Единствената кобалтова мина в САЩ стои празна в горите на северен Айдахо, която е твърде скъпа за своя собственик, за да работи, тъй като китайските конкуренти наводниха световните пазари с евтин метал, използван в батериите и електрониката на електрическите превозни средства, пише Ройтерс.
Jervois Global, която изкопа мината в склона на високата почти 2400 метра планина, наблюдаваше безпомощно миналата година как цените на кобалта се сринаха, след като китайската CMOC Group откри мината Kisanfu в Демократична република Конго, тласкайки световното производство на метала до рекордно високо ниво.
Обектът в Айдахо, който Jervois купи през 2019 г. , беше изоставен през юни 2023 г. само седмици преди да заработи. Над 250 работници останаха без работа.
„Бяхме откровени с нашия персонал и им казахме: „Всичко е заради цената на кобалта“, разкрива мениджърът на обекта Матю Ленгерич пред Ройтерс. Jervois казва, че цените на кобалта трябва да достигнат поне 20 долара за паунд (0,45 кг), за да бъде въведена в експлоатация мината. Но цените сега са близо до 12,17 долара.
Пред подобно затруднение са изправени и BHP, Albemarle и други западни миннодобивни компании, които се опитват да се конкурират с китайците за метали. Предимството на последните е, че използват въглищна енергия за производството или детски принудителен труд в Африка, освободени от строгите стандарти на Запада.
Западните миннодобивни концерни казват, че техните конкуренти имат присъщи предимства по отношение на разходите, които позволяват бързо разширяване на производството, въпреки че цените на кобалта, лития и никела са паднали с повече от една трета през последните 18 месеца. В резултат на това оперативните разходи за много от тези западни компании надвишават това, което пазарните цени могат да покрият.
Това подхранва нарастващите призиви от някои политици и индустриални играчи, включително Jervois и Albemarle, за двустепенна ценова система с премия за устойчиво произведени метали, става ясно от интервюта с повече от три дузини търговци, инвеститори, ръководители и търговски агенти.
Планът е да се плаща повече за метал, който е произведен по устойчив начин, независимо дали това е чрез директни трансакции или чрез множество цени за метал, търгуван чрез фючърсни борси, в зависимост от производствените методи. Например, предлага се да има една цена за стандартния никел и друга за зеления му еквивалент.
„Западните компании просто не могат да се конкурират с Китай, а Китай показа желанието си да намали пазарните цени много, много надолу“, коментира Морган Базилиан, директор на Института за обществена политика към Минното училище в Колорадо.
Двустепенното ценообразуване би могло радикално да промени начина, по който металите, необходими за енергийния преход, са се купуват и продават, но също така да намали прозрачността на пазара, тъй като миннодобивните концерни биха могли да заобиколят борсите за метали, за да преговарят директно с клиентите. Освен това, според двама анализатори, това може да доведе до множество дефиниции за това какво точно представлява „зеленият метал“.
Лидерите в индустрията настояват за две ценови структури от няколко години, но призивът за промяна започна да привлича повече внимание от инвеститори, политици и клиенти едва миналата есен, тъй като западните правителства вече гледат с по-голяма загриженост към китайската конкуренция.
На срещи във Вашингтон и Брюксел ръководителите на миннодобивните компании призоваха правителствата за някакъв вид намеса, докато двустепенното ценообразуване не бъде възприето по-широко, което предполага, че тарифите, изискванията за прозрачност във веригата на доставки или държавната застраховка за мини могат да бъдат потенциални средства за защита, изтъкват източници, пожелали анонимност.
„Не искам да казвам какво трябва или не трябва да правят пазарите, за да осигурят силни ESG практики“, изтъква Хосе Фернандес от Държавния департамент на САЩ, който ръководи програма, предназначена да улесни сделките за доставка на метали. „Но е вярно, че всички тези ангажименти имат цена“, добавя той.
В резултат на това клиентите на тази индустрия като производителите на автомобили са в неудобната позиция да се опитват да запазят контрол над разходите, като същевременно поддържат сигурни и разнообразни доставки на метали. Някои сделки стават акт, стимулирани отчасти от регулации, свързани с емисиите на парникови газове.
Европейският съюз (ЕС) ще изисква до 2027 г. от производителите на електромобили да докажат откъде се снабдяват с метали и какъв е въглеродният отпечатък на доставките.
Ако продуктите на тези компании не отговарят на изискванията, те няма да получат достъп до европейския пазар – стъпка, която все още не е предприета от САЩ, но се приема широко като най-агресивната мярка в световен мащаб за повишаване на прозрачността на веригата на доставки.
В Канада миналата година Northern Graphite започна да изисква премия от клиенти, които искат гарантирани доставки от Северна Америка.
По-рано тази година Teck Resources започна да продава леко обработен вид мед, известен като концентрат, на Aurubis. Трансакцията не разчита на ценообразуването на борсата и гарантира на Aurubis постоянни доставки на съвместим с ESG критериите концентрат, който се превръща в мед за автомобилната индустрия.
Засега клиентите не са изправени пред санкции, ако не доставят устойчиви метали, но все повече от тях са изправени пред риск за репутацията им.
„Въпросът наистина е към автомобилните компании: съгласни ли сте с нещо, което може да е на по-ниска цена, или сте готови да плащате премии, знаейки, че това е устойчиво добито по правилния начин?“, изтъква Майкъл Шерб, главен изпълнителен директор на Appian Capital Advisory, частна инвестиционна фирма, която инвестира в миннодобивни компании.
BHP, най-голямата миннодобивна компания в света, обяви по-рано този месец, че ще спре дейността си в своите никелови мини в Австралия поради „значителните икономически предизвикателства, предизвикани от глобалното свръхпредлагане на никел“.
Този ход представлява удар за компания, която неуспешно заложи, че клиентите ѝ ще са готови да платят премия за никел, произведен в страна, която добива устойчиво.
BHP предупреди, че почти две трети от пазара на никел в Австралия е застрашен от закриване на фона на ниските пазарни цени, подхранвани от 153-процентното увеличение на добива на никел в Индонезия от 2020 г. до края на миналата година.
Американски служители насърчават Джакарта да подобри екологичните стандарти за добив на фона на опасеният от обезлесяване и използване на въглищна енергия за поддържане на производството в страната.
Австралийската никелова индустрия е сред най-чистите в света до голяма степен поради начина, по който се справя с въглеродните емисии, показват данни от консултантската компания ESG Skarn Associates. Междувременно обработеният в Индонезия никел отделя над пет пъти повече въглерод от производството в Австралия.
Albemarle, най-големият производител на литий в света, съкрати персонал през януари на фона на ниските цени, предизвикани отчасти от увеличеното производство от Yongxing Special Materials Technology и други китайски играчи.
Прозрачност
От януари насам световните лидери предприеха набор от мерки, за да се справят с пазарната доминация на Китай.
През май президентът на САЩ Джо Байдън наложи мита върху важни минерали, произведени в Китай, като каза, че „цените (на металите) са несправедливо ниски, тъй като китайските компании не трябва да се тревожат за печалбата“.
Джим Чалмърс, финансовият министър на Австралия, каза през февруари, че правителствата трябва да обмислят подкрепа за „диференциран международен търговски пазар за ресурси, произведени по по-високи ESG стандарти“.
Христия Фрийланд, вицепремиер на Канада, заяви през април, че Отава ще се бори срещу наводняването на пазарите с важни метали от Китай, Индонезия и други страни.
Редица американски сенатори от партиите на демократите и републиканците заявиха, че обмислят законодателство, което да предлага ценова застраховка за метали. Подобен ход би гарантирал на миннодобивните компании цена за техните метали, независимо от пазарните условия.
Автомобилните производители действат предпазливо, тъй като тази тенденция за премии за екологично ценообразуване се развива, съзнавайки, че потребителите не са склонни да плащат повече за електромобили.
General Motors, най-големият производител на автомобили в САЩ, вярва, че стратегически значимите минерали трябва да се произвеждат по устойчив начин, но не иска да плаща премия поради опасения, че няма да може да се конкурира с китайските си съперници.
GM разкрива пред Ройтерс, че изисква от доставчиците да спазват високи стандарти, позиция, повторена от Volkswagen, BMW и Stellantis.
Борси
Лондонската борса за метали (LME) обяви, че е получила "положителна обратна връзка от пазара" по отношение на преминаването си към ценообразуване на устойчив никел. Междувременно Metalshub, германска платформа за онлайн търгове за метали, продаде 144 метрични тона нисковъглероден никел през май и планира да публикува съответната цена, когато има повече трансакции.
Benchmark Mineral Intelligence, базиран в Обединеното кралство доставчик на цени и данни за стратегически важни минерали, стартира договори за ценообразуване на зелени метали, като всяка цена се определя от това как една миннодобивна компания се придържа към 79 критерия, които според Benchmark отразяват високи производствени стандарти.