Петролните и газови амбиции на САЩ се сблъскват със зелените цели на Европа

От Тексас до Пенсилвания - има нещо по-ценно от златото под земята - и загрижените за климата демократи се страхуват да го докоснат.

Същото важи и за типично хиперболичния аргумент на Доналд Тръмп за нови петролни и газови предприятия, който републиканците разтръбиха по-тази седмица, когато официално избраха бившия президент за свой кандидат за домакин на Белия дом за изборите тази есен, пише Politico.

В реч на Националния конгрес на Републиканската партия в четвъртък Тръмп разкритикува „новата зелена измама“ и удвои плановете за увеличаване на производството на изкопаеми горива.

Има обаче голям проблем: огромните запаси от изкопаеми горива не са енергийният „Ел Дорадо“, от който зависят икономическите планове на републиканския претендент. Дори при Джо Байдън Америка вероятно вече е поела прекалено много ангажименти.

Само преди година ситуацията не изглеждаше точно така. САЩ си осигуриха голям нов пазар в лицето на Европа, след като страните от Стария континент загърбиха руския газ, насочвайки се към американските доставки. Някои европейци дори започнаха да се тревожат, че сменят прекомерната зависимост от Русия с такава от Америка, което ще има последици.

Сега обаче Европа се готви напълно да се откаже от газовите си нужди, тъй като се стреми да намали затоплящите планетата емисии. Търсенето на газ намалява, компаниите не подписват дългосрочни договори за газ и капацитетът на възобновяема енергия расте. Междувременно политиците все повече настояват да контролират собствените си енергийни доставки.

„Най-големите производители са щати като Тексас, Пенсилвания и Луизиана“, коментира Кунро Ирие, гостуващ сътрудник в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон.

Планът на Тръмп се съсредоточава върху залога, че САЩ могат да спечелят от чуждестранното търсене, ако загърбят зеленото законодателство, масово разширят офшорните сондажи и сложат край на мораториума, наложен от Джо Байдън върху новите разрешителни за износ на течен природен газ (LNG).

Дори ако Байдън спечели и запази мораториума, производството на петрол и газ в САЩ вече е достигнало рекордни стойности, като индустрията увеличава своята работна сила с 10 процента. И през следващите години износът на втечнен газ ще продължи да нараства, дори ако не бъдат предоставени нови разрешителни.

Но има вероятност това нещо скоро да достигне своеобразен край.

Ходът на Русия да намали доставките на газ за Европа след нахлуването ѝ в Украйна не просто предизвика неистово търсене на алтернативни доставчици. Освен всичко ситуацията принуди Европейския съюз (ЕС) драстично да намали потреблението на синьо гориво. От 2022 г. блокът намалява търсенето с 18-20 процента всяка година.

Някои страни, като Финландия, Дания и Литва, практически са намалили наполовина търсенето, което означава, че се нуждаят от много по-малко газ, отколкото когато и да било в новата история, сочи доклад на Института за енергийна икономика и финансов анализ. И въпреки предизвикателствата във финансирането, блокът отчита сериозен ръст на възобновяемата енергия като част от плана да бъде въглеродно неутрален до 2050 г.

Няколко страни от ЕС имат амбиции постепенно да премахнат изкопаемия газ през следващото десетилетие, преди целта за климатична неутралност до средата на века.

Пазарът на потребителя

Обещавайки, че Европа ще поеме „енергийната си съдба обратно в свои ръце“, председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен обяви през април, че въпреки свиващото се търсене, служителите в Брюксел все още се опитват да договорят най-изгодните сделки.

„Голяма вълна от нови проекти за износ на LNG излиза на пазара през втората половина на десетилетието, най-вече от САЩ и от Катар“, казва тя. „Тези проекти ще увеличат глобалното предлагане на LNG с 50%. В резултат на това се движим от свят на недостиг на газ към противоположния - свят, в който скоро можем да видим изобилие. Това може да доведе до значително по-ниски цени на газа".

Това увеличение на капацитета може да създаде проблеми за тези, които искат да продават газ на намаляващ кръг от заинтересовани европейски клиенти. В продължение на години американски анализатори изразяват своите съмнение относно това защо ЕС отказва да сключи дългосрочни договори с американски доставчици, за да замени изгубените руски доставки. Сега изглежда, че това може да е бил разумен ход.

„Не мисля, че е съвпадение, че те изобщо не са сключили тези договори“, посочва Том Марзек-Мансър, експерт по газовите пазари в стоковия гигант ICIS, твърдейки, че европейците може би залагат на цените, които продължават да падат и търсенето продължава да се свива. „Без съмнение Европа няма да бъде най-големият клиент на американския LNG за период от 15-20 години“, добавя той.

Според Марзек-Мансър прекратяването на паузата при разрешителните за износ на втечнен газ от администрацията на Байдън би имало слаб ефект, защото „тези проекти няма да бъдат пуснати в експлоатация с години и техният газ почти сигурно никога няма да стигне до Европа“.

Насочване на изток

И докато демократите и републиканците спорят за това дали индустрията за изкопаеми горива трябва да продължи да се разширява, американските компании вече планират да се отклонят от Европа.

Cheniere е водещият американски доставчик на втечнен газ за Европа през 2022 г. и 2023 г. Неговият вицепрезидент и главен търговски директор Анатол Фейгин заяви пред Politico, че нарастването на продажбите през Атлантическия океан „не се регулира от Вашингтон, а от невидимата ръка на пазара, която изпраща ценови сигнали“.

Според него "имаме около три дузини дългосрочни клиенти. Приблизително половината са субекти, които са базирани в Европа. Но много малко от тях са по същество свързани да преминат от точка А до точка Б", изтъква Фейгин.

Сега, добавя той, „Азия ще бъде двигател на търсенето на газ и LNG“, а не Европа.

Тази гъвкавост досега всъщност беше в полза на Америка, според Майкъл Луис, главен изпълнителен директор на Uniper, най-големият вносител на газ в Германия.

„Що се отнася до доставките на втечнен газ, Германия има ограничени възможности. Това е така, защото повечето от страните износителки искат да подпишат дългосрочни договори за около 15 или 20 години. Това не се вписва в германската стратегия за декарбонизация“, посочва той.

Това може да е осигурило на американските фирми лъвския пай от пазара, но това е пазар, който може да изчезне много бързо, оставяйки същите играчи с дупка в бюджетите си.

Въпреки че допълнителното американско производство ще бъде полезно, ако Европа има неочаквани нужди от електроенергия или изключително студена зима, посоката на движение е далеч от Запада и към Изтока, смята Джейсън Бордоф, директор-основател на Центъра за глобална енергийна политика в Колумбийския университет.

"Ръждивият пояс" на Европа

Един недостатък, съпътстващ намаляването на търсенето на газ в Европа и свързаните с това покачвания на цените, е драматичният спад в енергоемките индустрии.

Според доклад от Центъра за глобална енергийна политика през март търсенето на газ в ЕС „намалява с около 11 процентни пункта между януари и декември 2022 г. и остава ниско през цялата 2023 г., завършвайки годината с приблизително 13 процентни пункта под нивата от януари 2022 г.“.

Най-засегнати са сектори като производството и химикалите, където се наблюдава намаляване на продукцията и съкращения на работната сила.

Дейвид Голдуин, бивш служител в Държавния департамент и Министерството на енергетиката на САЩ по време на президентството на Барак Обама и председател на Енергийната консултативна група на Глобалния енергиен център на Атлантическия съвет, изтъква, че картината може да се промени.

„Има много предимства за индустриалното съживяване в Европа, което би довело до повече газ“, изтъква той.

Според други обаче решението не зависи от Тръмп или Байдън, а от това каква Европа ще излезе от енергийната криза.