруха“ и като „ад на земята“. И появата на производствената линия означава, че фабриките стават все по-големи: комплексът River Rouge на Хенри Форд, построен през 1917-28 г., с размери от близо 3 км широчина и 1,6 км дължина, с 93 сгради с обща площ от 1,4 млн. кв. м фабрично пространство.

Резултатът е голямо разделяне на градовете и индустрията. Собствениците на фабрики изместват съоръженията в предградия в търсене на по-евтина земя. Градските плановици умишлено гонят по-малките фабрики извън града в опит да се отърват от бъркотията и замърсяването: Бруклин, например, пренасочва голяма част от крайбрежието за жилищни, а не за индустриални цели. А от 80-те години нататък компаниите се възползват от глобализацията, за да изнасят производствено производство отвъд граница към развиващите се страни.

Напоследък се говори много за „пренасочването“ на производството в отговор на притесненията относно сигурността на веригите на доставка, не на последно място доставките на полупроводници. По-слабо наблюдавано развитие е връщането на производството в градовете.

Някои от съображенията, които прогониха фабриките извън градовете, вече ги няма или не са активни. Старомодните фабрики намаляват своя екологичен отпечатък, като използват по-ефективни котли и термопомпи, докато новите заводи, като този на Nanotronics в Бруклин, са по-чисти от една типична обслужваща компания, защото нанотехнологиите и прахът не се смесват.

Някои съображения започват да действат в другата посока: иновативните производствени компании трябва да наемат висококвалифицирани хора, които разбират изкуствения интелект, 3-D печата и контрола на процеси.

Някои производители експериментират с вертикални, а не с хоризонтални фабрики. (Повечето градски фабрики са вертикални през 19-ти век, защото техните машини разчитат на един източник на енергия в сутерена; те започват да се разрастват в широчина едва с разработването на отделни електрически двигатели през 20-те години.) Монтажният завод на Volkswagen в Дрезден е висок на шест етажа и включва градската трамвайна мрежа като част от своята разпределителна система. Компаниите също използват разпределено производство, за да свържат по-малки фабрики, съчетавайки предимствата на икономиите от мащаба с човешкия размер.

Има основателна причина да се смята, че връщането на производството в първоначалния му дом ще бъде благодат както за градовете, така и за производството. Градовете отговориха на деиндустриализацията, като се съсредоточиха върху бизнес услугите, работата със знания, творческите изкуства, луксозните жилища или просто потреблението. Но този победител унищожи средната класа, която някога е осигурявала на градовете техния характер.

Ричард Флорида, анализатор с фокус върху градските изследвания, вижда нещата по друг начин. Градовете с най-висок дял на творчески работници също имат най-високо ниво на неравенство, отбелязва той, разделяйки днешния раздвоен градски свят на добре платени работници в областта на знанията и работници с минимална заплата в сферата на услугите в Нюарк – мястото не неговите изследвания.

Би било преувеличено да се твърди, че реиндустриализацията ще възстанови този идеал за средна класа: компании като Nanotronics наемат малък брой висококвалифицирани работници. Но може да се направи нещо: Brompton Bikes, която има фабрика в Западен Лондон, осигурява работни места за квалифицирани занаятчии, както и за инженери, дизайнери и мениджъри. Brooklyn Navy Yard Development Corporation набира местни хора и ги обучава за работа. Разширяването на разнообразието от налични работни места в градовете, които са все по-разделени между богатите и бедните, може да доведе само до нещо добро.

Има очевидни ползи от разполагането на производствени компании в градовете. Има полза от близостта до потребителите: сгъваемите велосипеди на Brompton решават типичен градски проблем, недостига на пространство, така че компанията действа по-добре в Лондон, отколкото навсякъде другаде.

Има полза от близостта до висококачествени университети: както Университета „Уоруик“, така и Университета в Шефилд развиват центрове за напреднали проучвания на производството, които си сътрудничат тясно с местни компании.

Има и скрити ползи. Гари Пизано и Уили Ши от Harvard Business School твърдят, че отделянето на научноизследователската и развойна дейност от производството няма добри ефектив върху иновациите, защото прави „материалната интелигентност“, която получавате от боравенето с нещата, по-трудна за прехвърляне.

Джефри Пфефър от Stanford Business School твърди, че главните изпълнителни директори са склонни да обръщат внимание на функции, които са физически близо до тях: Колкото по-далече е разположено производство спрямо централата, особено ако е в друга държава, толкова по-малко внимание обръщат ръководителите на него.

Възстановяването на производството може да помогне за справяне и с двата проблема.

Това не означава, че цялото производство трябва да бъде реурбанизирано в по-голяма степен, отколкото трябва да бъде преустановено: несъмнено може да се постигне известна ефективност чрез поставяне на производство в предградията или, например, в Малайзия.

Но компаниите трябва да мислят по-усилено за това къде поставят производството, вместо просто да приемат, че производството е несъвместимо с градския живот. И градовете трябва да мислят по-сериозно относно инстинктивното си предпочитание към „чисти“ офиси или театри пред „мръсните“ фабрики.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 17:01 | 17.08.24 г.
Най-четени новини
Още от Индустрия виж още

Коментари

Финанси виж още