Договорът между ЕС и Сърбия показва, че добивът на литий има бъдеще в Европа

Литият отдавна се е превърнал в ключов фактор в рамките на енергийния преход, особено по отношение на електрификацията в автомобилната индустрия. Към днешна дата основните доставчици на суровината се намират в Южна Америка, Австралия и Китай. Тъй като Европейският съюз (ЕС) се фокусира върху постигането на относителна самодостатъчност и независимост по отношение на веригата на доставки на суровини за електромобили и свързаните с тях компоненти като батерии, през последните години бяха обявени редица проекти за добив на литий, които да подкрепят тези усилия.

Литият, добиван в Европа, може да бъде осигурен от находища в Португалия, например,  в обозримо бъдеще. През май 2023 г. португалският екологичен орган АРА одобри оценка на въздействието върху околната среда на мина, намираща се в Северна Португалия. Големи находища на литий са открити в германско-чешкия граничен район близо до Чиновец и Зинвалд. Съществуват доказани залежи в Испания, Австрия, Югозападна Германия, Франция, Украйна и Сърбия, които създават предпоставки за мащабен добив.

Значителен напредък се наблюдава във  френски проект за добив на литий за батерии, като операторът Imerys потвърди в края на януари, че планираният завод за преработка ще бъде изграден в департамент Алие, като добивът ще се извършва в кариерата Beauvoir, пише Powtech.

В бъдеще компанията ще може да произвежда до 34 000 тона литиев хидроксид годишно - количество, което трябва да е достатъчно за покриване на търсенето на батерии за 700 000 електрически превозни средства годишно. Проектът Emili включва всички производствени стъпки - от извличането до производството на литий. Общата инвестиционна рамка възлиза на 1 млрд. евро. Първоначално ще бъде изградена демонстрационна инсталация с капацитет от около 400 тона литиев хидроксид годишно. Търговският завод е планиран да бъде пуснат в експлоатация през 2028 г.

Според Imerys всички стъпки - от добива на суровината до производството на слюда като суспензия и преработката и до литиев хидроксид за батерии - са възможно най-близо географски една до друга. Камиони ще транспортират слюдата до завода. След това материалът ще се разтваря и пречиства. Накрая литиевият хидроксид кристализира. Крайният продукт е под формата на прах.

Литий от стари калаени мини

Фактът, че силното търсене на литий може дори да вдъхне нов живот на индустриалните пустеещи земи, е доказан и в германско-чешкия граничен регион. Край селата Зинвалд и Чиновец, близо до Дрезден, се намира второто по големина находище на литий в твърди скали в ЕС и третото по големина в Европа, като залежите възлизат на общо над 2,6 млн. тона еквивалент на литиев карбонат.

Тук литият е под формата на руда тип цинвалдит, чието химично название е калиев литиев железен алуминиев силикатен хидроксид флуорид. Организаторите на проекта в Zinnwald Lithium прогнозират годишно производство от 12 000 тона литиев хидроксид. Мината може да се сдобие с най-малко 35 години нов експлоатационен живот, като части от съществуващата подземна инфраструктура на калаената мина „Алтенберг“  ще се използват повторно. В най-добрия случай проектът ще бъде разширен в няколко съседни области. Добивът на находището е планиран да започне най-рано през 2028 г.

Отличителна черта на този проект е, че добитата руда ще се извлича под земята на няколко километра до преработвателната фабрика. Концентратът се извлича от цинвалдита, който се счита за по-екологичен от по-често използваната сподуменова руда, чрез раздробяване, смилане и магнитна сепарация. Той се калцинира, т.е. става водоразтворим чрез изпичане във въртяща се пещ. Излужването с вода произвежда разтвор с високо съдържание на литий. След утаяване на калиевия сулфат се получава литиев карбонат, който се превръща в литиев хидроксид. Страничните продукти също ще бъдат пуснати на пазара, например като тор и като пълнител за хартия.

Добив на литий в Австрия и обработка в Саудитска Арабия

В Австрия също има обещаващи литиеви проекти, особено напреднали във Волфсберг (Каринтия). European Lithium отговаря за проучванията там. Според компанията добивът на сподумен, основният материал, съдържащ литий, може да започне още през 2025 г. Добитите количества трябва да са достатъчни за осигуряването на до 10 000 тона литиев хидроксид годишно. Въпреки това, според няколко австрийски източника, той ще бъде допълнително преработен в Саудитска Арабия.

Добив на саламура в Ландау

Добивът на литий в Германия стига една крачка по-далеч. В края на ноември компанията Vulcan Energy Resources откри първия завод за екстракция на литий (LEOP) в Ландау, Пфалц. Процесът вече е оптимизиран в две пилотни инсталации. За разлика от гореспоменатите минни проекти, литият се извлича в Ландау от дълбоки подземни води, съдържащи литиеви соли (саламура), като се използва сорбент, разработен от Vulcan. По този начин Vulcan Energy Resources има за цел да намали значително емисиите на въглероден диоксид, които често се свързват с добива на литий. В същото време предстои да се създаде геотермална централа, тоест освен литий да се добива и възобновяема енергия.

Така наречената инсталация за оптимизиране на екстракцията на литий (LEOP) се счита за предварителен етап на търговска инсталация. Тук се произвежда литиев хлорид, който ще се превозва до Франкфурт за по-нататъшна обработка в индустриалния парк Höchst. За тази цел там се изгражда CLEOP (Централен завод за оптимизация на добива на литий). Предвижда се съоръжението да влезе в експлоатация през лятото на 2024 г. То ще използва електролиза за превръщане на разтвора на литиев хлорид в литиев хидроксид монохидрат.

След това се планира търговски завод, който ще произвежда 24 000 тона литиев хидроокис, достатъчен за покриване на търсенето на около 500 000 автомобилни батерии годишно. Като цяло литият, произведен от проекта, ще бъде достатъчен за захранването на до 400 милиона електрически превозни средства.

Сръбските надежди

Най-пресният пример за успешен старт на проект за добив на литий е сключеното споразумение между Сърби и ЕС за доставка на стратегически важни минерали, свързани с енергийния преход на Стария континент. Държавният глава на Сърбия Александър Вучич подписа в петък (19 юли) споразумение с германския канцлер Олаф Шолц, който е на посещение в Берлин, отнасящо се до доставката на минерали за електромобилни батерии. Договорът е свързан с подновената работа по проекта за добив на литий с Rio Tinto на стойност 2,4 млрд. долара. Когато заработи, това ще бъде най-голямата литиева мина в Европа.

Представители на германската Mercedes Benz AG и френско-италианската Stellantis NV, които развиват съвместно предприятие за батерии, също подписаха договор за намерение в Белград за инвестиране в проекта.

През 2022 г. Сърбия замрази проекта, за да потуши протестите на екологични активисти, но нейният върховен съд отмени забраната миналата седмица, въпреки че противниците обещаха да блокират пътища и железопътни линии, за да предотвратят евентуално замърсяване от планираната мина.

Сега Сърбия се стреми към годишно производство на литий от 58 хил. тона, достатъчно за покриване на търсенето на батерии за около 1,1 милиона електрически превозни средства, или около 17% от европейския пазар.

Осигуряване на европейски доставки и опазване на околната среда

Различните европейски проекти помагат за установяването на европейски вериги на стойност и доставка на литий за производството на батерии. Това допринася за сигурността на доставките от една страна и устойчивостта от друга. Не само проектът в Ландау, но и другите в Европа допринасят за намаляване на въздействието на добива върху околната среда. Транспортните маршрути, свързани с добива на литий в отдалечени места като пустинята Атакама в Чили, могат да бъдат радикално съкратени. Предполага се също, че европейското производство на литий като цяло ще бъде значително по-енергийно ефективно, отколкото в Чили или Китай. Други въздействия върху околната среда също ще бъдат по-добре контролирани и регулирани тук.